Р Е Ш Е Н И Е №228 гр. София, 9 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 980 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия М. З. С. и на назначения му служебен защитник адв. К. К. против въззивно решение № 173/29.07.2016 г., постановено по внохд № 211/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбите са наведени доводи единствено за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, като е предал незаслужено значение на отегчаващите такива и напълно е игнорирал оказаното активно съдействие от страна на подсъдимия за разкриването на обективната истина. Претендира се да бъде изменено въззивното решение като на С. бъде определено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, след което да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК или алтернативно да се намали размера на определеното му за изтърпяване наказание лишаване от свобода. Подсъдимият М. С. е заявил, че не желае да присъства лично в съдебно заседание. Назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. Н. Н. поддържа депозираните жалби и моли те да бъдат уважени. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 43/25.03.2016 г., постановена от Окръжен съд – Варна по нохд № 1719/2015 г. подсъдимият М. З. С. е признат за виновен в това, че: - на 25.05 – 02.06.2015 г., в [населено място] умишлено е умъртвил малолетната си рождена дъщеря С. Я. С. – на 1 година и осем месеца, която се е намирала в безпомощно състояние, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, като смъртта е настъпила на 08.06.2015 г., поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 пр.2, т.4 пр.2, т.5 и т.6 пр.2 и 3 вр. с чл.115 от НК и при условията на чл.58а ал.2 и ал.3 от НК е осъден на двадесет и осем години лишаване от свобода. - на 30.05. – 02.06.2015 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - С. Я. Н. / [дата на раждане] /, като блудството е извършено чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата, поради което и на основание чл.149 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.58а ал.1 от НК е осъден на пет години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК на С. е определено едно общо най-тежко наказание от двадесет и осем години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода, считано от 03.06.2013 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 1 602,76 лв., като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалба на защитника на подсъдимия единствено с искане за намаляване на наказанието е образувано внохд № 211/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло присъда на окръжния съд. Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК като подсъдимият в присъствието на упълномощените му защитници – адвокатите В. и В. В., е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като преди това съставът на окръжния съд е изпълнил задължението си да му разясни същността и последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие при постановяване на присъдата и прякото ползване на доказателствата, събрани от досъдебното производство. При индивидуализация на наказанието за всяко едно от двете престъпления окръжният съд е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, без да е подценил или съответно да е надценил значението, на което и да е от тях. За извършеното от С. убийство са налице пет от квалифициращите признаци, визирани в разпоредбата чл.116 от НК, т.е. налице е многобройност на квалифициращи елементи. Същевременно с това в случая следва да се има предвид, че спрямо лишената от живот дъщеря на подсъдимия са нанасяни телесни увреждания, които са довели до смъртта й в продължение на от една седмица. Нещо повече – по един недопустим и неразбираем за нормалното човешко поведение начин са осъществени и блудствени действия спрямо едно ненавършило две годишна възраст дете. Тези обстоятелства по никакъв начин не биха могли да бъдат пренебрегнати, въпреки чистото съдебно минало на С. до момента. В този смисъл правилно предходните съдилища с оглед начина на осъществяване на деянието са достигнали до извода, че обществената опасност на извършеното е значително по-висока от типичната за този вид престъпления, тъй като тя по своята тежест надвишава обикновените случаи на убийство, а и определя личността на С., като изключително опасна за обществото. Не може да бъде ценено като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК. На досъдебното производство С. е депозирал обяснения, които не кореспондират с останалите по делото доказателства, не се е признал за виновен, поради което не може да се приеме, че той съществено и своевременно е спомогнал за разкриването на престъпното деяние, съобразно възприетите в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС положения. Изразеното признание на вината и съжаление за извършеното едва пред първоинстанционния съд не водят до допълнително смекчаване на отговорността му и до по-благоприятното му санкциониране чрез намаляване размера на наложеното му наказание. С оглед на гореизложеното касационният състав счита, че при определяне на наказанието предходните инстанции не са приложили необоснована и прекомерна по обем наказателна репресия спрямо подсъдимия, която да не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на целите на наказанието, поради което не се налага намеса, както в посока на определяне на наказание различно от доживотен затвор, така и в намаляването на размера на определеното съобразно чл.58а ал.2 и ал.3 от НК за изтърпяване наказание от двадесет и осем години лишаване от свобода. В жалбите отсъстват конкретни оплаквания относно наложеното наказание за извършените блудствени действия по чл.149 ал.2 врс чл.26 ал.1 от НК в размер на осем години лишаване от свобода, но също се явява съответно на обществената опасност на извършеното престъпление против половата неприкосновеност, на личността на извършителя и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а и не указва влияние върху законосъобразно определеното по чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание. По изложените съображения няма основание да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.348 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК. Наложеното наказание за всяко едно от двете престъпления, а и определеното общо най-тежко такава се явява справедливо, т.е. обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 173/29.07.2016 г., постановено по внохд № 211/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: