Ключови фрази
Неустойка * погасителна давност * договор за приватизационна продажба * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * начало на давностен срок


4



Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

С., 03,10, 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в съдебно заседание на 26 септември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.

при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 868/ 2010 година


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
С решение от 16.04.2010 г. по т.д. № 2919/2009 г. на Софийски АС, се оставя в сила решение № 620/14.07.2009 г. по т.д. № 1626/2006 г. на СГС, с което Т. АД-В., Л. и Р. А. Б. АД-Б. са осъдени да заплатят солидарно, на основание чл.92,ал.1 ЗЗД, на А. за следприватизационен контрол сумите 35 470 щ.д. неустойка за частично неизпълнение на задължението за инвестиции за 2003 г. по договор от 23.03.99 г., 83 160 лв. неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост, 21.16 лв. неустойка за неизпълнение на задължението на купувачите по договора да не намаляват участието си в приватизираното дружество при увеличение на капитала му, като отхвърля последния иск в останалата му част до предявения размер 144 527 лв. Присъдени са и разноски.
Против решението са подали касационни жалба две от страните. Ищецът, сега А. за приватизация и следприватизационен контрол, го обжалва в частта, с която е отхвърлен последния иск, /относно капитала на приватизираното дружество/, за разликата до предявеният размер от 144 527 лв. Единият от ответниците Т. АД го обжалва в частта, с която са уважени два от исковете за 35 470 щ.д. и за 83 160 лв.
По касационната жалба на ищеца АПСК е допуснато частично касационно обжалване с определение № 225/4.04.2011 г., поради наличието на приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът За началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът-чл.40,ал.1, е посочено, че същата се дължи след покана, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на І т.о., което е задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР 1/2009 ОСГТК – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С това решение е прието, че давността започва да тече от момента в който вземането е станало изискуемо-чл.114,ал.1 ЗЗД. Това правило се прилага, като се зачитат конкретните уговорки в договора свързани с настъпване на изискуемостта. Вземането за неустойка става изискуемо след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение и от този момент започва да тече тригодишен давностен срок по чл.111,б.”б” ЗЗД.
Но с обжалваното решение този иск е отхвърлен в частта за разликата до предявения размер 144 527 лв. не само, като погасен по давност, а както следва: само в една част за 64 166.03 лв. по давност, а в останалата част до 144 527 лв., като неоснователен. Следователно, поставяйки само този въпрос, касаторът излага основания за допускане на касационно обжалване само в частта, с която този иск е отхвърлен по давност за 64 166.03 лв.
В чл.40.1 на договора е уговорено, че купувачите се задължават да заплатят на продавача неустойките по предходните членове в срок до 20 календарни дни след като продавачът уведоми купувачите за техния размер. За всяко закъснение след този срок се дължи лихва за забава в посочения размер. Тази клауза е от значение при определяне началото на давността при вземанията за неустойка, съобразно направеното възражение от ответника. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо-чл.114,ал.1 ЗЗД. Това правило се прилага, като се зачитат уговорките в договора свързани с настъпване на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети-условие, срок и пр.
С обжалваното решение на стр.10-лист 69, /виж и стр.12 от решението на СГС/, е констатирано, че общият размер на задълженията за неустойки по чл.36.6 от договора, след второто намаляване на участието на Р. А. Б. АД в капитала на приватизираното дружество, възлиза на 64 166.03 лв. След това е прието, с оглед на чл.114,ал.2 ЗЗД, че давността е изтекла, без обаче да се обсъди чл.40.1 на договора, /във вр. с двете писма на А. от 20.09.2006 г., приложени към исковата молба на листове 51 и 53, и за които е констатирано, че липсват доказателства за връчването им на ответниците/, както и без да се посочи, като краен резултат, кога вземането е възникнало, станало изискуемо и кога е изтекъл давностния срок. В конкретния случай всичко това обуславя извода, че този въпрос е решен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
В писмените си бележки ответното по касация АД не споделя становището, изразено в мотивите на Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на І т.о., като се позовава на чл.114,ал.2 ЗЗД, докато цитираното решение на ВКС визира ал.1 на чл.114 ЗЗД. Следва да се разграничава, че падежът и забавата са две различни явления. Докато забавата е противоправно закъснение за което длъжникът отговаря, падежът е моментът в който задължението става изискуемо.
По изложените съображения, налице са основания по чл.281,т.3 ГПК за касиране на въззивното решение в тази му част по реда на чл.293,ал.2 ГПК и връщане на делото в същата част за ново разглеждане от друг състав на САС, който да се произнесе съобразно чл.40.1 на договора във вр. с двете писма на А. от 20.09.2006 г. за които е констатирано, че липсват доказателства за връчването им, както и да установи кога вземането е възникнало, станало изискуемо, кога е началото на давността и кога е изтекъл давностния срок. При повторното разглеждане на делото САС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение от 16.04.2010 г. по т.д. № 2919/2009 г. на Софийски АС в частта, с която се оставя в сила решение 620/14.07.2009 г. по т.д. № 1626/2006 г. на СГС в частта, с която се отхвърля по давност иска на А. срещу Т. АД и Р. А. Б. АД да заплатят солидарно на А. сумата 64 166.03 лв. неустойка по чл. 36.6 от приватизационния договор, както и в частта за припадащите се разноски.

Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: