1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
С., 22.04. 2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 387/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд по настоящето гр.д.№ 387/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 02.12.2008г по гр.д.№ 1375/2008г в отхвърлената част на иска за разликата над 5.47 лева до 5 140 лева по искът предявен от Р. Л. Петров срещу М. И. Ж. на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса: допустими ли са искове с правно основание чл.55 и чл.59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи тогава, когато чрез тях се цели икономическо изравняване за придобитото по време на брака им имущество,щом за това има и друг път за защита. Като основанието за допустимост е прието това по чл.280 ал.1т.1 и т.2 ГПК..
Варненският окръжен съд с решението си от 02.12.2008г по гр.д.№ 1375/2008г като е отменил решението на Варненския районен съд от от 20.03.2008г по гр.д.№3610/2007г в уважената част на иска,предявен от Р. Л. Петров срещу М. И. Ж. за разликата над 5.47 лева до 5 140 лева,е постановил ново решение,отхвърляйки иска в посочения размер.
В тази част решението е обжалвано от Р. Л. Петров,представляван от адвокат Д. С. с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.292 ал.3 ГПК
Върховният касационен съд след проверка на посочените в касационната жалба, нарушения водещи да отмяна на въззивното решение в обжалваната част,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била безспорна: на 21.06.1987г Р. Л. Петров и М. И. Ж. сключили граждански брак от който имали и две деца.Бракът бил прекратен с влязло в законна сила решение на 07.07.2005г.По време на брака ищецът –съпруг погасявал анюитетните вноски по заемът, сключен от М. И. П. с Д. в размер на 10 280 лева за изплащане на полученото като обезщетение за отчужден имот жилище -,лична собственост на съпругата М. И..Видно от удостоверение на 3128 от 07.12.2005г на Банка Д., заемът е бил погасен на 02.07.1998г.-т.е. около 7 години преди прекратяване на брака.По това време съпрузите живеели заедно, заедно отглеждали двете си деца,заедно се грижели за тяхното възпитание и обучение заедно водели домакинството си.След това бракът бил прекратен..
На 27.04.2007г бившият съпруг подал искова молба в която твърдял,че бившата му съпруга –ответницата М. И. Ж. се била обогатила със половината от стойността на изплатения заем за жилището й-т.е. със сумата 5 140 лева, тъй като бракът бил прекратен и на основание чл.55 ал.1 ЗЗД,претендирал връщането й заедно със законната лихва и направените по делото разноски
Варненският окръжен съд с решението си от 02.12.2008г по гр.д.№1375/2008г като приел, че правното основание на предявеният иск е чл.59 ЗЗД, го уважил прилагайки и Закона за деноминацията на лева и присъдил само 5.47 лева.Искът в останалата част за разликата до 5 140 лева,отхвърлил.
Същественият въпрос по делото е бил не по какъв начин икономически да се изравнят съпрузите,ако по време на брака единият е спомогнал другият да придобие недвижим имот,а дали след прекратяването на брака е допустимо предявяването на искове с правно основание чл.55 и чл.59 ЗЗД от единия от бившите съпрузи,срещу другия бивш съпруг за изравняване на икономически създадено по време на брака, неравенство.
Варненският окръжен съд е приел,че искът,предявен от Р. Л. Петров срещу М. И. Ж. на правно основание чл.59 ЗЗД е бил допустим и като така го е разгледал по същество.
Върховният касационен съд счита,че това становище е правилно и че е съобразено и с практиката на ВС и на ВКС. В. съд в своето Постановление № 5/72г на Пленума е разгледал подобни хипотези и изрично е посочил: „Ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака*(9). Когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл. 55в ЗПИНМ . Други претенции на единия съпруг за по-голямо участие в придобиване на имуществената общност се разглеждат, съобразно чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК „
Вярно е че -Р № 3319 от 06.01.1977 по гр.д.№ 2380/76г ВС 2 Г.О. разглежда хипотеза при която „Недопустими са исковете по чл.55 и чл.59 ЗЗД между съпрузите за уреждане на отношенията им,възникнали в резултат на имуществена общност.Тези искове имат субсидиарно значение и са допустими само в случаите при които няма предвидена в закона възможност за постигане на целеното чрез тях икономическо изравняване”.Но това решение има предвид друга,различна от фактическата обстановка по настоящето дело, хипотеза и то е,че ищецът –бивш съпруг е изплащал вноските по заема по време на брака,но е живял с цялото си семейство в това жилище и че вложените средства са били включени в съпружеската имуществена общност.Той не е твърдял ,че, преди сключването на гражданския брак с допълнителната заповед по чл.100 З. /отм/ № 704 от 19.03.1986г М. И. Ж. е станала собственик на жилище № 135, находящо се на шестия етаж в жилищен блок „Прилеп „ на ул.”Отец П. „ 58-60 [населено място].Съгласно т.2 ал.2 от Постановление № 5/1972г на Пленума на Върховния съд, въпросите от кой момент следва да се приеме,че недвижим имот, движима вещ или права върху вещ,трябва да се счита че са придобити от единия съпруг или общо от двамата съпрузи,са разрешени в смисъл”… в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ”.И това по делото е било безспорно.Още в исковата молба ищецът е посочил,че жилището било изключителна собственост на бившата му съпруга,но че той е спомогнал да се изплати взетия заем за окончателното изплащане на апартамента.С тези средства ответницата се била обогатила и за това на правно основание чл.59 ЗЗД той предявил претенциите си за заплащане на сумата 5 140 лева.
Върховният касационен съд приема,че този иск, основан на разпоредбите за неоснователно обогатяване,е бил допустим.Той не се е основавал на твърдението на ищеца, че като бивш съпруг е имал дял от придобития недвижим имот,че е имал по-голям принос и че приносът му значително е надхвърлял приноса на другия съпруг в придобиване на права и вещи и от там-че е имал по-голям дял от общото имущество-т.е. не е предявявал искове по чл. 14 ал.4 и ал.5 СК от 1968г /отм/ или чл. 28 ал.3 и чл.29 СК 1985г/отм/ , или чл.29 и чл.30 от действащия от 2009г ,Семеен кодекс.Той е искал само връщане на онова,което дал по време на брака и с което,според неговите твърдения,бившата му съпруга се била, обогатила.
След като твърденията в исковата молба са били за неоснователно обогатяване и не са били свързани с исковете за определяне по-голям дял от общото имущество,или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг,тогава съдът е бил длъжен да реши спора на основата на неоснователното обогатяване.И тези искове са допустими и по този въпрос-за допустимостта им- Варненският окръжен съд се е съобразил с наложената практика от ВС и от ВКС и е решил спора по същество. Съображенията му за уважаване претенцията на Р. Л. Петров,обаче,не са съобразени със закона. Варненският окръжен съд е приел,че изцяло исковата претенция ебилаоснователна,доказана и че следвало да се уважи,за което я уважил за 5.47 лева и че в останалата част като деноминирана сумата не подлежала на възстановяване в размера,в който била установена.Отхвърляйки искът за разликата от 5.47 лева до 5 140 лева като краен резултат решението му е вярно.Но като мотивировка за отхвърлянето -не е съобразено нито със закона,нито с постоянната съдебна практика,която се посочи по-горе.Защото,както е било установено,ищецът е изплащал заем, взет от Д. за удовлетворяване нужди на семейството и не е изпълнявал чуждо задължение.Изплащал е поето от съпругата му задължение за погасяване на отпуснат за нуждите на семейството,кредит,което към Д. е било солидарно.Чрез него съпругата му не се е обогатявала без основание. За вложените от него суми, които той е преценил като общи и че имал право на половината от тях при погасяване заемът за полученото като обезщетение за отчужден недвижим имот,жилище, на такава част той би имал права и върху закупения апартамент-т.е.той би могъл да претендира определяне на дял от придобитото жилище,съответстващ на неговия принос,съгласно чл.21 ал.2 СК..акъв иск,обаче,не е бил предявен.,а искът,предявен на правно основание чл.59 ЗЗД е бил неоснователен , недоказан и е следвало да бъде отхвърлен изцяло. Въпреки това въззивният съд го е уважил за 5.47 лева и тъй като в тази част решението не е обжалвано, в другата част в която искът за разликата до 5 140 лева,е бил отхвърлен и в която част е касационната жалба ,В. съд ще остави в сила решението.
Що се касае до приложената деноминация на лева,този въпрос не се нуждае от разискване.Той е разрешен с влизане в сила на Закона за деноминацията на лева-Д.В.бр.20/99г: задължително се деноминират всички величини в български лева които се отнасят към 5.07.1999г-вж.чл.2 ЗДЛ.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд от 2.12.2008г по гр.д.№ 1375/2008г.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: