Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * обезщетение за ползване * съсобственост * наследствено правоприемство

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

544

 

 

 

София,23.07.2010 година

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:

 

                                               Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                      Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                          АЛБЕНА БОНЕВА

 

            при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 736 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1135 от 19.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 464 от 28.11.2008 година по гр.д. № 2556/2008 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявения от Л. И. Д. - С. от гр. С. против В. И. Д. от гр. С. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС е отхвърлен над сумата 3269,20 лева.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 31, ал.2 ЗС, а именно дължи ли се ново писмено поискване от съсобственика при промяна на квотата му в съсобствеността.

Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 466 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 4249/2008 г. на ІV г.о., веднъж отправено, писменото искане се разпростира неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Обезщетението се дължи в размер съобразно квотата от съсобствеността на лишения от ползата от общата вещ, който при промяна на дела му от съсобствеността дължи отправяне на ново поискване само когато квотата му се е увеличила.

Когато квотата на съсобственика се е увеличила от наследствено правоприемство, наследника на кредитора не дължи отправяне на ново писмено поискване, тъй като поканата от наследодателя му го ползва. Ново писмено поискване от лишения от ползите съсобственик при увеличение на квотата от съсобствеността в резултат на наследствено правоприемство се дължи само в случаите, когато наследодателят му не е отправил писмено поискване за обезщетение за своя дял до ползващия общата вещ.

С обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е уважил иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, предявен от Л. И. Д. С. против В. И. Д., двамата от гр. С. за сумата 3269,20 лева и е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до размер от 5247,67 лева. В решението е прието, че ответникът В. И. Д. е ползвал самостоятелно съсобствения между страните имот, съставляващ апартамент на втория етаж в сградата на ул. “. № 14, гр. С. от лятото на 1998 г. Към 1998 г. имотът е притежаван в съсобственост между страните по делото и тяхната майка Е, която със саморъчно завещание от 26.03.1999 г. е завещала цялото си имущество на своята дъщеря Л. Д. - ищцата по делото. С нотариална покана, връчена на 12.11.1998 г., Е. и Л. Д. са поканили ответника да им заплаща обезщетение за това, че ползва сам съсобствения им имот. Е. Д. е починала на 27.10.2001 година. След смъртта и, между страните по делото е инициирано делбено производство, предмет на което е и претенция на В. Д. по чл. 30 ЗН за намаляване завещателните разпореждания на общия им наследодател Е. Прието е, че ответникът дължи на ищцата на основание чл. 31, ал. 2 ЗС в качеството и на съсобственик на 2/9 ид. части от имота и като универсален правоприемник на Е. Д. , съсобственик с квота 5/9 ид. части, обезщетение за периода от 01.08.2001 г. до 27.10.2001 г. (до смъртта на Е. Д. ) общо в размер на 1191,64 лева. Прието е, че след смъртта на Е. Д. , на ищцата не се дължи обезщетение за над 2/9 ид. части от имота, тъй като няма отправена нотариална покана за заплащане на обезщетение в качеството и на наследник на Е. Д. и собственик на още 5/9 ид. части от имота въз основа на саморъчното завещание от 26.03.1999 г.; че след смъртта на Е. Д. ищцата е била призована да наследи, без да е демонстрирала своето намерение да приеме наследството ( в частност 5/9 ид. части от имота), като отправи нова нотариална покана за дължимото и се обезщетение. Прието е, че за периода от 28.10.2001 г. до 01.08.2002 г. за притежаваните в личното и качество на съсобственик 2/9 ид. части на ищцата се дължи обезщетение в размер на 2077,56 лева или искът е уважен общо за 3269,20 лева, като за разликата до предявения размер от 5247,67 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

В касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Л. И. Д. С. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 31, ал.2 ЗС, отхвърляйки искът за обезщетение съобразно действителните права на съсобственика.

Ответникът по касационната жалба В. И. Д. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни.

С оглед изложените мотиви по приложението на чл. 31, ал.2 ЗС, неправилен е изводът на въззивния съд, че на ищцата не се дължи обезщетение за над 2/9 ид. части от имота, тъй като няма отправена нотариална покана до ответника за заплащане на обезщетение в качеството на наследник на Е. Д. С нотариална покана, връчена на 12.11.1998 г., Е. Д. е поканила ответника да и заплаща обезщетение за това, че ползва сам съсобствения им имот, която покана ползва ищцата при настъпилото наследствено правоприемство. След смъртта на Е. Д. на 27.10.2001 година, ответникът, ползвал сам общия на страните недвижим имот, дължи на ищцата обезщетение съобразно действителния и дял от съсобствеността, явяващ се общо 7/9 ид. части.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата над сумата 3269,20 лева. На основание чл. 293, ал.2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за обезщетение се уважи до размер на 5247,67 лева или следва да се присъди сумата за сумата 1978,47 лева, с което обезщетението общо ще отговаря на 7/9 ид. части от стойността на пазарният наем на имота за периода от 28.10.2001 г. до 01.08.2002 г., възлизаща на 5193,90 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата Е следва да бъдат присъдени и направените съдебни разноски в размер общо на 420 лева, в т.ч. 70 лева внесена държавна такса и 350 лева изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 06.11.2008 г. с адвокат Р от Софийска адвокатска колегия.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 464 от 28.11.2008 година по гр.д. № 2556/2008 година на Софийски градски съд, ІV “д” отделение в частта му, с която предявения от Л. И. Д. - С. от гр. С. против В. И. Д. от гр. С. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата над сумата 3269,20 лева до 5247,67 лева.

ОСЪЖДА В. И. Д. от гр. С., УЛ. “С” № 1* да заплати на Л. И. Д. - С. от гр. С., ул. “Г” № 2* на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумата 1978,47 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2006 година до окончателното и изплащане, както и сумата 420 лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: