Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * изменение на решението в частта относно разноските


2



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р № 309

София, 20.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1629/2011 година.



Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК на определение на Софийския апелативен съд от 16. 08. 2011 г. по гр. д. № 629/2011 г., с което е отхвърлено искането на В. С. за изменение на въззивното решение, постановено по същото дело, в частта за разноските.
Пълномощникът на жалбоподателя, адвокат Р. излага доводи и претендира за отмяна на определението на апелативния съд и присъждане на разноски в полза на неговия упълномощител.
Ответникът „Д.-ГТ 93”, [населено място] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд приема следното:
Касационно обжалване на определението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения в частта за разноски по настоящото дело с решенията на други съдилища по идентични спорове. Предмет на делото е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателни на два предварителни договора, който иск е предявен от купувачът В. С. срещу продавача [фирма], [населено място]. Искът е уважен изцяло, първоинстанционният съд е обявил договорите за окончателни, осъдил е купувачът да доплати конкретни парични суми, съобразно постигнатата между страните уговорка и същевременно с решението е осъдил ищеца -купувач да заплати на ответника-продавач направените от него разноски по делото, като фактически не е уважил искането на ищеца за присъждане в негова полза на съответните разноски. В приложените решения на други съдилища е дадено друго разрешение на въпроса за разноските. При уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вкл. с осъждане на ищеца-купувач да заплати определени парични суми по споразумението между договарящите страни, ответникът-продавач е осъден да заплати на ищеца, разноските които е направил по делото. Съставът на касационния съд счита за правилна практиката при която разноските се присъждат в полза на ищеца. Това разрешение следва от правилото на чл. 362, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Според първата разпоредба, ако ищецът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключване на окончателния договор, съдът постановява решение за окончателен договор, при условие ищецът да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. След като законът е предвидил възможност за последващо изпълнение на договорено задължение, следва, че този начин на изпълнение е законосъобразен и не може да се счита за виновно неизпълнение от страна на задълженото лице. Когато това лице е ищец по делото, то има право на разноски съобразно уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Това правило отпада само в случаите на чл. 78, ал. 2 ГПК – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
По съществото на частната жалба, касационният съд приема следното:
По настоящото дело, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен от купувача В. С. и е уважен изцяло, като С. е осъден да заплати останалата част от договорените суми по предварителните договори, в които е предвидено, че това доплащане следва да се извърши при изповядване на окончателните сделки. При това положение първоинстанционният съд е следвало да присъди на ищеца С. разноските по делото, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Вместо това окръжният съд, като първа инстанция, е осъдил ищеца да заплати на ответника [фирма] разноски в размер на 2300 лв., решението му в тази част е потвърдено от апелативния съд, който е осъдил ищеца и жалбоподател да заплати и разноските за производството на въззивно обжалване. Произнасянето на първоинстанционния и въззивния съд противоречи на закона – чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй-като ответникът в първоинстанционното производство е оспорвал изцяло иска, а и поведението му е било повод за завеждане на делото, тъй-като той не е изпълнил задължението си да предложи на купувача сключването на окончателните договори в предвидения срок до 30. 12. 2007 год., чрез отправяне на нотариална покана. Дадените по делото обяснения от управителя на ответното дружество, че са били подготвени всички документи за извършване на окончателната сделка, но купувачът С. не се отзовал, тъй-като имал възражение относно сумата за доплащане, са само една индиция за наличие на неразбирателство между страните, но не са категорично и убедително доказателство, че именно действията на ищеца са осуетили сключването на окончателните договори.
С оглед на изложените съображения, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени всички разноски, направени от него в първоинстанционното производство или сумата 6 182.96 лв. Тя включва сумата 3 676.06 лв. държавна такса, 66.49 лв. такса за вписване, 25.41 лв. такса за вписване, 15 лв. депозит за свидетел, 100 лв. депозит за вещо лице и сумата 2300 лв. адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство В. С. е направил разноски в размер на 3307.80 лв.- 3000 лв. адвокатско възнаграждение и 307. 80 лв. държавна такса по неговата жалба. Тъй-като тя касае първоинстанционното решение в двете му части – за осъждането на С. да доплати сумите по предварителните договори, в която част въззивната жалба не е уважена, и за осъждането му да заплати на ответника разноските по делото, следва да се признае правото на С. да получи половината от тази сума или 1653.90 лв. Същевременно и ответникът [фирма] има право на половината от направените от него разноски във въззивното производство – 3500 лв. адвокатско възнаграждение или следва да получи от ищеца и въззивен жалбоподател, сумата 1750 лв. При компенсация между двете вземания, следва че В. С. дължи на ответника за разноските във въззивното производство сумата 96.10 лв. В производството на частно касационно обжалване на определението на въззивния съд, с което е отхвърлено искането на С. за изменение на решението досежно разноските, същият е направил разноски от 215 лв.- държавна такса 15 лв. и 200 лв. адвокатско възнаграждение, и поради уважаване на жалбата следва да получи сумата 215 лв. В заключение, общата сума на разноските, които ответникът [фирма] следва да заплати на С. е 6301.86 лв. / сборът от сумите 6182.96 лв. и 215 лв., намален със сумата 96.10 лв./
Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ определението от 16. 08. 2011 г. по гр. д. № 629/2011 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението от 10. 05. 2011 г. по гр. д. № 629/2011 г. на Софийския апелативен съд, както следва:
ОТМЕНЯ решението в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 03. 12. 2010 г. по гр. д. № 714/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е осъден В. С. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за първоинстанционното производство по делото в размер на сумата 2300 лв. и в ЧАСТТА, с която е осъден В. С. да заплати на [фирма] сумата 3500 лв. разноски за въззивното производство по делото.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Г. С. от [населено място] сумата 6 301.86 лв. /шест хиляди триста и един лева и осемдесет и шест стотинки/ разноски по делото за производството пред трите инстанции - окръжен, апелативен и касационен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: