Ключови фрази
Неустойка * прекомерност на неустойка * срок на договора * договор за строителство * нищожност-невъзможен предмет * нищожна клауза-неустойка * фикс-сделка


9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 132
София, 28.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…..……. и с участието на прокурора…………..………………...., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1846 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 347/29.ІV2014 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение решение № 9/7.І.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в по гр. дело № 1420/2012 г. е било допуснат в хипотезите по т. т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните 3 материалноправни въпроса: 1./Дали е нищожна - поради противоречието й с добрите нрави, клауза за неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, която е била уговорена без краен срок и краен предел на начисляване и по този начин претендираният по делото неин размер надвишавал в пъти цената на договора; 2./ За възможността длъжникът да бъде освободен от отговорност по причина, която е съществувала към момента на сключване на договора, при условие, че кредиторът също е знаел за наличието на тази причина; 3./ Дали уговорен между страните по сделката срок за изпълнение на задължението на длъжника представлява част от нейния предмет- по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и съответно невъзможен ли е срок, който към датата, когато е бил уговорен, още не е започнал да тече.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-гр. Ст. Загора е заявило чрез своя процесуален представител по пълномощие становище, че поддържа касационната жалба, инвокирайки доводи, че по процесния договор за изработка в строителството /за извършване на СМР/ срокът за изпълнение не е част от неговия предмет, а също и че в конкретния случай покупната цена на недвижимия имот е била изплатена изцяло при сключване на сделката и затова уговорената неустойка имала преимуществено санкционна функция, която въззивният съд неоснователно игнорирал. Обстойна аргументация в подкрепа на така поддържаната теза е изложена в писмени бележки на касатора, представени по делото.
Ответното по касация [фирма]-гр. Стара Загора е заявило чрез своя процесуален представител, че оспорва жалбата, претендирайки за оставянето й без уважение и за потвърждаване на атакуваното въззивно решение, във връзка с което по делото е била представена писмена защита. Извън наведените в нея ирелевантни доводи за неправилност на определението по чл. 288 ГПК, този търговец поддържа, че срокът е сред съществените елементи от съдържанието на договора за изработка, т.е. включен е в неговия предмет.
Като съобрази оплакванията и доводите на търговеца касатор, вкл. тези, инвокирани в писмените му бележки по делото, становището и аргументите на ответното по касация търговско дружество, вкл. наведените в писмената му защита по делото и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
При преценката си по всеки от формулираните в изложението към касационната жалба три правни въпроси настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Съгласно чл. 163, ал. 1 и 3 ЗУТ строителят (бил той физическо или юридическо лице, вкл. такова по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ) изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа и „носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия”. Същевременно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството предвижда, че условията и редът за изготвяне на същите - с оглед установяване на обстоятелствата при подготовката, започването и изпълнението на съответните СМР, „са обвързани с необходимия за изпълнението на всеки строеж технологичен порядък”.
Процесният договор от 19.ХІІ.2007 г. е предвиждал задължение за продавача [фирма]-гр. Ст. Загора да предаде на търговеца настоящ касатор, в качеството му на купувач по сделката и заплатена от него цена в размер на 25 409 лв., описаният в пункт първи офис № 11 с приемо-предавателен протокол – акт образец 15 в срок до 31.ХІІ.2007 г., т.е. след 12 календарни дни, считано от завареното негово състояние на груб строеж, а „най-късно до 30.І.2008 г.” – и с удостоверение за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване), „вкл. и за общите части на имота в следния вид: стълбища – измазани, шпакловани и боядисани, с декоративна мозайка, парапети и ръкохватки на парапетите, външна мазилка, фасадна топлоизолация и боядисване на цялата сграда; поставени и остъклени врати към стълбищата (общи части); доставен и монтиран хидравличен асансьор за четири лица; доставен хидрофор на сградата; газификация на сградата”. Към момента на сключване на този договор, съдържащ в посочената по-горе негова част клаузи за изработка в строителството, т.е. за извършването на конкретно уговорени строително-монтажни работи /СМР/, изпълнението на такива обаче е било спряно, преустановено е било подаването на вода и ел. енергия, а достъпът до строежа – забранен: на основание чл. 224, ал. 3, 4 и 7 ЗУТ, визирано в заповед № 6-3С/13.VІІ.2007 г. на началника на РДНСК-гр. Стара Загора. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 2 ЗУТ подаването на жалби пред съответния административен съд срещу такава заповед „не спират изпълнението й”, но според втората алинея на същия законов текст е съществувала възможност сезираният с жалбата съд да спре изпълнението на този административен акт /по чл. 224, ал. 3, 4 и 7 ЗУТ/. Според данните по делото такова спиране /на изпълнението на заповедта за спиране на СМР/ не е било искано нито до произнасянето на Старозагорския административен съд, ІV-и с-в, с решение № 17/12.V.2008 г. по адм. дело № 277/07 г., с което горепосочената заповед – като незаконосъобразна - е била отменена, нито в последващия период до потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт с окончателното решение № 13499 от 9.ХІІ.2008 г. на ВАС, Второ отделение, постановено по адм. дело № 8594/08 г. Следователно в продължение на около година, считано от датата на сключване на процесния договор, уговорените с него строително-монтажни работи обективно не са могли да бъдат извършвани, а междувременно както фиксираният срок за установяване годност за приемане на строежа /приложение № 15/, така и следващият, също фиксиран, срок - за установяване годност на строежа за ползване /приложение № 16/, са изтекли безрезултатно.
Като категорично установено по делото следва да се счита формираното у търговеца настоящ касатор знание за факта на спирането на строежа и произтичащата от това забрана за достъп до него, както и прекъсването на захранването му с вода и ел. енергия, към датата на сключване процесния договор с вещно-транслативно действие. Ако съдържанието на подадената от неговия управител жалба от 30 май 2008 г. до началника на ОДП-Икономическа полиция-гр. Стара Загора представлява само една индиция за такова знание към горепосочения меродавен момент, то същият положителен извод следва самостоятелно от естеството на административния акт по чл. 224, ал. 3, 4 и 7 ЗУТ, предвиждащ забрана за достъп до строежа - като адресирана до неограничен кръг от лица. В периода от около половин година - от издаването на административния акт и до сключването на договора за придобиване на офис № 11, въпросната забрана за достъп до сградата, в която същият се намира и съответно основанието за налагането й, са могли да станат известни на купувача [фирма]-гр. Стара Загора не само по аргумент от текста на чл. 302 ТЗ за дължимата грижа, но и по съображението, че за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството задължително се съставя акт Обр. 10 /към чл. 7, ал. 3, т. 10 от горецитираната Наредба/, а и в т. 1 от съдържанието на приложения по делото нотариален акт от 19.ХІІ.2007 г., посочваща степента на завършеност на този „търговски и офис център” (като груб строеж с изпълнена покривна плоча и без да са положени изолациите, без изпълнени мазилки, ел. и ВиК инсталации), очевидно са били възпроизведени направени в акт Обр. 10 констатации.
Следователно в частта му, съдържаща клаузи, присъщи на сделката по чл. 258 и сл. ЗЗД, този двустранен договор от 19.ХІІ.2007 г. се явява нищожен на основанието по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД: невъзможен предмет. Правно несъстоятелен е доводът на търговеца настоящ касатор, че срокът по договор за изработка не се включвал в неговия предмет, понеже: „Практически при изготвянето на договори предмета на договора се извежда в отделни разпоредби, докато в други такива се уговарят сроковете както на действие на самия договор, така и сроковете в които в които страните следва да изпълнят задълженията си”. Напротив, ноторно е, че онези договорни отношения, които се изпълняват в определен времеви интервал, а не едновременно със сключване на сделката, винаги съдържат и уговорки за срок, т.е. при тях законът въздига срока в съществен елемент от съдържанието /предмета/ на сделката. Изрично разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД предвижда, че „ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила”. В процесната хипотеза обаче, невъзможността работата да бъде изпълнена в срок не се е проявила впоследствие, а е била „явна”, т.е. известна и на длъжника и на кредитора, съответно изпълнител и възложител, още към датата 19.ХІІ.2007 г. – при самото сключване на договора. Това е и основанието за квалифициране на неговия предмет като „невъзможен” – по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД. Във връзка с обстоятелството, че исковата претенция е правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД се отнася до търговска сделка, сключена между търговци, в случая следва да бъде съобразено и правилото на чл. 289 ТЗ, според което упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Предвид цитираната по-горе разпоредба на чл. 163, ал. 3 ЗУТ, настоящият касатор не само няма право на обезщетение по общите правила, но и предвид акцесорния характер на клаузата по чл. 4 от процесния договор от 19 декември 2007 г., не може да претендира и заплащане на уговорената неустойка за забава. В заключение, знанието на двете страни по договора за изработка, инкорпориран в текста на процесния нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том ІV, рег. № 6773 по нот. дело № 641/2007 г., досежно невъзможността още при сключването му уговорените СМР да бъдат изпълнени в срока „най-късно до 30.І.2008 г.”, изключва твърдяната от касатора хипотеза, в която този срок от общо 42 календарни дни „още не бил започнал да тече”. Макар исковата претенция за неустойка да обхваща и времето след отмяната на заповедта за спиране на строежа, извършена с окончателното решение на ВАС от 9.ХІІ.2008 г., т.е. за периода от 21.І.2009 г. и до 10.ІІІ.2009 г. или реално само за 21 дни забава (равняваща се на сума в размер на 5 335.89 лв.), то предвид абсолютната /начална/ нищожност на уговорката за срок, нищожна се явява и обезпечаващата „изпълнението й” клауза за неустойка по чл. 4 от нотариалния акт. В процесния случай срокът е бил напълно определен - като календарна дата – „най-късно до 30 януари 2008 г.”, но акцентът е върху това, че страните по договора за изработка са уговорили, че една, поначало изпълнима и след срока престация трябвало да бъде изпълнена непременно в пределите на установеното от тях време, т.е. „фикс сделка”. Ноторно е обаче, че само в хипотезата, в която срокът не е абсолютно определен, времето на престиране може да бъде определено след възникване на задължението.
В заключение, по материалноправните въпроси на основание които е бил допуснат касационния контрол по отношение атакуваното от [фирма] въззивно решение, ще следва да се отбележи следното:
Прекомерността на неустойката, уговорена без краен предел или срок на нарастване по търговска сделка, сключена между търговци, когато се съпоставя претендираният по делото неин размер със стойността на насрещната престация, не може да доведе до извод за противоречието й с добрите нрави, а оттам и до извод за нищожността на неустоечната клауза, щом проявлението на която и да е от функциите й, особено санкционната, се разглежда изолирано от проблема за действителността на главното задължение, чието изпълнение въпросната неустойка е следвало да обезпечи. Подобна преценка би представлявала игнориране на акцесорния характер на клаузата за неустойка.
При договорите за дружество, за наем, за доставка, така както и при процесния договор за изработка в строителството /с предмет извършване на СМР от фазата на грубия строеж и до съставянето на акт Обр. 15, а впоследствие и на акт Обр. 16/, които правоотношения се изпълняват в течение на определен времеви интервал, уговореният в полза на длъжника (изпълнителя) срок е съществен елемент от предмета на такава сделка по силата на съответния материален закон. Когато страните са сключили същата като „фикс сделка”, уговаряйки една поначало изпълнима и след срока престация да се изпълни непременно до настъпването на конкретно определен календарен ден, и при знанието на всяка от тях, че това обективно е невъзможно - поради наложено с административна заповед спиране на строежа и забраняване на достъпа до него, договорът за изработка е с невъзможен предмет и на това основание нищожен. Длъжникът изпълнител не носи отговорност по реда на чл. 163, ал. 3 ЗУТ към кредитора възложител, не защото се освобождава от нея, а защото облигационната връзка помежду им не е могла да възникне валидно. Съответно при фикс сделките a priori не може да се поставя въпрос дали уговореният срок за изпълнение срок е започвал да тече или не.
С оглед изложеното, както правилно /законосъобразно/ атакуваното от старозагорското [фирма] решение на Пловдивския апелативен съд ще следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в настоящата инстанция и предвид изрично направеното от ответното по касация [фирма]-гр. Стара Загора искане с правно основание по чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лева) – съгласно приложените по делото данъчна фактура № 37/20.ІІІ.2013 г. и договор за правна защита и съдействие № 022631/28.ІХ.2014 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 7.І.2013 г., постановено по гр. дело № 1420/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], пл.”Б.” № 3 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ап. № 1, СУМА в размер ОБЩО на 8 000 лв. (осем хиляди лева), представляваща направени от последното разноски за настоящето касационно производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2




Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1846 по описа за 2013 г.