Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
С., 30.06. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б. Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 673 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 27.Х.2008г. по в.гр.д. № 754/2008г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 1187 от 25.VІІІ.2009г. Касационната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че с продължаване на срока за ликвидация на дружеството е продължена неговата дейност съобразно разпоредбата на чл.274 от ТЗ и че не е налице съкращение на щата на ищеца.
Ответникът по касационната жалба Л. Б. Т. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното решение П..ОС е отменил решението на Пазарджишкия районен съд от 30.VІІ.2008г. по гр.д. № 816/2008г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за разликата над присъдения размер 3198лв. до 3837.60лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] /в ликвидация/ да заплати на Л. Б.Т. и разликата и е оставил в сила първоинстанционното решение в уважителните му части по предявените срещу дружеството искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността “началник отдел ЕМ” със заповед № 51/04.ІІІ.2008г. поради съкращение в щата веднага след явяването му на работа след възстановяването му със съдебно решение е незаконно. По делото не са представени доказателства за наличието на съкращение в щата. Прекратяването на дружеството и обявяването му в ликвидация не означава, че автоматически дейността му се прекратява. Вярно е обратното – до приключване на разпределението на имуществото дейността му продължава при наличието на предпоставките по чл.274 от ТЗ. В случая срокът на ликвидация е продължен, т.е. дейността на дружеството е продължена.
Касационно обжалване на така постановеното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса относно ликвидацията на дружеството.
В решение № 362/08.V.1994г. на ВС, състав на ІІІ ГО, по гр.д. № 1293/1993г., е прието, че “Ликвидацията като основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.1 от КТ се изразява в прекратяване на дейността и изчезване на юридическото лице като правен субект. Изчезва една от страните по трудовия договор, поради което той не може да остане в сила. При ликвидация работодателят не само има право, но и се налага да прекрати трудовите договори на това основание, което обаче не означава едновременност на уволнението. Необходим е период от време, обусловен от замиране и преустановяване дейността на предизвестеното лице. За да е налице основанието по чл.328 ал.1 т.1 от КТ необходимо и достатъчно е юридическото лице да е обявено в ликвидация чрез преустановяване на дейността.”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че посоченото решение е неприложимо към спора по настоящот о дело. Това е така, тъй като с него е разрешен въпросът за ликвидацията като основание за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ, а в разглеждания случай уволнението на ищеца е извършено поради съкращение. Ето защо и на основание чл.291 т.3 от ГПК касационният съд следва да постанови решение, тълкувайки закона въз основа на обстоятелствата по делото.
О. е търговско дружество, което се образува с цел осъществяване на предвидените в чл.1 от ТЗ търговски сделки. Следователно целта на прекратяването на дружеството е противоположна, а именно – преустановяване осъществяването на такива сделки, или с други думи – прекратяване на дейността му по предмета, определен в дружествения договор. С прекратяване на дружеството не настъпва автоматично преустановяване на съществуването му, а възникват предвидените в ТЗ /чл.267, чл.268/ предпоставки за провеждане от ликвидатора в определен от съда срок на процедура по ликвидация, свързана с довършване на текущите сделки, със събиране на вземанията на дружеството, с удовлетворяване на кредиторите и с превръщане на останалото имущество в пари, като нови сделки може да бъдат сключвани само ако това се налага от ликвидацията. Определеният срок за ликвидация може да бъде продължен, но с това не настъпва последицата, предвидена в чл.274 от ТЗ, тъй като по този начин дейността на дружеството не се възстановява.
Предвид изложеното с прекратяването и обявяването в ликвидация възниква основанието по чл.328 ал.1 т.1 от КТ за едностранно от работодателя уволнение на работниците/служителите. Но за осъществяване на действията по ликвидацията няма пречка ликвидаторът да определя /и да наема/ необходимият персонал. С оглед на това няма пречка за извършване на уволнение поради съкращение и в течение на производството по ликвидация при наличието на предвидените в закона предпоставки.
При това разрешение на поставения от касатора въпрос ВКС на РБ намира, че обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат.
Незаконосъобразен по изложените вече съображения е изводът на въззивния съд, че с продължаване срока на ликвидация на ответното дружество, каквото по делото е несъмнено установено, е продължена неговата дейност по смисъла на чл.274 от ТЗ. Обосновано и законосъобразно, обаче, е приетото, че ответникът, сега касатор, чиято е била тежестта по силата на чл.154 от ГПК, не е посочил и представил в дадения му от първоинстанционния съд срок по чл.131 от ГПК доказателства за съкращаването на длъжността на ищеца, дори не е подал писмен отговор на исковата молба. С оглед разпоредбите на чл.133, чл.147 и чл.266 от ГПК представеното едва с въззивната жалба щатно разписание не е следвало да бъде съобразявано от съда при постановяване на атакуваното решение. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд, № 616 от 27.Х.2008г. по гр.д. № 754/2008г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: