Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр. София, 15.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Колева при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Гебрев …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 168 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Д. С. против решение № 502 от 12.12.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2019 г. В жалбата на защитника са изложени доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че първоинстанционният и въззивният съд са възприели фактическите положения въз основа на предположение; че обясненията на подсъдимия са оценили като защитна теза, пропускайки да вземат предвид терена, който е наложил промяна в действията на пострадалия; че заключението на експерта е изготвено на базата на наблюдения върху случай, подобен на разглеждания, а не на установените по делото фактически положения; че подсъдимият е единственият пряк очевидец, което е налагало неговите обяснения да бъдат съобразени с мястото на настъпилия инцидент; че фактическата обстановка е обосновавала заключение за случайно събитие по смисъла на закона; че собствените му действия са решаващи за настъпването на вредните последици; че липсата на трудово правоотношение на подсъдимия с ЕТ „Р.-95-Т. Д.”, който е бил оторизиран да извършва добив на дървесна маса, изключва приложението на Правилника за безопасност на труда в горите (Правилника), поради което деянието се явява несъставомерно. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 23 от 29.05.2019 г. на Софийския окръжен съд по н. о. х. д. № 507/2017 г. подсъдимият С. Д. С. е признат за виновен в това, на 1.09.2014 г. в землището на [населено място], [община], С. област, по непредпазливост да е причинил смъртта на Е. Г. А. чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, която е нямал право да упражнява, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е наложено наказание пробация, изразяваща се в пробационните мерки - по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК за срок от две години с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК за срок от две години. Подсъдимият е осъден за заплати на гражданския ищец Р. В. А. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В частта до пълния предявен размер гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 502 от 12.12.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2019 г. присъдата е потвърдена. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК не могат за бъдат възприети. Прегледът на мотивите позволява на Върховния касационен съд да се убеди, че съдът, разглеждащ делото по същество, е подложил на внимателно и аналитично обсъждане всички доказателствени източници, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не е пренебрегнал обясненията на подсъдимия С.. Версията, извлечена от тях, че пострадалият е боравил с моторния трион, съдът е счел за несъмнено опровергана от данните, залегнали в протокола за оглед на местопроизшествието и локализацията на обективно установените телесни увреждания по тялото на А., ползвайки специалните знания на експертите по възприетата комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза. Възражението в този смисъл за необоснованост е било ефективно проучено, а в мотивите на въззивното решение е получило ясен, точен и подробен отговор (л. 6-8). Ето защо жалбоподателят без основание упреква въззивния съд за изграждане на вътрешното си убеждение относно съществените факти на основата на предположения и следователно, в противоречие със забраната по чл. 303, ал. 1 НПК. Фактическите констатации, релевантни към самото престъпление и неговия извършител са били установени без съществено процесуално нарушение. За да приеме съставомерност на деянието Софийският апелативен съд прецизно е изследвал поведението на подсъдимия в контекста на разпоредбите на чл. чл. 140, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Правилника, очертаващи обема от негови задължения при осъществяване на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Констатирал е, че подсъдимият С. не е имал право да извършва такава дейност поради липсата на правоспособност, каквато се изисква съгласно Наредба № 12/2009 г., затова го е определил и като субект на престъплението по чл. 123, ал. 2 НК (т. 10 от Постановление № 6/69 г. на Пл.ВС на РБ). Доводът в този аспект, който защитникът противопоставя, изтъквайки липсата на трудово правоотношение на подсъдимия с ЕТ „Р.-95-Т. Д.”, е неприемлив. Съдът прецизно е установил и причинната връзка с настъпилите съставомерни последици – смъртта на пострадалия А.. Правната квалификация, която е дал на установените по делото факти, е напълно законосъобразна. Наложеното наказание при условията на чл. 55 НК отговаря на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на дееца и останалите значими по този въпрос обстоятелства, както и на целите, посочени в чл. 36 НК. Липсва явна несправедливост, която да налага намесата на Върховния касационен съд. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 12.12.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2019 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: