Ключови фрази
Убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана * изменение на обвинението * състояние на уплаха и смущение * отвод

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29


Гр.София, 11 септември 2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав,



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА


при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА
и в присъствието на прокурор СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело № 3075/2011 г.

Частният обвинител Н. Н. чрез свой повереник е подал касационна жалба срещу потвърждаването от Великотърновския апелативен съд на присъдата на Плевенския окръжен съд спрямо подсъдимия Г. Н..
Присъдата – 16 от 14 март 2011 г. по нохд 313/10, е за убийството на Н. Н. (брат на подсъдимия и баща на частния обвинител), извършено на 7 март 2009 г., но при условията на превишени предели на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал. 2 НК-престъпление по чл.119 НК, за което на подсъдимия не е било наложено и наказание при условията на чл.12, ал. 4 НК (поради превишаването на пределите в резултат на уплаха).
Второинстанционното (въззивно) решение – 238 от 17 октомври 2011 г. по внохд 223/11, е постановено също след обжалване от страна на частното обвинение.
В подадената сега (касационна) жалба се съдържа позоваване на трите основания по чл.348 НПК, както и на доводи, отнесени от подателя и към всяко от тях; искането по изхода на делото е обаче само за връщането му в досъдебната фаза
Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а според подсъдимия и прокурора жалбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
То не е засегнато от касационните основания.
В някои отношения жалбата е дори процесуално недопустима.
Недопустимостта й се вижда преди всичко в отправеното искане за ново разглеждане на делото от прокурора-ВКС изобщо не разполага с такова правомощие след промяната в чл.354, ал. 3 НПК (ДВ,бр.32/10).
Доколкото все пак ВКС би могъл да върне делото за ново разглеждане в съдебната му фаза („на първата или въззивната инстанция” – вж.отново посочената промяна), това не би могло да стане за утежняване на обвинението с приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, като бъде приложен чл.116 НК според очакването в жалбата. Такова изменение на обвинението е поначало възможно само в първата инстанция по реда на чл.287 НПК, но то би било в изпълнение на процесуалното право (правомощие), което има прокурорът в тази инстанция; ако той не го е упражнил защото смята обвинението за правилно повдигнато или поради пропуск, ВКС не разполага с правомощие да наложи упражняването му, даже след преценка за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон по смисъла на т.2 на вече посочения чл.354, ал. 3 НПК (за сходна ситуация при отменения през 2006 г. НПК вж. р. 765/1990-І, Сб., с. 132). ВКС още по-малко би могъл да наложи изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК по жалба на частния обвинител.
ВКС не би могъл да използва и правомощието си сам „да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция” (чл. 354, ал.2, т.4 НПК) – подсъдимият изобщо не е бил наказан, а единствено възможното приложение на чл.119 НК би изисквало да бъде наложено и съответното наказание.
ВКС би могъл, разбира се, да предизвика приложението на чл.119 НК, като върне делото за ново разглеждане в първата или във въззивната инстанция при условията на ал.3 на чл.354 НПК, но в тази насока пък жалбата от името на частния обвинител е неоснователна.
Ненаказването на Г.Н. по силата на чл.12, ал. 4 НПК не е резултат на съществени нарушения на процесуални правила (чл.354, ал.3, т.2 НПК). Липсват такива нарушения в участието на прокурора И.Й. или в оценката на доказателствата.
Не е съществувало основание за отвод на този прокурор поради неговата предубеденост или заинтересованост във връзка с чл.29, ал. 2 НПК (чл.47, ал. 1 НПК). Вярно е, че изходът на делото съвпада с първоначалната му позиция за прекратяване на наказателното производство, но подобна непоследователност не случайно не е между т.нар. абсолютни основания за отвод във връзка с чл.29, ал.1 НПК; в същото време прокурорът Й. не е показал с нищо в поведението си по време на съдебното разглеждане на делото, да е участвал в него така, че то да завърши с ненаказването на подсъдимия (неподаването на въззивен протест не може да се смята за такъв показател, а и това не се твърди).
Що се отнася до оценката на доказателствата, оспорването и е допустимо само с оглед приетата от съдилищата уплаха, която е причинила превишаването на пределите на неизбежната отбрана. В тези рамки обаче жалбоподателят е неубедителен, защото свързва обсъждането на броя на ударите с ножа, дълбочината на раните от тях и наличието на други наранявания, както и въоръжаването на подсъдимия с газов пистолет, единствено за да поддържа отсъствието на неизбежната отбрана, умисъла (предумисъла) на убийството и особената жестокост при извършването му. Липсва каквото и да е обсъждане на даденото експертно мнение за уплахата от психологическа гледна точка, която се е оказала решаваща за приложението на чл.12, ал. 4 НК. Последното, от друга страна, вероятно не е случайно: вещите лица не са оставили никакво съмнение в правотата си да определят страха на подсъдимия, като страх от създалата се ситуация-не толкова конкретната при извършване на деянието, а въобще ситуацията на съжителството с брат му; страх от собствената му безпомощност да се справи с нея, но и от безрезултатността от действията на полицията, прокуратурата и съда.
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І н.о.

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 238 от 17 октомври 2011 г. по внохд 223/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: