4 Р Е Ш Е Н И Е № 460 гр. София, 14 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кристина Павлова......…...………………………….………в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова........……..………………………..изслуша докладваното от съдия БИЛЯНА ЧОЧЕВА …………………..….….касационно дело № 2203 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. М. М. и допълнително постъпило искане от осъдения А. В. И. за възобновяване на ВНОХД № 192/2011 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 189/08.07.2011 г., с което е била изменена присъда № 2557/25.03.2011 г. по НОХД № 295/2011 г. на Районен съд - Благоевград. С тази присъда подсъдимите А. М. М. и А. В. И. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 18 и чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК за това, че на 05.11.2010 г., в съучастие като съизвършители и при опасен рецидив, направили опит да отнемат от частен имот – лозов масив и масивна сграда в м. „Ч.” в землището на гр.Б., метални платна на обща стойност 274. 46 лв. от владението на Д. Г. Р., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и във вр. с чл. 54 от НК на всеки един от тях е било наложено наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор, както и в тяхна тежест са били присъдени направените по делото разноски. С въззивното решение първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наложеното на всеки един от подсъдимите наказание, което е било намалено от 4 на 3 години лишаване от свобода, а в останалата част същата е била потвърдена. В двете отделно подадени искания, поддържани и в с. з. пред ВКС лично от осъдените и служебните им защитници, се изтъкват идентични доводи за неправилна оценка на доказателства с оправдателно значение, довела до незаконосъобразно осъждане. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира исканията за възобновяване за неоснователни. В последната си дума осъдените М. и И. молят да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Двете искания за възобновяване са допустими, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледани по същество обаче, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, предвид следните съображения: Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване на фактологията и авторството на деянието, както и констатациите за умишленото му извършване от двамата подсъдими. Версията, застъпена в обясненията им пред първата инстанция, че са се намирали в чуждия имот и са изнасяли металните платна в изпълнение на възложена им работа от починалото лице С., в чиято подкрепа са изтъквани и показанията на св. П., е била разгледана от съдилищата и отхвърлена като недостоверна, за което са изложени подробни и убедителни съображения. Противно на твърденията на защитниците, не се наблюдава нито превратно, нито селективно тълкуване на показанията на този свидетел. Обратно, те са били анализирани в детайлите, вкл. от въззивната инстанция, и съответно са били съпоставени както с обясненията на подсъдимите и тяхното поведение към момента задържането им и след това, а така и с показанията на оперативния работник св. Р. и собственика на имота – св. Р.. Комплексната и логическа оценка на установените при този анализ данни правилно са обусловили извода за доказано умишлено извършване на деянието от подсъдимите, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. Мотивите на възззивния съд по всички тези въпроси са изчерпателни и прецизни, поради което и тяхното преповтаряне е ненужно. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 18 и чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК. В хода на досъдебното и съдебното производство противоречие в интересите на подсъдимите не е имало, за да се налага на всеки един от тях да се назначава служебен защитник, поради което и изтъкнатото възражение от защитата на осъдения М. за такова процесуално нарушение, допуснато от въззивната инстанция, не се споделя от ВКС. Липсва основание за ревизия на наказанията като явно несправедливи. Намаляването им от 4 на 3 години лишаване от свобода (или една година над минимума по чл. 196 ал. 1, т. 1 от НК при предвиден максимум 10 години) е било извършено при правилно съотношение на обстоятелствата по чл. 54 от НК, като ниската стойност на отнетите вещи е била отчетена с нужната тежест. Не се установяват други смекчаващи обстоятелства, които да не са съобразени и самостоятелно или в съвкупност да обуславят приложение на чл. 55 от НК. В намаления размер наложените на двамата подсъдими наказания са съответни на извършеното и достатъчни за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и те са справедливи. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направените от двамата осъдени искания за възобновяване следва да бъдат оставени без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените А. М. М. и А. В. И. за възобновяване на ВНОХД № 192/2011 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 189/08.07.2011 г., с което е била изменена присъда № 2557/25.03.2011 г. по НОХД № 295/2011 г. на Районен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.