Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
София, 19.12.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№2574/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.307 ал.2 ГПК във вр. с чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] от 21.06.2017г. (наименована молба за отмяна на неприсъствено решение), уточнена с молба от 01.09.2017г., за отмяна на решение №563/09.05.2017г., постановено по гр.д.№82/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 4 с-в, с което молителят [фирма] е осъден да заплати на В. Н. Ц. сумата 500лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушено авторско право и сумата 50лв.- разноски по делото
В молбата се поддържа, че атакуваното решение подлежи на отмяна, тъй като молителят е бил лишен от възможността да участва в делото. Излагат се съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК по отношение връчването на съобщенията и призовките за [фирма] като се твърди, че по време на производството дружеството не е напускало адреса, посочен в търговския регистър. Според молителя призовките и съобщенията е следвало да бъдат връчени на дружеството по реда на чл.50 ал.4 ГПК чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. Претендира се отмяна на решението на Пловдивски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
В срока по чл.306 ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от В. Н. Ц., с който се оспорва допустимостта на молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Сочи се, че в молбата от 21.06.2017г. е изразена волята на молителя за отмяна на неприсъствено решение по реда на чл.240 ГПК, поради което е недопустимо и в разрез с принципа за диспозитивното начало, съдът да упътва страната, предоставяйки й възможност да преквалифицира молбата си по чл.240 ГПК като такава по чл.303 и сл. ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание на 13.12.2017г. процесуалният представител на [фирма] поддържа молбата за отмяна по изложените в нея съображения за неправилно приложение от решаващия съд на разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК. Излага подробни съображения по допустимостта и основателността на молбата в писмена защита като прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по молбата адвокатски хонорар.
Процесуалният представител на ответника по молбата поддържа, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като дружеството-молител е виновно за своето неучастие в процеса. Твърди, че хронологията на призоваванията сочи, че по време на целия процес, Трафик Б.” О. не се е намирал на адреса, вписан в търговския регистър. Претендира разноски по делото.
ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните, намира следното:
Молбата за отмяна на [фирма] е процесуално допустима като подадена в срок. Решението е влязло в сила на 17.05.2017г., а молбата за отмяна (макар и неправилно наименована молба по чл.240 ГПК) е депозирана на 21.06.2017г., т.е. – доколкото не са изтекли три месеца от влизане на решението в сила, за спазването на срока по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е без значение към коя дата молителят е узнал за решението. Въпросът за допустимостта на молбата за отмяна чрез предоставяне на възможност за допълнително уточнение на правното й основание, е решен от зам.председателя на Пловдивски апелативен съд с разпореждане от 10.08.2017г., което настоящият състав намира за законосъобразно.
Молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Анализът на всички призовки и съобщения, изпратени на ответника по гр.д.№82/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд сочи, че през периода 07.02.2017г. до 16.05.2017г. ответното дружество [фирма] е напуснало адреса си без да е вписало новия си адрес в търговския регистър. Съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, е върнато в цялост на 07.02.2017г. с отбелязване от призовкаря, че дружеството е напуснало адреса без за е известен новия адрес. С отбелязване, че дружеството е напуснало адреса и че по информация от таблото новият адрес е в [населено място], ул.О.”№2, на 15.03.2017г. е върната призовката за насроченото открито заседание на 11.04.2017г. Първото съобщение за ответното дружество за постановеното на 09.05.2017г. съдебно решение е върнато на 10.05.2017г. с отбелязване, че адресатът не пребивава на адреса. Последващото съобщение за решението, изпратено по разпореждане на съда от 12.05.2017г., е върнато в цялост на 16.05.2017г., с отбелязване, че адресатът не пребивава на адреса и че новият адрес на дружеството е в [населено място], [улица]. От представеното по делото извлечение от търговския регистър е видно, че новият адрес на [фирма], а именно: [населено място], [улица], е вписан в търговския регистър на 29.06.2017г.
От изложеното по-горе следва извода, че по време на цялото производство пред Пловдивски окръжен съд, са били налице предпоставките по чл.50 ал.2 ГПК за прилагане на съобщенията към делото като редовно връчени. Във всички призовки и съобщения фигурират категоричните констатации на призовкарите, че дружеството не се намира на адреса. Отделно следва да се има предвид, че отразеният в съобщението от 16.05.2017г. нов адрес на дружеството - [населено място], [улица], изцяло съответства с адреса на [фирма], вписан в търговския регистър на 29.06.2017г., което е в подкрепа на тезата на ответника по молбата, че дружеството се е преместило на новия адрес преди вписването му в търговския регистър. С молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК молителят не представя и не ангажира доказателства, установяващи, че към 16.05.2017г. е имало лице или канцелария на дружеството на вписания в ТР адрес, до който са изпращани съобщенията – [населено място], [улица] ,партер.
При четирикратно дадената информация, че дружеството е напуснало адреса, без каквито и да е данни за лице или канцелария на този адрес за връчване на съобщенията, е налице хипотезата на чл.50 ал.2 ГПК, изключваща приложението на чл.50 ал.4 ГПК (в същия смисъл решение №48/26.03.2015г. по т.д.№1158/2014г. на ВКС, І т.о.) Цитираната в писмената защита на ответника практика на ВКС по приложението на разпоредбите на чл.50 ал.2 и ал.4 ГПК е неотносима за конкретния случай, тъй като в посочените определение №64/26.01.2011г. по ч.т.д. №19/2011г. на ВКС, І т.о. и определение №706/21.10.2013г. по ч.т.д. №3595/2013г. на ВКС, І т.о., не са констатирани идентични обстоятелства, свързани с връчването на съобщенията и призовките.
С оглед направеното от молителя в открито заседание възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и съобразявайки се с липсата на правна и фактическа сложност на делото, настоящият състав намалява дължимото от молителя възнаграждение на основание чл.78 ал. ал.5 ГПК от 500лв. на 300лв. (минималният размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. съобразно материалния интерес по делото от 500лв.). Не следва да се присъждат на ответника претендираните от него разноски за разход на гориво за път в размер на 35.31лв., каквито разходи не са доказани.
Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, търговска колегия, второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на решение №563/09.05.2017г., постановено по гр.д.№82/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 4 с-в.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], район „Източен” [улица] да заплати на В. Н. Ц. – ЕГН [ЕГН] - съд.адрес: [населено място], [улица], партер, офис 1, сумата 300лв. /триста лева/- разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |