Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр.София, 04.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 421 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. И. Й. и по жалба на подсъдимия К. Н. Т., чрез неговия защитник, против решение № 289 от 14.01.2013 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 305/2012 г. В жалбата на защитника на подсъдимия Й. са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Твърди се, че деянията по чл. 257 НК са декриминализирани със ЗИДНК, ДВ, бр. 75/2006 г., но се оспорва и правната квалификация с оглед описаните в обвинителния акт факти. Изтъкват се аргументи за нарушено право на защита на подсъдимия поради липсата на протокол за извършени процесуални действия от първоинстанционния съд в процедурата по гл. 27 НПК, незаконосъобразно проведен разпит, отсъствието на доказателствен анализ и отговор на основните доводи, наведени от защитата. Застъпва се и тезата за явна несправедливост на наложеното наказание. В касационната жалба на подсъдимия Т. е направено оплакване за нарушение на закона и отсъствието на мотиви по решаващия довод във въззивната му жалба. Направено е искане да се измени решението и да се намали размера на наложеното наказание глоба. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) на подсъдимия Й. поддържа жалбата и допълненията към нея. Подсъдимият Т., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 39 от 10.10.2012 г. по н. о. х. д. № 486/2012 г. на Русенския окръжен съд подсъдимият К. Н. Т. е признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК, респективно за всяко от тях е наложено наказание от две години лишаване от свобода след редукция по чл. 58а НК, и наказание глоба в размер на пет хиляди лева. Определено е и общо наказание по съвкупност от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и глоба в размер на пет хиляди лева. Със същата присъда подсъдимият И. И. Й. е признат за виновен и осъден за престъпления по 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 2, ал. 2 НК. За отделните престъпления е наложено наказание лишаване от свобода, намалено на три години и четири месеца по чл. 58а НК и наказание глоба в размер на седем хиляди лева, респективно и общо, най- тежкото наказание – три години и четири месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване и наказание глоба от седем хиляди лева. В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 289 от 14.01.2013 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 305/2012 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба на защитника на подсъдимия Й. с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е ОСНОВАТЕЛНА. Въпреки това следва да се подчертае, че със ЗИДНК, ДВ, бр. 75/06 г. и отмяната на чл. 257 НК, деянията по чл. 255 НК и чл. 256 НК от действащия дотогава закон, при които укритите данъчни задължения са в особено големи размери, не са били декриминализирани от новия закон. Те не са престанали да се считат за престъпно поведение, макар и да попадат под правна квалификация, посочена в друг текст от Наказателния кодекс. Затова и отменената разпоредба на чл. 257 НК продължава да се прилага, когато се явява по-благоприятният закон за дееца. В жалбата и допълнителните съображения на защитника подробно е развито оплакване за съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия Й.. Твърди се, че протоколът от проведеното съдебно заседание на 10.10.2012 г., с което Русенският окръжен съд е одобрил с определение искане за прилагане на процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, не е подписан от председателя на съдебния състав. Във връзка с изтъкнатия довод Върховният касационен съд установи, че в материалите по делото пред първоинстанционния съд са приложени два протокола от 10.10.2012 г. В първия протокол е вписано, че на тази дата е проведено съдебно заседание, започнало в 9.00 ч. и приключило в 9.15 ч., който не е подписан от председателя на съдебния състав. Веднага след това е започнало друго съдебно заседание, за което е оформен друг протокол, носещ подписите на председател и секретар. В него обаче се съдържа единствено изявлението на всеки от подсъдимите за признание на фактите по обвинителния акт (чрез използване на процесуалното основание по чл. 277 НПК). Разпоредбата на чл. 311, ал. 2 НПК изрично посочва формалните изисквания, на които следва да отговаря съдебният протокол и предвидения ред, по който той трябва да бъде съставен, за да може да служи като валидно доказателствено средство за установяване на съответните действия, осъществени в съдебно заседание. При отсъствието на подписан протокол от председателя на съдебния състав, по делото не се установява Русенският окръжен съд стриктно да е изпълнил задълженията си да разясни правата на всеки един от подсъдимите по чл. 371 НПК и да го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, да е обективирано изрично и недвусмислено съгласие да не се събират доказателства за тези факти, респективно съдът да се е уверил, че както подсъдимият Т., така и подсъдимият Й. сам и доброволно е направил искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, съзнавайки правните последици от признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Липсата на протокол за съдебното заседание на първата инстанция е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 НПК и безусловно основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Допуснатите съществени процесуални нарушения касаят проведеното съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд, на който делото следва да бъде върнато, за да бъдат отстранени. При новото разглеждане е наложително да се обсъди и разреши въпросът за приложимия закон при определяне на наказанието в контекста на последвалите различни разпоредби на чл. 58а НК и съобразно принципното положение по чл. 2, ал. 2 НК за прилагане на закона, който е най-благоприятен за дееца, респективно да се изложат съображения за взетото решение. Следва да бъдат разгледани и други основни доводи, неизменно поставяни на вниманието на съдилищата от защитниците, но останали без ясен и точен отговор, в т. ч. направените в подкрепа на искането за преквалификация на деянията на подсъдимия Й. и тези, които застъпва защитникът на подсъдимия Т. по отношение на предвиденото наказание глоба в правната норма на чл. 257 НК (ред. ДВ, бр. 62/97 г.) с оглед Закон за деноминация на лева, в сила от 5.07.1999 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 289 от 14.01.2013 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 305/2012 г. и присъда № 39 от 10.10.2012 г. по н. о. х. д. № 486/2012 г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Русенския окръжен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: