4 Р Е Ш Е Н И Е № 512 София 12 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1592/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Б. В. Б. срещу въззивно решение № 248/07.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 273/2014 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не е преценил правилно смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил завишено наказание. Твърди се още, че самопризнанието на подсъдимия в съдебното заседание е обстоятелство, което следва да бъде ценено като смекчаващо отговорността, а не само като предпоставка за процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. Отправеното искане е за намаляване на наложеното наказание на подсъдимия Б.. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият Б. В. Б. и неговият процесуален представител поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Гражданският ищец Н. И. Л. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 353 от 20.11.2013 г., постановена по НОХД № 4109/2013 г. от Софийски градски съд, подсъдимият Б. В. Б. е бил признат за виновен в това, че на 26.03.2013 г. отнел чужди движими вещи на обща стойност от 647,10 лева от владението на Н. Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. чл. 199, ал.1, т. 4 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от четири години и четири месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален „строг” режим за изтърпяване на така наложеното наказание в затвор. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Н. Л. сумата от 647,10 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. Касационната жалба се позовава единствено на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Разглеждането на делото по тази процедура е открило възможността подсъдимият Б. да бъде санкциониран по чл. 58а от НК. Всички фактори, които имат значение за индивидуализацията на наказанието, са преценени от съдебните инстанции. Ето защо, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не са съобразени обстоятелства, които имат характеристиката на смекчаващи. Предходните инстанции са отчели младата възраст на подсъдимия, но не са имали основание да пренебрегнат съдебното му минало (извън осъжданията, обуславящи квалификацията „опасен рецидив”), което разкрива устойчиво престъпно поведение, насочено срещу правото на собственост. Подсъдимият Б. е изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода, които очевидно не са оказали превъзпитателно и предупредително въздействие върху личността му. Не може да се не се отбележи фактът, че на 18.03.2013 г. подсъдимият Б. е изтърпял наказание лишаване от свобода по предходно осъждане (виж, отбелязване в справка съдимост, л. 37 от НОХД № 4109/2013г.), а деянието, предмет на настоящето дело, е извършено на 26.03.2013 г., тоест само осем дни, след като е бил освободен от затвора. Изводът на предходните инстанции, че волеизявлението на подсъдимия Б. по чл. 371, т. 2 от НПК, направено в хода на съдебното производство, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство, е правилен и съответен на указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г., ОСНК. Определеното наказание, след извършената редукция по чл. 58а, ал.1 от НК, в крайна сметка е под законоустановения минимум, предвиден в закона, и не разкрива признаци на несправедливост, поради което и няма основание за намеса на касационната инстанция в желаната от подсъдимия насока. С оглед на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 248/07.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 273/2014 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.