Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 29.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 25.10.2011 год. състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 506/2010 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ Б. А. П., упражняващ търговска дейност под фирма ”А.- И. -Б. П.” против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 92 от 10.02.2010 год., по т.д.№ 686/2009 год., с което след отмяна на решение № 24 от 10.11.2008 год., по т.д. № 444/2008 год. на Софийски градски съд е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на Агенция за следприватизационен контрол сумата 291 870 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението му по програмата за трудова заетост за 2006 год., поето със сключен на 13.04.2000 год. и изменен с допълнително споразумение от 05.03.2001 год., договор за приватизационна продажба на обособена част от ТД [фирма]- „Т. К.-БЛ.14”, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2008 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски в техния общ размер от 12 324.98 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила- чл.188, ал.1ГПК /отм./, поради което се иска касирането му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. Касационното обжалване е допуснато с определение № 113 от 22. 02. 2011 год., постановено по горепосочено дело, на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право - за условията, при които изпълнението на Програмата за трудова заетост по сключена приватизационна продажба следва да се счита за обективно невъзможно за купувача. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.81 ЗЗД, водещи до освобождаване на длъжника от отговорност, поради невиновна невъзможност за изпълнение. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, намира: За да отмени първоинстанционното решение на Софийски градски съд и да уважи изцяло предявената от Агенция следприватизационен контрол искова претенция, основана на чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано договорното неизпълнение на ответника - купувач по сключена на 13. 04.2000 год. приватизационна продажба, на задължението му Програмата за трудова заетост за 2006 год., според което е следвало същият в продължение на пет години, считано от 2003 год., да поддържа 45 бр. средносписъчен състав на персонала в приватизирания обект на [фирма]. Изложени са съображения, че доколкото предприетите от страна на ЕТ П. действия по изпълнение на това му задължение имат формален, а не фактически характер, то те са привидни, целящи единствено да освободят длъжника от отговорност, но не и до осигурят договорения брой работни места, каквато е специфичната цел на този вид договори и не следва да бъдат зачетени. При обосноваване на този правен извод , решаващият съд се е позовал на събраните по делото доказателства, които подробно е анализирал, вкл. съдържащото се в молбата на ЕТ П. до Агенция за следприватизационен контрол вх.№ 26-00-208 извънсъдебно признание за невъзможността последният да изпълни задължението си по Програмата за трудова заетост за посочения в исковата молба период и за предприето от него сключване на наемни договори за приватизирания обект, като подробно е обсъдил и данните от заключенията по допуснатите основни и допълнителна съдебно- счетоводни експертизи. Позовавайки се на безспорно установения факт, че процесният приватизиран обект не е бил разработен и не е функционирал към 2006 год. като търговски обект- магазин „Е.” и на направеното от ищцовата страна оспорване на приложените трудови договори, решаващият съд е отрекъл представените таблици типова форма 76 за отчитане явяването и неявяването на работа да са относими към конкретното договорно задължение и да удостоверяват твърдяното в хода на делото длъжниково изпълнение на същото. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразно е разбирането на въззивната инстанция, че за преценката дали и доколко Програмата за трудова заетост е изпълнена от купувача по сключена приватизационна продажба, е от значение единствено и само броя на фактически заетите по трудово правоотношение лица, чийто работодател е приватизирано ТД, а не самият приватизатор или трети лица, наели процесния обект, освен ако последното не е изрично залегнало в клаузите на договора, но такъв не е разглежданият случай. Следователно при безспорно установения в хода на делото факт, че в приватизирания „Т. К.-БЛ.14” в процесния период от време е регистриран само един търговски обект - фризьорски и козметичен салон на ЕТ В. Д. М. с фирма „А.-ВД-91” и не е разкриван или функционирал супермаркет „Е.”, правилно решаващата инстанция е счела, че сключените трудови договори, приложени по делото, дори да са автентични, са фиктивни и не могат да обосноват твърдяното от ответника договорно изпълнение, за което е ирелевантна дадената след отчетния период справка от НАП. Доколкото последната не удостоверява предприетото по реда на чл.119 КТ изменение на работното място на заетите по трудов договор лица, трудовото правоотношение на които с ЕТ П. първоначално е възникнало за негов обект, но различен от приватизирания - супермаркет „Е.”, находящ се в[жк], а не в[жк], тъй като тази промяна не подлежи на ново обявяване в НАП, то процесуално законосъобразно Софийски апелативен съд е отрекъл същото да е достатъчно да удостовери твърдяното създаване на втори супермаркет „Е.” в приватизирания „Т. К.-БЛ.14” в изпълнение на приватизационната продажба, поради което е счел за неоснователно въведеното от длъжника възражение за изпълнен договор. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на извода на въззивния съд за отсъствие на освобождаваща длъжника отговорност, поради обективна невъзможност за изпълнение. Освен, че по делото липсват конкретни доказателства, позволяващи да се приеме, че неизпълнението на ЕТ П., като купувач по приватизационната продажба, се дължи на обективни причини, то самото обстоятелство, че процесния приватизиран обект, описан в приватизационния договор именно като недвижим имот, състоящ се от пет едноетажни магазини, със обща застроена площ от 509.34 кв.м. , находящ се между бл.14 и 15 на [улица]е бил отдаден, по силата на наемен договор от 28.05.2004 год., на [фирма] за срок от 7 години е достатъчно, за да се отрече незнанието на купувача, както за несамостоятелния му характер, така и за евентуално възможен спор с отделните етажни собственици при реконструкцията му. Следователно, дори и да се възприеме тезата на ответника за съществували затруднения при изпълнение на задълженията му по Програмата за трудова заетост, с оглед желанието му да реконструира приватизирания обект и несамостоятелния му характер, то те не са били нито непредвидими при пораждане на задължението му, нито непреодолими, поради което не могат да бъдат третирани като „обективна невъзможност”, обуславяща освобождаването му от отговорност за обезвреда, при условията на неустоечната клауза на чл.16 от договора. В този смисъл следва да се отговори и на релевантния за спора между страните въпрос, по отношение на който касационното обжалване е допуснато: За да бъде обективно невъзможно изпълнението на задължението по Програмата за трудова заетост, поето от купувача по приватизационна продажба, то следва да е налице такова конкретно препятствие, възникнало след сключването и, което да е практически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде вменено във вина на длъжника. Що се касае до останалите доводи, вкл. за прекомерност на договорената неустойка, то те въобще не са били наведени при разглеждане на спора в инстанциите по същество, поради което заявяването им за първи път с касационната жалба е недопустимо и изключва обсъждането им. С оглед изхода на делото в касационната инстанция на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, претендирани своевременно и възлизащи на сумата 500 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 92 от 10.02.2010 год., постановено по т.д.№ 686/ 2009 год. по описа на с.с.. ОСЪЖДА ЕТ Б. А. П., упражняващ търговска дейност под фирма „А.- И.- Б. П.” да заплати на Агенция за следприватизационен контрол, със седалище [населено място] сумата 500 лв./ петстотин лева/ деловодни разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: