Р Е Ш Е Н И Е № 388 гр. София, 04 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1166 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане, подадено на 8.06.2012 г, от осъдената Ц. Д. Б. за възобновяване на ВНОХД № 3406/11 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 116 от 30.01.2012 г, с което е изменена присъда на Софийски районен съд от 21.06.2011 г, по НОХД № 9957/09, както следва: - деянието е преквалифицирано по чл. 244, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 вр. чл. 2, ал. 2 НК, - присъдата е отменена в гражданско-осъдителната й част и в частта относно дължимата държавна такса върху уважения граждански иск, - предявеният граждански иск е оставен без разглеждане и производството е прекратено в гражданската част, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимата Ц. Д. Б. е призната за виновна в това, че на 24.04.2008 г в [населено място], чрез използване на техническо средство е отнела 400 лв от владението на Ф. Д. Ф. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъдена да заплати на пострадалия обезщетение за имуществени вреди, в размер на 400 лв, заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение по чл. 303, ал. 2 НПК, че неправилно е дадена вяра на Съдебно-техническите експертизи, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа / основава се на едно косвено доказателство, каквото е дискът с изображение на лице, използвало АТМ /, че неправилно са оценени резултатите от лицевата идентификация като подкрепящи обвинителната теза, че преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление е извършена в нарушение на правото на защита / осъдената не е имала възможност да се защити срещу това обвинение /, че с преквалификацията на деянието е допуснато и нарушение на родовата подсъдност / престъплението по чл. 244 НК е подсъдно като първа инстанция на окръжен съд /, че е допусната явна несправедливост на наложеното наказание / въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, но не е смекчил наложеното наказание, както и е допуснато нарушение на правилата за определяне на изпитателния срок по чл. 66 НК /. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на Гл. 33 НПК, и молителката да бъде оправдана или да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдената се присъединява към становището на защитника си. Моли да бъде оправдана. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд е изпълнил задължението си да подложи на обстоен анализ доказателствените източници в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК. Осъждането на молителката почива на надеждна доказателствена основа, формирана при съвкупния анализ на показанията, депозирани от св. Ф., св. В., св. А., Съдебнотехническата експертиза, Повторната тройна комплексна съдебнотехническа и фотосъпоставителна експертиза, Допълнителната тройна съдебнотехническа и фотосъпоставителна експертиза, писмените и веществени доказателства. Резултатите от лицевата идентификация, закрепени в експертните заключения, са еднозначни и категорични, че лицето, изтеглило процесната сума, е именно осъдената. Изготвените експертизи допринасят за разкриване на обективната истина и правилно са ценени при формиране на изводите по релевантните факти. Неоснователно се твърди, че осъждането почива само на едно косвено доказателство / диск с изображението на осъдената /. Това веществено доказателство е послужило за изработване на Съдебнотехнически и фотосъпоставителни експертизи, чиито заключения са оценени, наред с гласните и писмените доказателства, при съвкупния анализ на които е прието, че подсъдимата е извършила инкриминираното деяние. Вярно са оценени резултатите от лицевата идентификация, установили идентичност между лицето, изтеглило процесната сума, и подсъдимата. Налице е система от доказателства, обвързващи подсъдимата с извършеното деяние, тоест, обвинителната теза почива на доказателствена основа, отговаряща на изискванията по чл. 303, ал. 2 НПК. Липсата на релевираното съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд законосъобразно е преквалифицирал деянието по чл. 244, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 НК и правилно е приел, че извършеното не съставлява престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. В тази насока е от значение разграничението между престъплението по чл. 244, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 НК и това по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, а именно: Различно е систематичното им място в Особената част на НК. Престъплението по чл. 244 НК се намира в Раздел ІV „Престъпления против паричната и кредитната система” на Гл. VІ „Престъпления против стопанството”, докато престъплението по чл. 195 НК е в Раздел І „Кражба” на Гл. V „Престъпления против собствеността”. Обект на защита по Раздел ІV на Гл. VІ от Особената част на НК са обществените отношения, свързани с функционирането на паричната и кредитна система в Република България. Предмет на тези престъпления са паричните потоци, различните видове разплащания и кредитирането. В обхвата на понятието „платежни средства” попадат: парични знаци, други знаци / таксови или пощенски марки, облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа / и платежни инструменти. Обект на защита по Раздел І на Гл. V НК от Особената част на НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на правото на собственост върху вещите, включително парите като родово определени вещи. По различен начин се проявяват изпълнителните деяния на двата вида престъпления. Изпълнителното деяние по чл. 244 НК се състои в „прокарване в обращение” на подправени парични или други / носещи парична равностойност / знаци или платежни инструменти, „придобиване” на такива или „служене” с тях, респективно, „пренасянето им през границата на страната”. Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в прекъсване на владението, упражнявано върху вещта / от собственика, владелеца или нейния държател / и установяване на владение, от страна на дееца. Специфично за престъпленията по Раздел ІV на Гл. VІ НК е средството за извършването им, а именно: чрез „подправен” паричен или друг знак, или платежен инструмент. Платежният инструмент е дефиниран в чл. 93, т. 24 НК като веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Чрез подправения платежен инструмент, разбиран като техническо средство, позволяващо неправомерно посегателство върху предмета на престъплението / пари или парични средства /, деецът прехвърля пари или парични средства, без да има правно основание за това. По този начин се упражнява неправомерно влияние върху паричните потоци, като се засяга правилното функциониране на паричната и кредитна система, с което се повлиява и на създадените по повод на предмета на посегателство облигационни отношения между различни правни субекти. При кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК деецът използва „техническото средство”, за да получи достъп до вещта или чрез това средство я „отнема” от владението на лицето, което упражнява трайна фактическа власт върху предмета на престъплението. При престъпленията против собствеността вредата настъпва за титуляра на правото на собственост. При престъпленията против паричната и кредитната система е възможно да настъпи вреда / в случаите, когато това е последица от престъплението / за титуляра на паричния влог, от който са изтеглени паричните средства, за банката, която е приела парите на влог, или за друг правен субект / решаването на този въпрос е в зависимост от създадените по повод на предмета на престъплението облигационни отношения /. Има хипотези, при които прехвърлените парични средства се намират в банката, на основание договор за влог. При други случаи, парите са отпуснати на лицето, на основание договор за кредит. Възможно е паричната сума да бъде получена чрез АТМ-устройство, поддържано от друга банка, а разплащането между банките да се осъществява чрез системата „Борика”. В зависимост от естеството на създадените облигационни отношения щетата би възникнала за банката, с която е сключен договорът за влог / при определени условия, при констатирано неправомерно теглене от сметката на клиент, банката би възстановила цялата сума /. В друга хипотеза, щетата би настъпила частично за банката и частично за клиента / когато възстановяването е до определен размер на неправомерно изтеглената сума /. Престъплението по чл. 244 НК е формално / на просто извършване /, докато кражбата е резултатно престъпление. Когато от престъплението по чл. 244 НК настъпи като последица щета за друго лице, това обстоятелство е от значение за обема на наказателната отговорност / по-големият размер на щетата всякога би обусловило отговорност при по-утежнени условия /. При преквалификацията на деянието по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 НК не е допуснато нарушение на правото на защита. Това е така, защото, от една страна, е осъществена защита срещу кръга от факти, определящи правната квалификация, а, от друга страна, приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление е в интерес на подсъдимия, тъй като поначало се стига до облекчаване на наказателноправното му положение. Освен това, независимо че решението на въззивният съд влиза в сила от момента на постановяването му, осъденият разполага с процесуалната възможност да поиска възобновяване, по реда на Гл. 33 НПК, при което би могло да се отстрани евентуално допуснато неправилно приложение на материалния закон. Що се отнася до аргумента за нарушение на родовата подсъдност, такова, в случая, липсва. Въпросът за родовата подсъдност се решава с оглед на престъплението, залегнало в обвинителния акт / чл. 35 НПК /, а не и когато въззивният съд упражнява правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, както е в настоящия случай. Липсата на нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК изключва възможността за оправдаване на осъдената, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза не е налице / молителката не е осъдена за несъставомерно деяние /. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд не е имал задължение да определи по-леко наказание независимо от преквалификацията на деянието. Това е така, защото релевантните за наказателната отговорност обстоятелства се преценяват суверенно от съда, включително и когато се прилага закон за по-леко наказуемо престъпление. Тогава също се прави комплексна преценка на обстоятелствата по чл. 54 НК и се съобразяват целите по чл. 36 НК. Ако въззивният съд счете, че не се налага корекция на определеното от първата инстанция наказание, няма пречка то да остане същото. В случая, СГС правилно е преценил, че и по-леко наказуемото престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност поради широката му разпространеност в обществения живот, предполагаща прилагането на адекватни наказателно-правни мерки. Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото съдебно минало, което, обсъдено наред със степента на обществена опасност на деянието, има ниска относителна тежест и не би довело до смекчаване на наказанието. Не е допуснато нарушение на материалния закона по отношение на изпитателния срок, тъй като наказанието една година „лишаване от свобода” е отложено за срок от четири години, което съответства на чл. 66, ал. 2 НК / изпитателният срок не може да надвишава срока на наказанието с повече от три години /. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ц. Д. Б. за възобновяване на ВНОХД № 3406/11 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 116 от 30.01.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: