Р Е Ш Е Н И Е № 295 София, 07 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 927 по описа за 2012 година. Осъденият С. А. И., чрез упълномощения от него адвокат Г. П., е направил искане за възобновяване на нохд № 454/11 г. по описа на Районния съд – гр. Карнобат, като претендира да са налице касационните основания по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС осъденият поддържа искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 454/11 г. КРС осъдил подс.С. И., за деяние, извършено на 31.01.2011 г., на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда са осъдени М. К. Г. и М. К. К.. С решение № 114 от 12.04.2012 г. по внохд № 117/12 г. Окръжният съд-гр.Бургас намалил наказанията на подсъдимите, на И. - на една година и десет месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. 1.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Заявените от адв.П. нарушения на процесуални правила, допуснати на досъдебното производство, не намират опора в данните по делото. С постановление от 04.10.2011 г. на водещия разследването, на основание чл.94, ал.1, т.9 НПК на С. И. е назначен служебен защитник –адв.В.Р., като е съобразено желанието на И., изразено в декларация на л.35, в която е утвърдил искане да му бъде предоставена адвокатска защита от служебен защитник, определен и назначен по реда на ЗПП и е отказал да си ангажира договорен адвокат. Посоченото постановление е било предявено на адв.Р. на същата дата в 10.00 часа. Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на И. и назначения му служебен защитник – адв.В.Р., на 04.04.2011 г. в 11.10 часа (л.17), а разпитът съответно на изискванията на чл.221 НПК е проведен на същата дата, незабавно след предявяване на коментираното постановление, за времето от 11.10 до 11.30 часа. Изложеното сочи, че при извършване на процесуално-следствените действия по чл.219 и чл.221 НПК в присъствието на обв.И. и надлежно назначения му служебен защитник, не са ограничени процесуалните права на обвинямия, в частност – правото му на защита. 2. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Възразява се, че съдът е следвало да индивидуализира наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55 НК, доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. В тази връзка се твърди следното: въззивният съд „немотивирано и в противоречие с представените доказателства е приел, че пълното възстановяване на стойността на отнетото не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, което да доведе до намаляване на определеното наказание”; недостатъчно са оценени обстоятелствата относно - размера на предмета на престъплението – „не надвишава стойността на две минимални работни заплати”; личното участие на И. в извършване на престъплението, като „не е бил инициатор за същото” и е „проявил лекомислие, предвид възрастта и роднинските взаимоотношения по сватовство с единия от обвиняемите”; единствен издържа семейството си, с четири деца; признава вината си и изразява съжаление за извършеното. Въпреки лаконичността на мотивите на съдебния акт, се налага извод, че обстоятелствата, на които се поставя акцент от защитата на молителя, не са игнорирани от съда по същество. Равностойността на предмета на престъплението няма как да се цени отделно и независимо от характера на същия предмет, а в конкретният случай става дума за проводник, използван в далекосъобщителната мрежа, част от подземната телефонна мрежа на военно поделение, което макар и закрито е собственост на МО. В рамките на приетите за установени факти - признати по реда на чл.371, т.2 НПК и утвърдени по реда на чл.373, ал.3 НПК, обстоятелството, че молителят не е бил инициатор, не очертава участието му в извършване на престъплението, да е съществено различно по характер и степен, в сравнение с това на останалите двама и поради това задължително да се съобразява, с оглед на предвиденото в чл.21, ал.1 НК. Липсата на данни за съмнение във възможността на И. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, възрастта му, към момента на извършване на инкриминираното деяние, и съдебното му минало, необхванато от квалификацията на деянието, не позволяват извод за проявено от него лекомислие. Що се отнася до семейните му задължения, то тях, най-напред, е следвало да съобрази молителя. Вярно е, че още на досъдебното производство И. е направил самопризнания, но доколкото извършването на престъплението е установено непосредствено от органите на Полицията, то очевидно тези самопризнания не са допринесли своевременно и съществено за разкриване на престъплението, поради което и няма как да се третират допълнително като смекчаващо вината обстоятелство – виж т.7 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. На последно място, внимателният прочит на мотивите на въззивния съд (стр.6) указва, че възстановяването на причинената щета е оценено като смекчаващо отговорността на дейците обстоятелство, поради което и определените им от първостепенния съд наказания са били съответно намалени. Искането за намаляване на наказанието не може да се удовлетвори. След намесата на БОС, наказанието на молителя не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. При изложеното касационната инстанция не установи наличието на основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането на осъдения С. И. следва да се остави без уважение. Водим от горното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. И. за възобновяване на внохд № 117/12 г. на Окръжния съд-гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: