Р Е Ш Е Н И Е № 469 гр. София, 30.11.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 164 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 816 от 28.07.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1415 от 11.11.2009 год. по гр. д. № 222/2009 год. на Варненския окръжен съд. Касаторите, ответници в производството - Б. С. В. и Й. Б. В., чрез пълномощника им адв. Е.. Д., поддържат, че ищците не са установили материалната си легитимация като собственици на възстановения им имот, същият не е идентичен със спорния такъв, както и че са налице предпоставките на параграф 4”а” ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което същите се намират в имота и противопоставят успешно своите права. Ищцата Й. К. Н. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на касаторите и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 3250 от 5.10.2007 год. по гр. д. № 7952/2006 год. на Варненския районен съд, с което касаторите са осъдени да предадат на Й. К. Н. владението върху поземлен имот № 1017 по КП „А. м.”, част втора от 1990 год., целият с площ 600 кв. м., а по скица 578 кв. м., представляващ част от имот № 6868 по КП от 1956 год., целият с площ 5.120 дка, находящ се в м. „М. г.” и е отменен нотариалния им акт № 59/94 год., издаден на основание параграф 4”а” ПЗР на ЗСПЗЗ. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ответниците не са установили по безспорен начин наличието на изискуемите се от закона предпоставки за трансформиране на правото им на ползуване върху имота в право на собственост, за да го противопоставят успешно на предявения против тях ревандикационен иск от ищцата, в полза на която е възстановен имота с решението на поземлената комисия. Макар и да е налице предоставено право на ползуване и в имота да има изградена сграда преди релевантния момент 1.03.91 год., то заплащането на цената по оценителния протокол е след тримесечния срок по пар. 4”а”, поради което и фактическият състав по изкупуването не е завършен. На второ място, въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на ответниците за наличие на придобивна давност от датата на плащане на цената – м. февруари 1994 год., с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 З., предвиждаща незачитане на владението до влизането й в сила на 21.11.97 год. От този момент до предявяването на иска против тях не е налице необходимия десетгодишен давностен срок, поради което и същите не могат да се легитимират за собственици и на това придобивно основание. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за срока за плащане на цената на имота от ползувателите, предвиден в параграф 4”а” ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед изменението на закона с Д. в. бр. 83 от 30.09.93 год., в сила от същата дата. Доколкото по този въпрос, касаещ наличието на една от предпоставките за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, при различие в правната уредба относно предвидения срок за заплащане на цената, липсва конкретна съдебна практика, то съставът на касационната инстанция е приел необходимост от тълкуване на законовата разпоредба, действувала към момента на плащането на цената от ответниците – 14.02.94 год. и поради това е допуснал касационното разглеждане на въззивното решение. В него съдът е приел, че плащането е извън тримесечния срок, установен с последващата разпоредба на закона с изменението й с Д. в. бр. 98/97 год. Като взе предвид данните по делото и правените от страните доводи, настоящият състав на ВКС приема следното: Установено е от заключенията на техническите експертизи, че спорният имот № 1017 попада в границите на възстановения на ищцата земеделски имот с площ 5.120 дка, както и, че на ответниците им е предоставено право на ползуване върху него, на основание ПМС № 76 с удостоверение № 70 от 4.04.80 год. на ОбНС – гр. В.. Установено е, че същият е застроен със сграда, предназначена за обитаване и отговаряща на нормите за сезонни постройки, преди 1.03.91 год., с оглед данните за нанасянето й в кадастралния план от 1988 год., в какъвто смисъл са свидетелските показания и заключението на тройната техническа експертиза. Оценителният протокол на Община В. е с дата 16.09.93 год., връчен на касаторите на 12.10.93 год., а плащането на определената с него цена е от 14.02.94 год. Въззивният съд е приел, че плащането е извън тримесечния срок, установен в пар. 4”а”, поради което и не са налице основанията за придобиване право на собственост на това основание. Изводът е в нарушение на материалния закон, уреждащ една от предпоставките за завършване на фактическия състав на трансформацията на правото на ползуване в право на собственост – заплащане на земята в определен срок. Към момента на изготвяне на оценката е в сила разпоредбата на параграф 4”а”, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й с Д. в. бр. 105/92 год., предвиждаща краен срок за заплащане на цената до 30.09.93 год. От тази дата законът е изменен с изм. в Д. в. бр. 83/93 год., в сила от същата дата – 30.09.93 год., и горния срок е удължен до 30.09.94 год., поради което и извършеното от касаторите плащане на 14.02.94 год. следва да се приеме направено в определения в закона срок за това. Тъй като са налице всички предпоставки за трансформиране на правото им на ползуване върху имота в право на собственост, то съгласно парграф 4”а” тяхното вещно право успешно се противопоставя на правата на ищцата, в полза на която е възстановен имот, намиращ се в терен по параграф 4 и ги изключва, на основание на закона. Като е направил обратен извод за липса на предпоставката за плащане на цената на имота, прилагайки предвиден в последващата редакция на закона с Д. в. бр. 98/97 год. - тримесен срок за това от влизане в сила на оценката, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Поради това същото следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 223.43 лв. за всички инстанции. С оглед на горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивното решение № 1415 от 11.11.2009 год. по гр. д. № 222/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К. Н. от гр. В., кв. „В.”, ул. „К. П.” № 37 против Б. С. В. и Й. Б. В., от същия град, ул. „Т. В.” № 14, бл. 1, вх. „Б”, ет. 2, ап. 3 иск за предаване на владението върху поземлен имот № 1017 по КП „А. м.”, част втора от 1990 год., целият с площ 600 кв. м., а по скица 578 кв. м., представляващ част от имот № 6868 по КП от 1956 год. с площ 5.120 дка, находящ се в м. „М. г.”, при граници: път и имоти №№ 1016, 1026 и 1018. ОСЪЖДА Й. К. Н. да заплати на Б. С. В. и Й. Б. В. направените по делото във всички инстанции разноски в размер на сумата 2 223.43 лв. /две хиляди двеста двадесет и три лева и 43 ст./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: