РЕШЕНИЕ
№ 43
София, 06.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4792/2014 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9096/27.5.2014 г., подадена от адв. М. Б. – процесуален представител на ищеца Т. М. И. от [населено място], област Б., против въззивно решение №І-52/23.4.2014 г. по гр.д.№150/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №137/28.6.2013 г. по гр.д.№187/2012 г. по описа на Поморийския районен съд, с което ответникът по исковата молба Ж. П. К. от [населено място], област Б., е осъден да заплати на ищеца Т. М. И. общо сумата от 22000 лева, от които 11000 лева – неустойка за неизпълнение по т.8.1 на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.11.2007 г., сключен между ищеца и П. С. С., като пълномощник на ответника и, 11000 лева – задатък по същия договор, ведно със законната лихва от 10.4.2012 г. до окончателното изплащане на претендираните суми, и исковете са отхвърлени.
За да постанови горния резултат въззивната инстанция е приела, че исковете са неоснователни, тъй като до момента на предявяване на исковата молба предварителния договор не е развален, но такова изявление не се съдържа и в самата искова молба. Поради това съдът е стигнал до извод, че не е налице основание за предявяване на иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД.`
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №1292/20.11.2014 г. по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос “Исковата молба, с която ищецът претендира последиците от развалянето на договор, в конкретния случай на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържа ли в себе си имплицитно волеизявление за разваляне на договора ?”
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси намира следното:
По въпроса е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в решение №37/22.3.2011 г. по гр.д.№920/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №706/30.12.2010 г. по гр.д.№1769/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение №178/12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., с които се приема, че исковата молба има характер на покана. Относно частта от въпроса, дали исковата молба, с която ищецът претендира последиците от разваляне на договор/предварителен договор/ за покупко-продажба на недвижим имот, съдържа в себе си имплицитно волеизявление за разваляне на договора, настоящият състав намира, че отговорът следва да бъде даден с оглед твърденията в самата искова молба и основанието на предявения иск, и твърдяния интерес от предявяването му.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Навежда се оплакване за незаконосъобразен и необоснован извод на окръжния съд относно липсата на изрично изложени обстоятелства, представляващи основание, даващи право на ищеца да иска връщане на авансово платената сума от цената на имота/капарото по предварителния договор. Застъпва се и становище относно дължимостта на неустойката, уговорена в предварителния договор.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за трите инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Т., който депозира писмена защита и претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответника по касация.
Ответникът по касационната жалба Ж. П. К., посредством процесуалния си представител – адв. М. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в което застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.
В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалният представител на ответника по касация – адв. Т., която претендира и разноски и прави възражение за прекомерност в разноските на касатора.
Третото лице – помагач П. С. С. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касационната жалба, становищата на процесуалните представители на страните, заявени в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че предварителния договор е развален с подаване на исковата молба. От същата е видно, че ищецът се позовава на неизпълнение на договора от страна на продавача, поради което е налице правен интерес и основание за търсените от него суми.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът по касационната жалба , ответник и по исковата молба, е получил от ищеца сумата 11000 лева задатък/капаро/ при подписването на предварителния договор. Налице е неизпълнение от страна на продавача да прехвърли процесния имот на купувача, поради което при развален предварителен договор купувачът има право да поиска обратно сумата, дадена като задатък. Задатъкът има доказателствена функция, тъй като потвърждава постигането на съгласие между страните, тоест сключването на договора, без това да отменя изискуемата от закона форма за действителност и за доказване на определени сделки; има обезпечителна функция, тъй като осигурява и стимулира страните да изпълнят задълженията си, за да не загубят вече даденото; изпълнява и ролята на обезщетение – чл. 93, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че изправната страна може да задържи задатъка, респ. да иска връщане на задатъка в двоен размер в случай на неизпълнение на договора от насрещната страна. В процесния случай основателността на иска се извлича от неизпълнение на уговореното в предварителния договор – т.8, ал.2, съгласно която “В случай, че към момента на сключване на окончателния договор се установи, че недвижимият имот, предметна сделката, е обременен с ипотека, възбрана и други вещни тежести, купувачът има право да развали настоящия договор, както и на получи от продавача неустойка в размер на 11000/единадесет хиляди/ лева, както и връщане на сумата от 11000/единадесет хиляди/ лева, представляваща дадено по този договор капаро.”
Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта по иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, и претенцията – уважена.
Относно претенция за неустойка по чл.92 ЗЗД въззивното решение също е неправилно. Съгласно правната норма на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Единственото, което кредиторът, в случая продавача, следва да докаже е неизпълнение на договора от страна на длъжника-купувач. От събраните по делото доказателства и изложеното до тук се установява по безспорен начин, че ответникът по исковата молба не е изпълнил задълженията си по предварителния договор. Същият съдържа клауза/чл.8.1/, съгласно която “при виновно неизпълнение на договора продавачът, дължи на купувача неустойка в размер на 11000 лева. Следователно налице е хипотезата на чл.92, ал.1, изречение първо ЗЗД, и предявеният иск се явява основателен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и в частта по този иск и претенцията да бъде уважена. И по този иск следва да се вземе предвид уговореното в т.8, ал.2 от предварителния договор.
Неоснователен е наведения от ответника по касация довод за това, че към момента, към който е следвало да се сключи окончателния договор, ищецът не е имал готовност за престиране на остатъка от договорената с предварителния договор сума. Този довод не намира опора в събраните по делото доказателства. От представения с исковата молба протокол от 21.11.2007 г., който не е оборен, е видно, че насрочената за сделка дата е инициирана от ответната страна, и на тази датата е установено, че са налице вещни тежести върху процесния имот – вписана искова молба от 15.9.2007 г., което е причина сделката да не бъде изповядана..
Изложеното налага пълна отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
С оглед изхода от спора и изрично направеното искане за разноски за трите инстанции ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски в размер на 3415 лева. Посочените разноски не са прекомерни, тъй като са съобразени с изискванията на чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №І-52/23.4.2014 г. по гр.д.№150/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж. П. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], да заплати на Т. М. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], вх.5, ет.7, ап.18 общо сумата 22000/двадесет и две хиляди/ лева, от които 11000/единадесет хиляди/ лева неустойка за неизпълнение по т.8.1 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 14.11.2007 г. между Т. М. И. и П. С. С., ЕГН – [ЕГН], конституиран по делото като трето лице-помагач, в качеството му на пълномощник на Ж. П. К., и 11000/единадесет хиляди/ лева – заплатен задатък по същия договор, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от 10.4.2012 г. до окончателното им изплащане, както и деловодни разноски за всички инстанции в размер на 3415/три хиляди четиристотин и петнадесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |