Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 558/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр.София, 05 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 558/2014 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и жалба от процесуалния представител на ТД на НАП-София против решение № 468 от 3.І.2014 год. по внохд № 1077/2013 год. на Софийския апелативен съд. Соченото в протеста касационно основание е незаконосъобразност на въззивното решение.Доводът е, че след като подсъдимият е подписал документите-справки декларации по ЗДДС-е бил наясно, че те съдържат неверни обстоятелства,а съдът неправилно е приел обратното.Иска се отмяна на решението и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. В жалбата се възразява срещу отхвърлянето на предявения от жалбоподателя граждански иск, което отхвърляне станало поради погасяването му по давност.Съдът бил длъжен да разгледа гражданския иск независимо от отпадането отговорността на подсъдимия поради изтекла давност за наказателно преследване.Иска се отмяна на въззивното решение в гражданската му част. В съдебно заседание направените възражения срещу правилността на въззивното решение се поддържат. ВКС установи: С присъда от 8.VІІ.2013 год. по нохд № 2590/2012 год. на Софийския градски съд, подсъдимият В. В. М. е признат за невиновен в това, действайки в качеството си на собственик и управител на [фирма] със седалище в София, на 17.VІІІ.2001 год. да е подал в ТД на НАП-София дължима по ЗДДС справка декларация, в която удостоверил невярното обстоятелство, че е осъществил 35 облагаеми по ЗДДС сделки с [фирма] и със [фирма], укривайки по този начин данъчни задължения /дължим ДДС/ на собственото и управлявано от него дружество в особено големи размери, възлизащи на 329 249 лв., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 257,ал.1,предл. първо НК/отм. със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 75 от 2006 год./ във вр. с чл. 255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2,предл. първо НК/ изм. със същия ЗИДНК/.Гражданският иск за 329 249 лв., предявен от министъра на финансите, е оставен без уважение. С протестираното и обжалвано въззивно решение горната присъда е потвърдена. Протестът е основателен. От показанията на К. С. И., собственик на [фирма], е установено, че на 3.VІІ.2001 год. И. е продал дружеството на подсъдимия, която продажба е вписана с решение на СГС от 26.VІІ.2001 год. по фд № 12246/97 год. От показанията на същия свидетел е установено, че дружеството, регистрирано по ЗДДС, е било задължено да внесе дължим ДДС по „500-600” фактури, издадени от лице,с което И. не е имал търговски отношения, в които фактури са били вписани несключвани сделки за облагаеми по ЗДДС стоки и /или услуги.От този свидетел е установено още, че когато „някакъв колега... таксиметров шофьор” на И. го запознал с подсъдимия М. /”бедно момче... нямаше пари”/, И. уведомил М. за задължението на дружеството, на което М. отговорил,”че ще се оправи със задълженията”- показания на свидетеля К.И. на л. 254-258 от първ.д.,т.І. Документално и експертно е установено, че на 17.VІІІ.2001 год. в данъчното подразделение „К. поляна”-София е била подадена дължима до ЗДДС справка декларация с отразени в нея облагаеми по този закон доставки за 5 739 083.44 лв. , даващи право на пълен данъчен кредит за 1 147 816.69 лв.Също документално е установено, че доставчиците в описаните фактури – [фирма] и „Синхрон-99”- не са имали документирани търговски взаимоотношения с подсъдимия и при тях не се намират екземпляри от въпросните фактури. Експертно е установено, че посочената справка декларация е подписана от подсъдимия М.. При тези доказателства,а и други,които не са намерили място във въззивното решение-като например продажбата от подсъдимия на „печелившото”, с милиони лева стокооборот само за един месец, предприятие на свидетеля Кр. В. за символичните 50 лв. /показания на свидетеля на л. 185-188 от първ.д.,т.І – въззивният съд се е съгласил с оправдаването на подсъдимия, защото не било установено „важно обстоятелство... лицето... осъществяващо счетоводната отчетност... изготвило и подписвало процесните... фактури - т.е. това, което е знаело за фиктивността на така развиваната дейност”.Това обстоятелство, за наличието на друг участник в осъществената данъчна измама, в лицето на А. А. Д., чието участие е от естество да отклони наказателното преследване от подсъдимия /защото този друг участник осъществявал счетоводната отчетност,изготвял и подписвал фактури/, въззивният съд е приел за доказано от показанията на свидетелката Е. П.Д., майка на Ан.Д., както и от показанията на свидетеля К. Ал.К..Показанията на Е. Д. обаче, записани на л. 258 от първ.д.,т.І, изобщо не съдържат информация относно горецитираните обстоятелства : на свидетелката не й е известно дъщеря й се е занимавала със счетоводна дейност,или да е имала „фирма” за такава дейност-по думите на майката, Ан.Д. следвала публична администрация,но не завършила образованието си преди „към 2002 г.” да замине в САЩ – не й е известно дъщеря й да се е познавала с подсъдимия /а и свидетелката не го познава/, както и да се е занимавала със счетоводната отчетност на дружеството.Обсъжданото и счетено от въззивния съд за доказано обстоятелство, че А. А..Д. е „лицето...организирало и водело счетоводната отчетност...и... подписвало фактурите издавани от [фирма]” /така е прието на с.4 от въззивното решение, в раздела По доказателствата/, не е установено и от Кр.К..Този свидетел е представлявал дружествата „Маркет строй”,впоследствие преименувано на „А. 21”, занимаващи се със строителна дейност, чието счетоводство се е водело, според свидетеля, от две жени с имената „А.” и „А. или И.”, и те били от една „счетоводна къща” с офис „до входа на Южния парк” в София /показания на К. на л. 189-193 от първ.д.,т.І/. Свидетелят, според който подсъдимият бил „гадже с А.”, не знае М. „дали е ползвал нейните услуги като счетоводител”, но „сигурно” ги е ползвал /на л. 190/ и ”предполага”, ”мисли”, ”без да е сигурен” /на л.192/, че въпросната „А.” е „водила” счетоводството и подписвала процесните фактури не за друго, а защото „няма кой друг да ги е подписвал”.Освен очевидната несигурност на Кр.К., непозволяваща само от казаното от него да се правят правно значими констатации, истинността на показанията му е и съмнителна поради противоречията между тях и показанията на свидетелката А. П.Г..Противоречията са съществени, но въззивният съд нито ги е констатирал, нито коментирал. Свидетелката Г. /показания на л. 259 от първ.д.,т.І/ , управител на [фирма] с предмет на дейност и счетоводни услуги, не е работила с Ан. Д., нито е извършвала счетоводни услуги на „Маркет строй” и „А. 21”, и нейните показания са подкрепени от свидетелката Д. В.А. /л.260 от първ.д.,т.І/.Коментар липсва и по повод заявеното от подсъдимия пред свидетеля К.И., цитирано по-горе, и какво е неговото значение за формираното убеждение на съда, че М. „не е знаел с категоричност, че подписваните от него документи съдържат невярна информация” /заключителен цитат от петия абз. на л.7 от въззивното решение/. Дотук казаното е достатъчно да се заключи, че при извършения от въззивния съд доказателствен анализ са допуснати непълноти, а направените фактически изводи не убеждават в правилността им.Нарушението е съществено, довело е до ограничаване процесуалното право на прокурора да докаже повдигнатото и поддържано срещу М. обвинение, и налага отмяната изцяло, както в наказателната, така и в гражданската част, на въззивното решение, и ново разглеждане на делото. Основателна е и жалбата от страната на гражданския ищец.Мотивите на въззивния съд за потвърждаване на присъдата и в гражданската й част не са идентични с тези на първоинстанционния съд: за разлика от градския, апелативният съд е счел, че искът, предявен от министъра на финансите, следва да се отхвърли не поради изтекла давност, а защото не е установен авторът на деликта. С оглед на дотук казаното и на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 468 от 3.І.2014 год. по внохд № 1077/2013 год. на Софийския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ