Р Е Ш Е Н И Е №70 гр. София, 11 април 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 175 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по подадена жалба от подс.Ш. срещу решение № 438/16.12.2015г. по ВНОХД № 665/2015г. по описа на Софийския апелативен съд,н.о.,1-ви състав. С това решение е потвърдена изцяло присъда от 16.06.2015г. по НОХД № 69/2015г. на Монтанския окръжен съд, с която подсъдимият Ш. е осъден за извършено престъпление по чл.115 от НК на 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С тази присъда са уважени и предявени граждански искове в размер на по 100 000 лева за малолетните деца на пострадалата и в размер на по 60 000лв. за майката и бащата за претърпени неимуществени вреди, както и по 1000лв. на двамата последни, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съдът от първата инстанция е присъдил и разноски по делото, произнесъл се е и по веществените доказателства по делото. В касационната жалба на подс.Ш. се релевират доводи за нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание. В присъдата не било обсъдено състоянието на дееца, определено като близко до физиологичен афект. В жалбата се прави позоваване за противоречие между твърдяно намерение за лишаване от живот от една страна и опита на съда да установи действителните причини за действието на подс.Ш. от друга. Иска се квалифициране на деянието като такова по чл.118 от НК, а наказанието следвало да се намали, както и размера на присъдените обезщетения. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави без уважение жалбата като неоснователна. Според него желанието на дееца е било производството да протече при съкратена процедура, като съобразно това квалификацията по чл.115 от НК била законосъобразна и в съответствие с признатите по делото факти- Неоснователно се твърдяло действие в състояние на силно раздразнение, като позовавайки се на експертите твърди, че дори и пострадалата да го е предизвикала, той не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Заявява, че липсва основание за това деянието да бъде преквалифицирано по чл.118 от НК и моли постановеният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани по делото, не се явяват, за тях се явяват процесуални представители. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Б. В. и Р. Г. пледира да се остави без уважение като неоснователна касационната жалба. Присъдата била правилна и законосъобразна, фактите и обстоятелствата не сочели друго деяние, освен умишлено. Въззивната инстанция била обсъдила всички относими към умисъла обстоятелства, включително и поругаването на трупа на пострадалата. Повереникът на В. Л. пледира , че тезата на защитата за състояние на афект се е поддържала на всички инстанции, като било обосновано подробно от тях защо тя не се възприема. Моли да се споделят изводите на съдилищата по отношение на квалификацията на деянието, както и по отношение на наказанието. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Л. Б. и П. Б. пледира относно това, че било безспорно в съдебната практика, че за умисъла не се съдело по обясненията на извършителя, а по обективно установените обстоятелства, които в случая сочели на квалификация по чл.115 от НК. Според повереника наказанието било правилно определено и моли да остави в сила атакуваното решение.. Подс.Ш., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и моли за решение в този смисъл и съобразно искането в нея. Моли да се приеме, че поведението на пострадалата е довело до агресивната реакция на дееца. Моли също така да се намали присъденото обезщетение. Подс.Ш. заявява, че съжалявал, като не искал това да се случи. Пострадалата г била провокирала с това, че не му дала да види децата си, за които искал да се грижи. При последната си дума подс.Ш. заявява, че моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че е извършил деянието в състояние на факт, като изразява още един път съжалението си. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Монтанският окръжен съд с присъда по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27-ма от НПК и чл.371,т.2 от НПК е признал подс.Ш. за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК на 30.09.2013г. в [населено място], Монтанска област –за убийството на Н. В. Б.. Съдът е наложил 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, по реда на чл.58а от НК, като е редуцирал наказание от 18 години. По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от възходящите и низходящи наследници на пострадалата за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Съдът е определил по 100 хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди за малолетните деца, като за В. Л. е отхвърлил иска до пълния предявен размер за сумата над 100 хиляди до 120 хиляди лева. На родителите съдът е присъдил по 60 хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, отхвърляйки исковете над тази сума до пълния предявен размер от по 100 хиляди лева, както и е присъдил обезщетение от по 1000 лева за претърпени имуществени вреди, отхвърляйки исковете за тези вреди до пълния предявен размер от по 2000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. Софийският апелативен съд с посоченото решение и по жалби на подсъдимия, както и на гражданските ищци и частни обвинители В. и Г., е потвърдил изцяло присъдата. Касационната инстанция отчита обстоятелството, че производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като подс.Ш. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. И двете инстанции по същество са направили законосъобразна преценка, че направеното по този начин самопризнание се е подкрепя от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични и последователни, без да е възникнал спор по фактите в производството до този момент. Събраните по делото доказателства към момента на внасяне на обвинителния акт и признанието в съдебното производство са еднопосочни и напълно достатъчни, за да обосноват като правилно и законосъобразно определението на съда от първата инстанция по чл.372, ал.4 от НПК. По този начин са изпълнени и изискванията на ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС. В касационната жалба се навеждат доводи за наличието на нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата е подадена в срок, процесуално е допустима, и разгледана по същество, се явява неоснователна. Съдилищата по същество до този момент са дали последователен и задълбочен отговор относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна и наличието на квалификация по чл.115 от НК. Касационната инстанция дължи отговор, който в определена степен трябва да преповтори дадените вече отговори. На първо място не е допуснато нарушение на материалният закон. Взаимоотношенията между пострадалата и подс.Ш. са изяснени по един несъмнен начин, с положителност е установено, че те са били влошени поради нежеланието на Б. да продължи съжителството си и да предоставя възможност на децата да се виждат и контактуват с баща им. Това състояние е довело до кулминацията на техните отношения на 30.09.2013г., като срещата е била инициирана по волята на дееца. Съобразно установените факти разговорът се е развил в обичайната си насока на неразбирателство и неотстъпчивост, при което пострадалата се „озлобила и започнала да го (подс.Ш.) ругае и обижда. Дори заявила, че децата не са негови.“ Прието е, че подс.Ш. се разярил и нанесъл удар с камък с неравна повърхност в областта на главата на пострадалата, в резултат на което тя получила закрита черепно-мозъчна травма. Другата възможност ( механична асфикция) законосъобразно се изключена при съпоставяне на доказателствата по делото- обяснения на дееца и обективни находки в квартирата). Това действие на подс.Ш. е било със смъртоносен характер и довел до леталния изход. Състоянието на дееца към момента на извършване на деянието е било изследвано с необходимото внимание и използването на специални знания, при което съдебните психиатри са заключили, че деецът не е изпадал в краткотрайно или дълготрайно, продължително разстройство на съзнанието. Във възприетите факти няма данни за упражнено насилие от страна на пострадалата, такова не се и твърди. За да бъде осъществен леконаказуемия състав по чл.118 от НК, освен чрез липсващото в случая насилие, афектното състояние трябва да е предизвикано тежка обида или клевета или с друго противозаконно деяние, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подс.Ш. или неговите близки. Подс.Ш. е признал, че срещата е била обичайна и развилата се насока на разговора също- на неразбирателство и неотстъпчивост. Както е посочено и в ППВС № 2/57г.,т.20, не всяка обида може да послужи като основание за прилагане на леконаказуемата квалификация, в случая по чл.118 от НК, а такава, която от гледище на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца. Разбира се, освен това деецът трябва да е изпаднал в състояние, в което съзнанието му да е овладяно от чувствата, които да определят волята му в значителна степен, така че деецът да бъде ограничен във възможността си да ръководи постъпките си. Съгласно възприетото заключение на тройната съдебнопсихиатрична експертиза подс.Ш. е могъл да ръководи постъпките си, такова ограничение не е имало. Раздразата е била обичайна, плод на житейското rи емоционално разминаване между пострадалата и подсъдимия, като разбира се, репликите за възможното бащинство, крият в себе си значителен негативен заряд, без да могат покрият изискването на съставомерните признаци по чл.118 от НК, тъй като не съставляват сами по себе си тежка обида или клевета ( защото съдържат в себе си само проверими обстоятелства). В обстоятелствената си част експертното заключение значително подробно е обсъдило липсата на психотична продукция и напълно запазен спомен за собствените действия, което влиза в непреодолимо противоречие с клиничната картина на силната раздраза, при която се наблюдава т.н.“стеснение на съзнанието“, включително и липсата на ясен спомен. Тези обстоятелства, обсъдени и в атакуваното решение на въззивната инстанция, карат касационният състав да заключи, че претендираното нарушение на закона, визиращо очевидно с искането за преквалификация на деянието по чл.118 от НК, се явява неоснователно и в противоречие с признатите и установени факти по делото. Що се отнася до субективната страна на деянието, изложените съображения от въззивната инстанция са достатъчно изчерпателни, за да е необходимо да бъдат повтаряни. По отношение на второто наведено касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание , съставът на ВКС намери, че то също е неоснователно. Съдът е спазил закона, като е приложил чл.58а от НК, и е намалил определеното на 18 години наказание с ⅓, тоест на 12 години лишаване от свобода. При определяне наказанието съдилищата не са допуснали нарушения на логическото мислене или недооценка на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Съдът от въззивната инстанция е отговорил на възраженията на подсъдимия и неговата защита относно размера на наказанието и начина на определянето му, този отговор е даден в изискуемата се пълнота и нови съображения трудно биха могли да бъдат изтъкнати. Следва да се отбележи,че наистина самопризнанието на дееца съществено е допринесло за разкриване на обективната истина по делото, по това обстоятелство няма спор, деецът е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни – обстоятелство, което обаче подлежи на допълнителна преценка, предвид проявеното от него отношение към правото на свободен избор на жената, с която е живял продължително на съпружески начала. Смекчаващите вината обстоятелства с основание не са надценени, тъй като отегчаващите вината обстоятелства са с твърде голяма относителна тежест – видно от доказателствената съвкупност, деецът не е проявявал дължимите грижи за издръжката на децата, принудило пострадалата да мисли за предлагане на едно от децата за осиновяване, във времето е упражнявал физическо насилие по отношение на пострадалата, чиято последица и кулминация е извършеното престъпление впрочем, както и следва да се оцени поведението му след деянието. Могат да се добавят и други обстоятелства, като нападението в гръб, равнозначно на проявена подлост, а последващите действия пък са характеризиращи дееца като носител на жестоко хладнокръвие и цинична студенина. Касационната инстанция при тези обстоятелства, правилно ценени от въззивната, не намери основание за по-нататъшно снизхождение, като така определеното наказание се явява напълно справедливо и в състояние да постигне целените от закона последици- поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на закона и добрите нрави, предупредително въздействие и да му бъде отнета възможността да извърши друго престъпление. Важно е да се има предвид, че при подобно поведение и възможността да бъде затруднено значително разкриването на престъплението, неизбежното наказване е от особено значение за осъществяване както на специалната, така и на генералната превенция, особено по отношение на неустойчивите членове на обществото. Отнет е човешки живот на една млада жена, майка на три деца, прекъснат е жизнения път в разцвета и това е непоправимо, както и загубата на децата, лишени завинаги от топлата майчина грижа. Това не дава възможност за обсъждане на намаляване на наказанието, след като, както се отбеляза, не е възможна преквалификация на деянието. По отношение на жалбата в частта относно уважените размери на гражданските искове, касационната инстанция счете, че тя също е неоснователна. Уважените претенции са в справедлив размер, загубата е трайна и необратима, като дори и в този размер нито може да възмезди равностойно пострадалите, нито може да запълни празнотата в живота на децата, а и на родителите на убитата. Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав заключи, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което то следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно. решение № 438/16.12.2015г. по ВНОХД № 665/2015г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: