О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 512 София, 19.11.2010 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 411 /2010 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от З. К. Ш. против определение от 12.02.2010г. по ч. гр.д.№ 3697/2009г. на СГС, с което е отхвърлена частната жалба на касаторката против определение от 19.03.2009г. по гр.д.№ 23743, ІІ г.к.на С. РС, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените претенции на З. Ш. против М. Ш. по чл. 286 от ГПК /отм/ за подобрения в размер на 9 000 лв. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се това, че обжалваното определение противоречи на постоянната и трайно установена съдебна практика, според която държавната такса за претенциите по сметки, предявени по реда на чл. 286 от ГПК се събира с решението, а не се предплаща. По същество счита определението неправилно поради противоречие с процесуалните правила – чл. 293а, тълкувана във вр. с чл. 286 от ГПК /отм/ Ответницата не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос – дължи ли се предплащане на държавна такса при предявяване на претенцията по сметки в делбеното производство, или тя се присъжда с решението е обсъден от въззивния съд и даденото от него разрешение е обусловило крайния извод, поради което този въпрос обосновава общото основание за допускане до касация по чл. 280 от ГПК. Даденото от СГС разрешение е в противоречие с Р № 3571/13.10.1983г. по гр.д.№ 2226/83г. на І гр.о.на ВС и Р № 2077/03.11.1967г. по гр.д.№ 1416/67 на І гр.о. на ВС, с които е прието, че при предявяване на претенции по чл. 286 от ГПК не се дължи държавна такса, а тя се присъжда с решението. Налице е хипотезата на чл. 280, ал.1 т..2 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол. При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. . За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че и при предявяване на претенциите по чл. 286 от ГПК /отм/ са приложими чл. 53, във вр. с чл. 55, ал.1 б. “а” от ГПК /отм/, във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл. 1 от ЗДТ, съгласно който държавната такса се събира предварително. Прието е, че претенциите за сметки се подчиняват на общите правила, тъй като за тях не е предвидено изключение относно момента на събиране на държавната такса. Определението е неправилно. Производството по съдебна делба е особено исково, съдържащо отклонения от общия исков процес с оглед това да се прекрати съсобствеността и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея. Затова нормата на чл. 286 ГПК/отм/, аналогична на чл. 346 от действащия ГПК дава възможност в първото заседание след допускане на делбата съделителите да предявят исканията за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 286 от ГПК /отм/, респективно чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред – няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл. 98 и чл. 99 от ГПК /отм/, респективно към чл. 127 и 128 от действащия ГПК. Искането може да се направи и устно в първото по делото заседание след допускане на делбата, ако всички съделители присъствуват. Изискването е претенцията да е достатъчно индивидуализирана и конкретизирана с оглед доказването и защото съдът се произнася по тях с решението, което и относно исканията по сметки създава сила на пресъдено нещо дори да са направени в устна форма в съдебно заседание. Отклоненията от общия исков процес се отнасят и за събирането на дължимите държавни такси. Нормата на чл. 293а от ГПК /отм/ / чл. 355 от ГПК/ предвижда заплащането на дължимите държавни такси да става съобразно стойността на дяловете, определени с решението. Макар изрично да не е посочено, това законово разпореждане се отнася и за претенциите по сметки. Този извод се налага от предмета на делбеното производство и характера му на особено исково. Основният предмет на делата за делба е прекратяването на съсобствеността. Във втората фаза на производството е допустимо приемането на тези облигационни искания на съделителите, които са свързани със съсобствеността.. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Поради това в делбеното производство не могат да се предявяват, а ако са предявени, не могат да бъдат приети за разглеждане искания, свързани с други отношения между съделителите. Облекченият ред за предявяване на иска за делба – без да се събират предварително държавни такси се отнася и за производството по сметки, което се разглежда в същото производство. Хипотезата е аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исков процес, в който случай Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК изрично предвижда в т. 10 държавната такса върху присъдените суми за подобренията, предявени с възражение да се събира с решението. По делбата всеки съделител има двойното качество на ищец и ответник, поради което законът говори за искания по сметки, а не за възражения. Поради това качество на съделителите в делбата не може да се предяви възражение за подобрения. То ще съставлява искане по сметки за подобрения. По тези съображения, съдът приема, че при предявяване на исканията по чл. 286 от ГПК /отм/, респективно чл. 346 от ГПК не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се възлага върху осъдените лица с решението на съда. Предвид даденото разрешение на поставения процесуален въпрос, обжалваното определение и оставеното с него в сила определение на СРС са неправилни и следва да се отменят, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената претенция по сметки. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение от 12.02.2010г. по ч. гр.д.№ 3697/2009г. на С. градски съд и оставеното с него в сила определение от 19.03.2009г. по гр.д.№ 23743, ІІ г.к.на С. районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените претенции на З. К. Ш. против М. Д. Ш. по чл. 286 от ГПК /отм/ за подобрения в размер на 9 000 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: