3 гр. д. № 212/2011 г. на ВКС, КГ. І г.о. Р Е Ш Е Н И Е N 56 София, 13.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 212/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. О., И. Л. О. и Д. Л. О. срещу решение № 432 от 05.11.2010 т. по гр. д. № 527/2010 г. на Благоевградски окръжен, с което е обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото прекратено поради недопустимост на иска. С определение от 03.102011 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос дали провеждането на административната процедура по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ за изменение на дворищнорегулационния план с нанасяне на имота в границите му по предходната приложена регулация, поради прекратяване отчуждителното действието на неприложен в срока по § 6 ПР на ЗУТ дворищнорегулационен план, е предпоставка за допустимостта на ревандикационен иск за части от имот, които са били придадени към съседен с неприложената регулация. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и въз основа данните по делото намери следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за ревандикация на 23/400 идеални части от УПИ Х.-225, в кв. 9 по плана на [населено място]. Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на този имот на основание влязъл в сила и приложен регулационен план от 1967 г., с който 101 кв. м. са били придадени към собствения им УПИ І в кв. 9. Регулацията за тях е приложена чрез заплащане стойността на придаваемата част и снабдяване с конст. нот. акт за това № 116, т. ІІ от 1967 г. Спорните 23 кв. м. са част от придадените към техния имот и неоснователно са завладяни от ответниците, след като с плана от 1999 г. са заснети като част от техния УПИ ХІІ. Районният съд при [населено място] е отхвърлил иска по съображения, че владението на спорната площ е на правно основание - влязъл в сила ЗРП, с който имотът е част от парцела, отреден за имота на ответниците. Въззивният Благоевградски окръжен съд е потвърдил решението. С решение по гр. д. № 5129/2008 г. ВКС е обезсилил въззивното решение като постановено по нередовна искова молба. Дал е указания за привеждане на петитума на иска в съответствие с обстоятелствата, на които се основава претенцията. Указал е, че неоснователно се претендира предаването на част от имота на ответниците, след като се твърди, че тя е част от имота на ищците. При новото разглеждане на делото по повод оставяне исковата молба без движение ищците са уточнили, че спорната площ от 23 кв. м. е част от техния УПИ І, която неправилно с плана от 1999 г. е заснета като част от УПИ ХІІ на ответниците, но отново в петитума заявяват искане за предаването на 23 кв. м. от имота на ответниците. Въззивният съд е намерил, че искът е недопустим на две основания. На първо място заявеният петитум не съответства на твърдяното, че ищците са собственици на тези 23 кв. м., които са част от техния УПИ І и неправилно са заснети като част от УПИ ХІІ. На второ място е намерил, че ако ищците извеждат легитимацията си от неприложена регулация при влизане в сила на ЗУТ и след изтичане на сроковете определени в § 6 от ДР на същия закон, то за да имат интерес от иска следва да проведат процедурата по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ за изменение на плана с отразяване на старите граници на имота, тъй като до провеждане на тази процедура имотът запазва границите, определени му с неприложената регулация и ищците не могат успешно да ревандикират спорния имот. Изводът е незаконосъобразен. Промените в регулационния план, а сега в ПУП нямат вещно действие, а отразяват съществуващото правно положение. Преценката за допустимост на иска не е съобразена с установеното с приетата техническа експертиза, че регулационния план от 1999 г. е изработен въз основа на влязъл в сила кадастрален план от 1986 г., в който имотната граница между двата парцела е заснета по съществуваща на място ограда на бетонен бордюр. Не е взето предвид и твърдението на ищците, че наследодателят им е придобил през 1965 г. на основание договор за покупко- продажба имоти, заснети с пл. №№ 167 и 168, за които с действащия план е бил отреден парцел ІХ-167, 168 в кв. 9 по плана на [населено място]. Този имот е бил упълномерен с придаването на 101 кв. м. от имот пл. № 166. Сметките по регулация са били уредени и през 1967 г. собственик на парцел ІХ се е снабдил с констативен н. акт. за собственост за тях., от което следва, че регулацията е била приложена – §102 - § 106 ППЗПИНМ. При тези твърдения следва, че се поддържа грешка при кадастралното заснемане имота на ищците, поради съобразяване факта на прилагане на предходната регулация, поради това, че то не е било материализирано на терена. При изработването на кадастъра имотната граница между имота на ищците и този на ответниците е заснета по съществуваща ограда на бордюр, която е възприет като обективирана граница. В предявения ревандикационен иск се съдържа имплицитно и установителен иск, с който ищците искат да установят, че те са собственици на спорните 23 кв. м., които неправилно са заснети като част от имота на ответниците. Заявените обстоятелства сочат на предявени два иска – установителен по чл. 53 ЗКИР съединен с ревандикационен иск за същия имот. Съдът е следвало да даде точни указания на ищците за това, в какво се състои нередовността на исковата молба. Като не е изпълнил това свое служебно задължение и като е обосновал извод за недопустимост на иска поради непроведена процедура по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ при това при пълно отсъствие на данни спорният имот да е придаден към имота на ответниците, съдът е направил необоснован извод за недопустимост на иска, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 432 от 05.11.2010 т. по гр. д. № 527/2010 г. на Благоевградски окръжен. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: