О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 382 гр. София, 21.06.2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 546/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на М. Ш., А. Ш., С. Ш. и А. Ш., чрез процесуален представител, против Решение № 1305 от 07.12.2021г. по в.гр.д. № 2219/21г. на Апелати- вен съд – София, с което след отмяна на Решение № 260173 от 21.05.2021г., постановено по гр.д. № 633/2020. по описа на Софийски окръжен съд в обжалваната му част, са отхвърлени исковете на М. Ш., А. Ш., С. Ш. и А. Ш. срещу ЗД „Бул Инс“АД, с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на сумата от по 15 000 лв., предста- вляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат им С. С. Ш. / на 27г./, настъпила в резултат на ПТП на 14.09.2017г., ведно със законната лихва върху главниците. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено в нарушение на процесуалния закон, и необосновано. Позовава се на непрецизно, избирателно и непълно обсъждане на свидетелските пока- зания, неизпълнение на задължението да направи самостоятелна преценка на целия доказателствен материал и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неправилност на постановения по него акт, неизпълнението на задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и да изложи мотиви, които да отразяват неговата решаваща дейност и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора? Твърди се, че постановеното въззивно решение противоречи на практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 86/06.07.2020г. по т.д. № 761/2019г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 554/08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, Решение № 210/09.02.2018Г. по т.д. № 1115/2017г. на ВКС, І ТО; Решене № 338/27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на ВКС, ІV ГО. Ответникът по касация - ЗД „Бул Инс“АД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По спорния въпрос относно легитимацията на ищците, съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото гласни дока- зателства, е приел, че в конкретния случай няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г. Според показанията на разпитаните свидетели, цялото семейство – ищците, починалият им брат и родителите им живеели в едно жилище, считано от 2012г. в едно домакинство, тъй като работили в института по животновъд- ство. Живеели изключително патриархално, тъй като са мюсюлмани, и за тях семейството било най-важно, грижели се много един за друг, по-голе- мите водили по-малките на училище, много се уважавали. След ПТП в семейството настъпила много скръб и печал, плачели постоянно и постепен- но семейството се разделило. А. заминала в друго населено място, като твърдяла, че животът й свършил, а С. сключил брак и се отделил в друго семейство. На основата на така установените факти въззивният състав е приел за непроведено пълно и главно доказване от страна на ищците на създадена особено близка връзка с починалия брат и действително претърпени неиму- ществени вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Обстоятелството, че са живели в едно домакинство, не е прието за достатъчно за определяне на житейската връзка като особено близка. Обсъдено е, че посочените в исковата молба морални болки и страдания не са изключителни, а нормално присъщи при загуба на близък родственик, както и, че събраните гласни доказателства не сочат на дълбоко и трайно „преобръщане на живота“ на ищците в резултат именно на смъртта на брат им. Констатирано е също така, че с влязло в сила решение по т.д. № 481/2020г. по описа на СОС са уважени исковете на родителите на починалия С. срещу застрахователя, в които са твърдели, че са били в много близки и топли отношения с починалия си син. Наличие- то на такива отношения с преките наследници по закон, е прието като из- ключващо основателността на претенцията на наследниците от разшире- ния кръг – братя и сестри обстоятелство, тъй като няма създадена замест- ваща връзка, която да е липсвала, за което съдът се е позовал на практика на ВКС. При обсъждане на факта, че семейството има различно от православ- ното вероизповедание, е прието, че същият не доказва сам по себе си изключителност на връзката между преживели и починали братя и сестри. Установените по делото болки и страдания не са приети от съда като извънредни душевни страдания, с тежка и съществена, продължителна промяна в личен, битов и професионален план при ищците. Обсъдено е, че в свидетелските показания преобладават „стандартни заключения за подобен род дела“, без конкретни факти, които да указват на визираната в тълкувателната практика извънредност на връзката приживе и страдания по повод загубата на родственика. Акцентирано е на разясненията, дадени с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и формираната по чл.290 ГПК по повод на същото практика, според които обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение, предпоставки за което са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Съобразено е, че за да се приеме, че между тези роднини е налице особено близка връзка, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, необходимо е да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите е например – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина, или при смърт на последните. Неустановяването на такива специфични обстоятелства е обусловило отхвърлянето на претенциите. При така изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията на закона за допускане на решението до касационна проверка. Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос досежно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и да изложи мотиви, които да отразяват неговата решаваща дейност, изпълнява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същата е в смисъл, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички допустими доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, и да се произнесе по всички оплаква- ния във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото, доводите и възраженията на страните, като изгради въз основа на тях свои собствени фактически и правни изводи. Противно на оплакванията на касаторите, които по своето съдържание са такива по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил показанията на изслу- шаните свидетели по отношение на релевантните за делото обстоятелства и ги е оценил в съвкупност с останалите доказателства. Не е вярно твърдение- то, че въззивният съд е направил изводи само на базата на собственото си тълкуване на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, без да изпълни задълже- нието си да направи самостоятелна преценка на целия доказателствен материал по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Несъгласието на касаторите с крайните изводи в об- жалваното решение неправилно се приравнява с липса на обсъждане на релевантните за спора доказателства, като оплакването в тази връзка е и бланкетно, поради непосочване на конкретно процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевантни за спора доказателства. Следва да се отбележи, че приетото от въззивния съд досежно факта на присъждане обезщетения на родителите по предявените от тях преки искове като основание за отричане материалната легитимация на ищците, погрешно се интерпретира от касаторите като противоречащо на свидетелските показа- ния, сочещи че в семейството на пострадалия грижата е била взаимна, а не еднопосочна. В случая, въззивният съд не е отрекъл близостта в отноше- нията между ищците и починалия брат, както и проявлението на неиму- ществените вреди в правната им сфера вследствие на загубата. Обстоя- телството, че на родителите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от същата загуба, е в подкрепа на направения от въззивния съд след обсъждане на свидетелските показания извод, че съществувалата житейска връзка и интензитетът на вредите не покриват изискването за изключи- телност, с което е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оплакванията в касационната жалба срещу въззивното решение, в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от 3 000 лв., представляваща адвокатски хонорар, както и сумата от 1 200 лв., държавна такса, по естеството си представлява молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, компетентен по която е постановилият решението съд. По тези съображения настоящият състав не дължи произнасяне по формулирания в изложението във връзка с тези оплаквания втори процесуалноправен въпрос досежно присъждането на разноски от съда за адвокатско възнаграждение без доказателства за реалното заплащане на такова и въз основа на списък, неотразен в съдебния протокол, или представен след обявяване на делото за решаване. Делото следва да се докладва на въззивния състав за произнасяне по искането. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1305 от 07.12.2021г. по в.гр.д. № 2219/21г. на Апелативен съд – София. ВРЪЩА делото на състава на Апелативен съд – София за произнасяне по молбата на касаторите по чл.248 ГПК, съдържаща се в касационната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.