О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 380 ГР. София, 04.10.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.09.2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3235/16 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. В. срещу въззивното определение на Окръжен съд Велико Търново/ОС/ по ч.гр.д. №750/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на районен съд Е. за прекратяване на производството по гр.д. №231/14 г., заведено по иск за делба на наследствени имоти, предявен от касаторката срещу М. В. – малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител М. Иванова. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на въззивното определение, иска се допускане на касационното му обжалване по поставените в изложението три въпроса от предмета на спора, а след това- отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответницата по частна жалба М. В., действаща чрез своята майка и законен представител М. Иванова не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. По наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с поставените от касаторката в изложението й въпроси, ВКС намира следното: За да прекратят производството първоинстанционният и въззивният съд са приели, че съгласно чл.61, ал.2 ЗН недееспособните приемат наследството само по опис. Това императивно изискване има за цел от една страна да защити недееспособния наследник, като ограничи неговата отговорност за задълженията на наследството до размера на полученото и от друга, да предотврати евентуална злоупотреба от страна на неговия законен представител. След като в настоящия случай не са представени доказателства за приемане на наследството по опис от страна на недееспособния ответник, то ОС счита, че същият все още не е придобил имуществените права на наследството, включително това да получи съответния дял от процесния имот. Пропускането на срока по чл.61, ал.1 ЗН от страна на недееспособния наследник не може да го лиши от възможността по-късно да приеме наследството и да претендира дял от наследственото имущество. При тези решаващи изводи на въззивния съд, ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното определение по третия въпрос от изложението на касаторката: Необходимо ли е приемането на наследството по опис по дело/ иск/ за делба, насочен срещу малолетно лице, ако законният му представител не се противопоставя на делбата и не е ли последното конклудентно приемане на наследството, вкл. по отношение на имота, предмет на делбата? Неприемането на наследството по опис лишава ли страната / малолетното лице/ от пасивна процесуалноправна легитимация и допустим ли е искът за делба в този случай? Обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с посочените от касатора р. по гр.д. №1780/09 г. на първо г.о. на ВКС. Там е прието, че с неприемането на наследството по опис наследникът не губи наследственото си качество, защото нормата на чл.61, ал.2 ЗН е защитна и не може да води до отнемане на права на защитените лица. По същество на частната жалба: В трайната практика на ВКС – напр. опр. по гр.д. №871/16 г. на трето г.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение на ОС Русе по гр.д. №655/15 г., е посочено, че когато има заведено дело срещу наследник, съдът който разглежда делото определя срок, в който наследството следва да се приеме по опис (чл. 51, ал. 1 ЗН). В разгледания там, както и в процесния сега случай първоинстанционният съд е указал и определил срок на законния представител на малолетния за приемане от негово име на наследството по опис. Бездействието на законния представител да заяви приемане на наследството по опис, с оглед на посочената съдебна практика, няма за последица лишаването на малолетното дете от качеството му на наследник или от правото да приеме наследството на общия наследодател. В този порядък е обсъдено извършеното от ответницата и малолетният й син, действащ чрез нея, разпореждане с апартамент - лична собственост на техния наследодател, без наследството да е било прието по опис от малолетното дете. Тези правни действия извършени веднага след смъртта на наследодателя, но преди предявяването на иска, са тълкувани от съда като приемане на наследството от малолетното дете, чрез законния представител, получил без опис разрешение за разпореждане с наследствения имот по чл. 130, ал. 3 СК от районния съд. Щом като с неприемането на наследството по опис, недееспособният не губи наследственото си качество, не губи и възможността да приеме наследството по опис и след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, няма пречка наследството да се приеме мълчаливо, респ. правото на недееспособния да приеме наследството чрез конклудентни действия на законния представител не може да се отрече. За отговорността на наследника значение има дали е приел или е направил отказ от наследството, а приемането на наследството по опис е от значение, дали недееспособния ще отговоря до размера на полученото наследство, или неограничено съобразно дела от наследството. Както се посочи, значението на приемането на наследството по опис е да ограничи отговорността на недееспособния за задълженията на наследодателя до размера на прието наследството, ако се окаже, че наследството е обременено с повече дългове, отколкото с права, но дори и да не е извършен опис, отговорността остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество - ако не е съставен опис, такъв може да се състави допълнително, включително и по време на принудителното изпълнение. По настоящото дело е представен констативен нот. акт №86/17.06.15 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит от малолетната ответница по наследство, на който въззивният съд не е отдал значение, а е следвало да обсъди в контекста на изискванията по чл.49, ал.1 ЗН – извършено от наследника действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме наследството. От значение е и това, че по настоящото делбено дело на наследствените права на ответницата се позовават както ищецът – сега касатор, така и законния представител на малолетната ответница, като и двете страни са заявили, че искат делба на наследствените имоти. Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по делото поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответницата / като произтичаща от материалноправната й легитимация, при неправилния извод, че без приемане на наследството по опис в имуществената сфера на непълнолетната ответница не са преминали имуществени права по наследство/ е незаконосъобразно. То следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Велико Търново по ч.гр.д. №750/15 г. от 4.08.15 г. ОТМЕНЯ въззивното определение на Окръжен съд Велико Търното от 4.08.15 г. по ч.гр.д. №750/15 г. и потвърденото с него определение на Районен съд Елена по гр.д. №231/14 г. от 10.06.15 г. за прекратяване на производството по делото. Връща делото на Районен съд Елена за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: