О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50763 София, 26.10.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 1018 по описа за 2022г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. Г. Д., чрез адвокат К. А., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пловдив №9/28.01.2021г. по в.г.д.№2107/2020г. В жалбата са изложени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. С молба вх.№339/15.03.2021г. С. Л. Д., чрез адвокат К. А., е изразила становище за присъединяване към подадената касационна жалба. Насрещната страна Е. А. И., в качеството ѝ на наследник по закон на В. В. Д., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокати А. М. – П. и Р. Ж., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не са от значение за формиране на решаващата воля на съда. Част от възраженията, по които са поставени въпросите са въведени едва в касационното производство – не са повдигани пред съда и за тях не са събирани доказателства. В условие на евентуалност, твърди неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни Ж. А. А., И. И. Б., Б. И. Ц., В. И. Б. и В. Г. П., в качеството им на наследници по закон на В. В. Д., редовно призовани не са депозирали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразяват становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1, ал.2 и ал.3 ГПК, но е недопустима, като подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявени искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД, както следва: 1/ от В. В. Д. срещу С. Л. Д. за заплащане на сумата от 1920лв., представляваща дължима издръжка за минал период от 10.06.2017г. до 10.06.2018г., както и за трансформиране на задължението ѝ за издръжка по сключен между страните договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот.акт №30, т.І, д.№58/1998г. в размер на 160 лв. месечно до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката и 2/ от В. В. Д. срещу А. Г. Д. за заплащане на сумата от 480лв., представляваща дължима издръжка за минал период от 10.06.2017г. до 10.06.2018г., както и за трансформиране на задължението му за издръжка по сключен между страните договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот.акт №30, т.І, д.№58/1998г. в размер на 40 лв. месечно до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на исковете за заплащане от всеки един от ответниците на дължимата в полза на ищцата издръжка за минал период е в размер на търсената сума, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК цената на исковете за трансформиране на задължението на всеки един от ответниците за издръжка е сборът на платежите за три години. С оглед на това, цената на исковете спрямо всеки един от ответниците е както следва: в размер на 1920лв. и 5760лв. по исковете срещу С. Д. и в размер на 480лв. и 1440лв. по исковете срещу А. Д.. Предвид горното, съдът намира, че исковете срещу касатора А. Д. са с цена, която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване за граждански дела, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената от А. Д. касационна жалба срещу въззивното решение по предявените срещу него искове е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановените от него съдебни актове не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. От друга страна, ответниците по делото С. Л. Д., лично и като наследник на съпруга си Г. А. Д. /страни по договора за гледане и издръжка/ и А. Г. Д., в качеството му на наследник на своя баща Г. А. Д. /страна по договора за гледане и издръжка/ са обикновени другари, като правото на жалба срещу постановеното въззивно решение принадлежи на всеки един от тях за предявения спрямо него иск. Касаторът А. Д., по отношение на когото въззивното решение е влязло в законна сила, не е легитимиран да обжалва решението постановено по отношение на неговия другар – С. Д., съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК, поради което подадената касационната жалба срещу тази част на въззивното решение е недопустима и не може да пренесе спора пред касационния съд. Извод за допустимост на производството не може да бъде изведен и от депозираната от С. Д. молба за присъединяване към жалбата на А. Д. по реда на чл.265 от ГПК, тъй като такова е възможно само по допустима жалба. Недопустимостта на производството произтича и от факта на смъртта на прехвърлителката по договора за издръжка и гледане В. В. Д., настъпила /11.11.2020г./ след даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция /29.10.2020г./ и преди постановяване на обжалваното решение /28.01.2021г./, поради сливане на качеството кредитор и длъжник по предявените искове с правно основание чл.79 от ЗЗД. В заключение, съдът намира, че касационната жалба на А. Д. следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено. На основание чл.78, ал.4 от ГПК и направеното искане касаторът А. Г. Д. следва да бъде осъден да заплати на Е. А. И. сумата от 600лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. 231/22.02.2021г. подадена от А. Г. Д., чрез адвокат К. А., срещу въззивното решение №9/28.01.2021г. по в.г.д.№2107/2020г. на Пловдивски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1018/2022 година по описа на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Е. А. И., ЕГН [ЕГН] сумата от 600лв. – разноски за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: