О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39
София, 03.02.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2548 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Л. М., против въззивно решение № 599 от 26 май 2020 г., постановено по в.гр.д. № 666/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 221 от 15 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 7659/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че Б. Ю. А., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 9214,68 лева, представляваща стойност на ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода 09.01.2017 г.-08.01.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за адрес на потребление в [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба. В нарушение на материалния закон бил изводът, че към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) не представляват приложим закон, тъй като към момента на проверката (08.01.2018 г.) са действали разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ. Дори и да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, касаторът поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, тъй като в случая се касае до точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на електрическа енергия – довод, по който съдът изобщо не се е произнесъл. Поддържа се още, че в общите условия на дружеството от 2007 г. е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметки, поради което изискванията на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) са изпълнени; че дори да липсва ред за уведомяване на клиента в общите условия, това не води до незаконосъобразност на корекционната процедура – тази липса би била пречка за поставяне на потребителя в забава относно задължението му да заплати корекцията, но не е основание да се отрече дължимостта на сумата. Сочи се, че дори да се приеме, че общите условия от 2007 г. са отменени с решение на ВАС, дружеството е изпълнило задължението си по чл. 98а ЗЕ за приемане на общи условия, съдържащи ред за уведомяване, като последващата административна процедура по одобрението им не зависи от дружеството. Поддържа се, че в случая са налице техническите предпоставки, посочени в чл. 50 ПИКЕЕ. Оспорва се изводът, че са нарушени нормативните изисквания за осигуряване на абоната на контрол на показанията, тъй като нормативните изисквания, предвидени в чл. 10 ПИКЕЕ, са отменени преди датата на проверката. Освен това се сочи, че възможност за проверка на показанията на средството за търговско измерване е била осигурена, като задължението за видимост на показанията е обхващало само активните регистри – 1.8.1 и 1.8.2, но не и регистъра 1.8.3, който не е предвиден за търговско измерване по отношение на нито един абонат на територията на Република България. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът в касационното производство Б. Ю. А., с адрес [населено място], чрез адв. Ц. Д., възразява срещу допускането на касационно обжалване и поддържа становище за неоснователност на жалбата по същество.
Във въззивното решение е прието за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството потребител на електрическа енергия. От представения по делото констативен протокол се установява, че на 08.01.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, вследствие на която то е демонтиранo със снети показания, включително от регистър 1.8.3 (53847 квтч). Според метрологичната експертиза на Българския институт по метрология електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия; отразена е преминала електроенергия на тарифа Т.3 – 053847,2 квтч, която не е визуализирана на дисплея на средството за търговско измерване. Със становище от 10.04.2019 г. на специалист „Енергиен контрол” е одобрено начисляване допълнително количество електрическа енергия от 53847 квтч за периода 09.01.2017 г.-08.01.2018 г. на основание софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, при който е установено точното количество неотчетена електрическа енергия и допълнително е начислена сумата от 9214,68 лева, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 16.04.2019 г. Според заключението на съдебно-техническа експертиза процесното средство за търговско измерване е минало през първоначална метрологична проверка през 2012 г., като годността му изтича през 2018 г.; в процесния обект консумираната електрическа енергия се отчита по две тарифи, като показанията от регистър 1.8.3. не са визуализирани на дисплея на измервателния уред; налице е неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред. От правна страна окръжният съд приема, че с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48- 51, които са отменени с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Поради това се приема, че с оглед действието на решението на ВАС във времето, към процесния момент ПИКЕЕ не представляват приложим закон, и към датата на извършване на проверката Комисията за енергийно и водно регулиране не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Приема се, че съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, при условие че е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Въз основа на данните по делото се приема, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на потребителя, доколкото на съда е служебно известно, че в общите условия на дружеството не е предвиден реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. За пълнота на изложението е посочено, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на член 48 ПИКЕЕ /отм./, като в случая не е налице нито една от тях; че не е налице и хипотезата на чл. 49 ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера; че не е налице и хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ (несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водеща до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия), при която следва да е налице разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, тъй като процесният електромер не е с дистанционен отчет и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Посочено е още, че констативният протокол не съдържа информация по какъв начин са визуализирани данните, отчетени в скрития регистър, поради което не може да се направи категоричен извод, че констатираното при проверката количество електрическа енергия в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електрическа енергия по активираните за търговски отчет и общото количество, отразено в сумарния регистър, е потребена от абоната, но не е отчетена. Приема се, че законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електрическа енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електрическа енергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички законово регламентирани предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, които в случая не са установени.
Относно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване касационният съд намира следното:
Въпросът има ли предвиден ред за уведомяване на клиента в общите условия от 2007 г. на „Енерго-Про продажби” АД не обосновава допускането на касационно обжалване, доколкото същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касае изводите на въззивния съд по същество на спора и изисква преценка на доказателствата по делото, каквато не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационните жалби.
Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, е обуславящ крайния изход на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222 по т.д. № 505/2017 г., II т.о. Едва след отговора на този въпрос ще може се съобрази и дали след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ включително, както и дали доставчикът на електрическа енергия има право едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие че в общите условия на доставчика не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, каквито са останалите въпроси на касатора.
За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 184,30 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 599 от 26 май 2020 г., постановено по в.гр.д. № 666/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.
УКАЗВА на „Енерго-Про продажби” АД в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 184,30 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |