Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 29.05.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Любенов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 404/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на Е. А. В. срещу решение № 83 от 25.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1643/18г. по описа на Софийски апелативен съд. Твърди се явна несправедливост на наказанието с оглед отказа на съда да отчете като смекчаващи обстоятелства търговската дейност на подсъдимата и неопитността й към инкриминираната дата. Иска се приложение на чл.58а, ал.4 от НК. В съдебно заседание жалбоподателят изтъква като смекчаващи обстоятелства изминалият дълъг период след деянието, недостатъчното време, с което В. е разполагала, за да навлезе в работата, тежкото й здравословно състояние и дейността й в полза на деца с увреждания. Моли да бъде приложен чл.55 от НК или да бъде отменено допълнителното наказание „глоба“. Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна. Преценява, че предходните съдебни инстанции са отчели всички смекчаващи обстоятелства, и те не са многобройни, нито някое от тях е изключително. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Пред Софийски градски съд е проведено съкратено съдебно следствие, като подсъдимата е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях, а съдът е преценил, че признанието е подкрепено от събраните по надлежен ред доказателства. С присъда № 68 от 22.03.2018г., постановена по НОХД № 716/17г., подсъдимата В. е призната за виновна в това, че в периода от 23.03.2011г. до 20.07.2011г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „З.“ЕАД, не положила достатъчно грижи в ръководенето и управлението на повереното й имущество и от това последвали значителни щети за предприятието в размер на 59800лв., и на основание чл.219, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и на глоба в размер на две хиляди лева. Изпълнението на лишаването от свобода е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Възложени са й разноските. С атакуваното решение апелативният съд е изменил присъдата, като е намалил срока на лишаването от свобода на една година и осем месеца и размера на глобата на хиляда и петстотин лева. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден. След преценка на установените от инстанциите по фактите данни за обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав намери, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.219, ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до шест години и глоба до пет хиляди лева. Редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е приложена след като съдът е отмерил като справедлив срок на лишаването от свобода две години и половина. Наказанието е под средния размер и съответства на констатиран превес на смекчаващи обстоятелства. Като такива правилно са отчетени чистото съдебно минало на В., заболяването й, продължителният период на наказателното производство, по време на който тя е търпяла ограниченията, произтичащи от процесуалното й качество. В касационната жалба не се сочат данни, които да не са били обсъдени и оценени от апелативния съд. Спори се относно значението на обстоятелството, че е управител на търговско дружество, което се занимава с почасова грижа и забавления за деца със специални нужди. Трудовата ангажираност на подсъдимата я характеризира положително, но тъй като е валидна за преобладаващата част от гражданите, в никакъв случай няма изключителен характер. Що се отнася до конкретната дейност, осъществявана от нея, апелативният съд напълно коректно е отбелязал, че независимо от високохуманния й характер, тя не е благотворителна, а е източник на търговска печалба, поради което не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Тезата на защитника, че към В. следва да бъде проявена снизходителност поради нейната наивност и професионална неопитност, е отхвърлена и от двете предходни инстанции с убедителни аргументи, които следва да бъдат споделени. От една страна, подсъдимата е започнала работа на 11.03.2011г., а проявите, с които е осъществила състава на безстопанственост са продължили до 20.07.2011г., повече от четири месеца след постъпването й, което време следва да се прецени като напълно достатъчно за адаптирането й. От друга страна, позицията, на която е била назначена, не изисква постепенно професионално израстване и навлизане в естеството на работата, а предполага максимална квалификация и управленски капацитет, тъй като е на върха на административната йерархия в държавното дружество. Ако В. не е преценила добре възможностите си и е приела да заеме длъжност, за която не е подготвена, сама и доброволно се е поставила в това положение и претенцията то да бъде третирано като смекчаващо обстоятелство е неоснователна. Правилна е констатацията за наличие на отегчаващи обстоятелства. Такива са големият размер на щетата, оценена в съответствие със задължителното тълкуване на материалния закон като „значителна“ поради високата й абсолютна стойност – 59 800лв., и с оглед недоброто финансово състояние на дружеството към инкриминирания период. Съобразено е длъжностното качество на В., което я определя като ръководител на предприятието, натоварен с по-голяма отговорност от останалите работещи в „З.“ ЕАД. Отегчаващо обстоятелство е и продължителният четиримесечен период, през който е осъществено престъплението. Възражението за прекомерна строгост е неоснователно. Видно е, че смекчаващите обстоятелства не са многобройни и липсват изключителни. Изводът, който следва от детайлния анализ на въззивната инстанция е, че относителната им тежест в сравнение с отегчаващите обстоятелства не налага допълнително намаляване на наказанието. Допълнителното наказание „глоба“ също е в размер, значително по-нисък от средния. Като е преценил, че престъпната проява е инцидентна в живота на подсъдимата, съдът е отдал приоритетно значение на целите на индивидуалната превенция и е отложил изпълнението на наказанието, при това за минималния изпитателен срок, предвиден в закона. Независимо че липсва такова оплакване в касационната жалба, настоящият съдебен състав констатира неправилно приложение на материалния закон, и намери за необходимо да коригира правната квалификация в рамките на еднаквата наказуемост и в по-благоприятен за подсъдимата смисъл. В обвинителния акт престъплението неправилно е квалифицирано като продължавано. Изпълнителното деяние „не положи достатъчно грижи“ сочи, че престъплението в повечето случаи се осъществява чрез бездействие. Изложените и признати от В. факти са в смисъл, че първите пропуски да прояви бдителност, отговорност и загриженост за повереното й имущество са при издаването на заповед без съществени реквизити, последвани са избора на оферта, без сериозно проучване на кандидатите и документите им, продължили са със сключване на договор с „Т. и.“ Е., чиито клаузи не охраняват в нужната степен интересите на държавното дружество, приемането на изпълнението на договора без проверка, извършването на поредица от недължими плащания. Видно е, че В. е пропуснала да прояви дължимата грижа в няколко случая, но всички те са свързани с изготвянето на дигитален модел на кадастъра на имотите на „З.“ ЕАД. Източникът на неизпълненото задължение за ръководене и управление с грижата на добър стопанин е един и същ. Престъплението е резултатно и всички посочени етапи от осъществяването му са доведи до резултата – щета в размер на 59 800лв. Фактът, че ситуациите, в които подсъдимата е следвало да прояви надлежната грижа, а вместо това е бездействала, са се случвали през целия период от време, през който „З.“ е било ангажирано със софтуерния продукт, определя престъплението като продължено /каквито са повечето престъпления, осъществени чрез бездействие/, а не като продължавано. Обособяването на частичните плащания като отделни деяния, включени в състава на продължавано престъпление е неправилно, тъй като не всяко от тях самостоятелно осъществява състав на престъпление, както и поради избраната формулировка - разпореждане със средства в полза на „Т. и.“ Е. в нарушение на служебните задължения, от което е настъпила вреда, сочеща на друга правна квалификация. Независимо че продължаваните престъпления се отличават с по-висока степен на обществена опасност от останалите, изменението на правната квалификация не налага намаляване на наказанието, тъй като изводът, че четиримесечният период на извършване на деянието представлява отегчаващо обстоятелство, остава непроменен. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.2 и ал.1, т.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 83 от 25.02.2019г. по ВНОХД № 1643/18г. по описа на Софийски апелативен съд, като признава подсъдимата Е. А. В. за невиновна и я оправдава по обвинението да е осъществила безстопанственост при условията на продължавано престъпление във вр. чл.26, ал.1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.