Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 509   гр. София,   18.06.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  десети юни  две хиляди  и десета  година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ      при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1538/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. „В” гр. Ш. срещу решение от 26.05.2009г по гр.дело № 199/2009г. на Шуменски окръжен съд. В една част е потвърдено първоинстанционно решение №17 от 27.01.20098г на ШРС по уважени искове на основание чл. 344 ал.1 от КТ и е отменено уволнението на Т. М. М. поради съкращение на щата с оглед неизвършване на подбор по чл. 329 ал.1от КТ. В тази част касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество и решението е влязло в сила . В една част решението на Шуменски районен съд е отменено и е постановено друго , с което искът за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ е уважен до пълния предявен размер ,т.е за разликата между присъдените 1374,14 лева и 3435,36 лева Разликата е била предмет на възражение за прихващане от страна на работодателя, с платено обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ, направено в първото съдебно заседание , а не в срока за отговор на исковата молба . В тази част касационната жалба е допусната до разглеждане с определение № 1* от 01.12. 2009г при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , като е възприет довода за необходимост от точно тълкуване и прилагане на процесуалния закон във връзка с института на възражението за прихващане, с оглед срока по 131 от ГПК и пропуска същото да се направи с отговора на исковата молба в трудовия спор , което обстоятелство е дало основание на въззивния съд да изключи възражението от предмета на делотона основание чл. 133 от ГПК , след като е отменил първоинстанционното решение по извършено материално прихващане . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението в тази част като постановено в нарушение на материалния , като се допуска неоснователно обогатяване както и в нарушение на процесуалния закон ,поради несъобразяване с правилото на чл. 371 от ГПК Съображения са развити в жалбата. Ответникът Т. М. М. не е заявил отговор . Обстоятелствата , въз основа на които следва да бъде тълкуван и приложен закона по изведения процесуален въпрос при основанията на чл. 291 т.3 от ГПК , са следните : В рамките на трудов спор е предявен иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа поради незаконно уволнение ,за целия шестмесечен период , считано от връчването на заповедта в размер на сумата 3870 лева . В срока за отговор ответният работодател е възразил по основанието на тази претенция, поради липсата на доказателства за оставане без работа,както и по отношение на размера ,който е допустимо да се доказва , но не и за период , по-дълъг от срока до приключване на съдебното дирене. Еветуално възражение за прихващане с размера на изплатено обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ и чл.221 от КТ , общо три брутни трудови възнаграждения ,ответникът е направил в първото по делото заседание Първостепенният съд е извършил прихващане по възражението, докато въззивният съд е отменил произнасянето по него, предвид преклудирано заявяване на същото като предмет на спора , на основание чл. 133 вр. чл. 131 от ГПК Като е постановил решението си в обжалваната част при съобразяване със стриктните процесуални последици на чл.133 от ГПК и съобразявайки факта , че заявено след срока за отговор по чл. 131 ал.1 от ГПК възражение за прихващане от страна на ответника по иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ , не следва да бъде приемано за разглеждане, независимо от това дали по него се налага събиране на доказателства , въззивният съд е приложил процесуалния закон според точното му съдържание. Нормата на чл. 371 от ГПК урежда изключение за производство по търговски спорове и не намира приложение в трудов спор . Ето защо касационната жалба на С. „В” ” гр. Ш. е неоснователна в оплакването за нарушени процесуални правила . Неоснователен е и доводът за материално незаконосъобразно разрешение . Няма пречка насрещното вземане, по отношение на което е просрочена възможността за предявяване чрез възражение , да бъде предявено отделно , в друг процес , ако основанието му се окаже спорно . Решението на Шуменски окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в допуснатата до разглеждане част . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.     Р Е Ш И :   Оставя в сила решение от 26.05.2009г по гр.дело № 199/2009г. на Шуменски окръжен съд в частта ,с която след отмяна на решение №17 от 27.01.20098г на Шуменски районен съд , С. „В” гр. Ш. е осъдена да заплати на Т. М. М. от гр. Ш. сумата 2061 лева обезщетение за оставане без работа ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: