4 Р Е Ш Е Н И Е № 307 гр. София, 23 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 913 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения К. К. Ц. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 554/2013 на РС – Димитровград и ВНОХД № 64/2014 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В саморъчното искане, озаглавено „Жалба – Протест” са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е, че в случая предходните съдилища не са отчели в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, които според осъдения са многобройни и следва да ме бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода, като бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. В съдебно заседание осъденото лице, чрез назначения му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв.Х. Х. подържа депозираното искане и моли наказателното производство да бъде възобновено, да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС – Хасково. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 103/16.12.2013 г. по НОХД № 554/2013 г. Районен съд – Димитровград е признал за виновен К. К. Ц. в това, че в периода 23.12.2012 г. – 31.12.2012 г. на три пъти, от три села в Хасковска област, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с още три лица в немаловажен случай, чрез използване на МПС, техническо средство и по специален начин е отнел чужди движими вещи - общо 4 280 м. медни проводници на обща стойност 9 685,64 лв. от владението на [фирма] [населено място], без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” и вр. с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимите единствено относно размера на наложените им наказания е образувано ВНОХД № 64/2014 г. по описа на ОС – Хасково. С решение № 45/09.04.2014 г. по същото дело присъдата е потвърдена изцяло. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК съдът правилно е определил наказанието при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Изложените в искането и в съдебно заседание доводи за намаляването му са идентични с тези от въззивната жалба и на тях окръжният съд е дал задълбочен и изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. И двете предходни инстанции са отговорили подробно защо считат, че определеното в този размер наказание съответства на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдейства за постигане целите, визирани в чл.36 от НК. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства, като в случая - освен самопризнанието и изразеното съжаление за извършеното, не биха могли да бъдат открити други такива, предвид съдебното минало на Ц. и завишената обществена опасност на престъплението, произтичаща от наличието на повече от един квалифициращ признак на деянието и начинът на осъществяване на самото престъпление. Така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за приложението на чл.55 от НК, тъй като не са нито многобройни, нито изключително/и, а и най-лекото предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко с извършеното. В този смисъл законосъобразно на К. Ц. е определено наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпления при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е редуцирано с една трета. ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че последващо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. При така определения размер на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години и с оглед предходните осъждания на лишаване от свобода не са налице основанията за отлагане на изпълнението му по чл.66 от НК. В този смисъл исканията на защитата и на подсъдимия за намаляване на наложеното наказание се явява неоснователно. Ето защо настоящият състав счита, че удовлетворяването на искането за смекчаване на наказателната санкция би довело до нарушение на принципите и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. С оглед на гореизложеното съдът не констатира да е налице хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения К. К. Ц. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 554/2013 на РС – Димитровград и ВНОХД № 64/2014 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: