Р Е Ш Е Н И Е № 106 София,08.07.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2243/2018 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 151 от 11.03.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1232 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 3755/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение №3141 от 09.05.2017 г. по гр. д. № 3538/2015 г. за отхвърляне на предявения от Л. И. Т. от [населено място] срещу Застрахователна компания „Л. И.“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г. за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. По отношение допуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение в касационната жалба се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторката изразява несъгласие с извода за съпричиняване на вредите, респ. с приетия обем на съпричиняване (1/2), като твърди, че непоставянето на предпазен колан не е в причинна връзка с настъпилите уврежданията, евентуално – че приносът й е значително по-малък от този на виновния за произшествието водач. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, свързан с определяне приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие. Ответникът по касация – Застрахователна компания „Л. И.“ АД, [населено място] – моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 29.08.2018 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да сподели извода на първата инстанция относно приетото съпричиняване на вредите от страна на ищцата в размер на 50 %, въззивният съд, въз основа на заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, е приел за доказано, че ищцата, като пътник в лекия автомобил, не е ползвала обезопасителен колан, с което е допуснала нарушение на правилата за движение (чл. 137а, ал. 1ЗДвП) и с това си поведение е допринесла за настъпването на вредоносния резултат в равна степен с виновния за произшествието водач. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е частично основателна. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и в каква степен нарушенията са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. В случая решаващият състав не е съобразил конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една страна, и това на ищцата, пътуваща в автомобила, от друга страна. Релевантни за тази преценка се явяват високата скорост (около 122 км/ч), с която се е движил процесният автомобил в момента на удара и грубото пренебрегване от страна на водача на забраната, че при управление на МПС не следва да използва мобилен телефон. При това безотговорно към сигурността на движението по пътищата поведение на водача, следва да се приеме, че приносът на пострадалото лице спрямо приноса на виновния за произшествието водач е значително по-малък от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен на 1/4, а не на 1/2. С оглед на това и предвид приетия от въззивния съд като справедлив размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, а именно 40 000 лв., на същата следва да се присъди сумата 30 000 лв. Или, въззивното решение подлежи на отмяна в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 20 000 лв. до 30 000 лв, като същият бъде уважен допълнително за сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на ПТП до окончателното й изплащане. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените за касациноното производство разноски съобразно допълнително уважената част от иска в размер на сумата 230 лв., а на процесуалния й пълномощник адвокат М. Г. от САК адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на сумата 565 лв. От своя страна, ищцата дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1232 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 3755/2017 г. в частта, с която предявеният от Л. И. Т. от [населено място] срещу Застрахователна компания „Л. И.“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г. е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Л. И. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), допълнително сумата 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2014 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1232 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 3755/2017 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адвокат М. Г. от САК адвокатско възнаграждение в размер на сумата 565 (петстотин шестдесет и пет) лева. ОСЪЖДА Л. И. Т. от [населено място],[жк], бл. 51А да заплати на „Л. И.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 (сто и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: