Ключови фрази
Частна касационна жалба * Допълване на решението * разноски при прекратяване на делото

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


745

София, 19.11.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5032/2015 година.


Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№5014/04.8.2015 г., подадена от адвокат Б. Г. – процесуален представител на ищеца П. И. В. от [населено място], против въззивно определение №460/14.7.2015 г. по ч.гр.д.№346/2015 г. по описа Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №1351/24.4.2015 г. по гр.д.№1072/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК определение №2621/09.9.2014 г. по посоченото дело в частта за разноските.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като с влязло в сила определение производството по делото е прекратено и на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Изложени са съображения, че съгласно чл.80 ГПК списъкът на разноските се представя най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а определението за прекратяване е постановено в закрито заседание, поради което ответниците не са имали процесуална възможност за представянето на доказателства за извършване на разноски, а и не са били длъжни да ги представят преди това. Въззивната инстанция е приела, че ответниците са упражнили правото си на защита срещу иска, като в срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор и са упълномощили адвокат за осъществяване на процесуално представителство, а производството по делото е прекратено именно въз основа на доказателства, представени с отговора на исковата молба, обосноваващи извода за преклудиране правото на иск. Поради това съдът е стигнал до решаващ извод за дължимост на разноските на ответниците от страна на ищеца, искането за което е направено своевременно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е след прекратяване на съдебното производство с определение, в случай при който изобщо не е проведено открито съдебно заседание, страната, без да е неправила искане за присъждане на разноски, да поиска присъждането им чрез молба за произнасяне на определение за допълване на прекратителното определение в частта за разноските ?, и 2. Допустимо ли е приемане на списък за разноските и доказателства за тяхното извършване след постановяване на прекратително определение по делото ?. Като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като относно т.1 се сочи противоречие с ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК.
Ответниците по частната касационна жалба В. И. В. и М. Ц. В., посредством процесуалния си представител – адв. Ф. Д., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответниците в настоящото производство съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК.
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставените въпроси не е налице произнасяне по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК.
Въззивното определение обаче следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия от поставените въпроси. Въпросът е решаващ за спора и се свежда до различни хипотези на прекратяване на производството по делото пред първата инстанция. Ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, като основанието за прекратяването е без значение. След като ответникът е получил препис от исковата молба и извършил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски. Без значение е обстоятелството дали е било проведено съдебно заседание по делото. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора на исковата молба. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са извършени след получаване на преписа от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Въпросът за доказване на разходите е фактически като съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските следва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото. Законът не предвижда някаква формална процедура за приобщаване към делото на доказателствата за извършване на разноските.
По естеството си поставеният въпрос се свежда и до тълкуване разпоредбата на чл.131, ал.2 ГПК. Посочената правна норма не съдържа изисквания за представяне на доказателства за извършени от ответника разноски. В случаите на прекратяване на производството, без да е даден ход на делото в открито съдебно заседание е неприложимо разрешението дадено с т.11 от ТР№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК, тъй като същото визира претендиране на разноски най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно на поставения първи въпрос следва да бъде даден положителен отговор.
С оглед отговора на първия въпрос на втория от поставените въпроси също следва да бъде даден положителен отговор, но само в случаите, при които разходите са извършени след получаване на преписа от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството.
Съдът като разгледа изложеното във въззивното определение и оплакванията наведени в частната касационна жалба намира, че с оглед дадените отговори жалбата е изцяло неоснователна. Предвид отговора на поставените въпроси, настоящият състав на ВКС, 4 г.о., намира, че обжалваното определение е правилно. В процесния случай ответниците по исковата молба са били поставени в положение на процесуална изненада. Молбата за допълване на първоинстанционното определение относно разноските е подадена своевременно и със същата са представени доказателства за тяхното извършване. От същите, неоспорени от ищеца – частен касационен жалбоподател, е видно, че разноските са направени преди прекратяване на производството по делото, а за списък следва да се приеме молбата, в която това изрично е заявено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,



О П Р Е Д Е Л И:



ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №460/14.7.2015 г. по ч.гр.д.№346/2015 г. по описа Варненския апелативен съд, г.о.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №460/14.7.2015 г. по ч.гр.д.№346/2015 г. по описа Варненския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: