Р Е Ш Е Н И Е № 544 София, 22.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 418/2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъдената Т. В. Т. е направила искане за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 478 от 29.12.2009г. постановено по в.н.о.х.д.№ 730/2009г. на Плевенския окръжен съд. В искането се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, и се иска отмяна , признаване на осъдената за невинна и отхвърляне на уважените граждански искове. Гражданските ищци не се явяват лично, а в писменото становище на настойника на П. Б. се излагат съображения за неоснователност на искането за възобновяване . Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери събраните по делото доказателствени материали намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона шестмесечен срок, от легитимна страна, касае влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по този ред. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Плевенският окръжен съд с решение № 487 от 29.12.2009г. по в.н.о.х.д.№ 730/2009г. е отменил присъда № 380 от 25.05.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 1487/ 2003г. по описа на Плевенския районен съд в частта, с която подсъдимата е била призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК с пострадала Л. Х. на основание чл.24, ал.1, т.3 НК прекратил наказателното производство в тази му част.Отменил присъдата в частта й относно определеното на основание чл.23, ал.1 НК общо наказание и изменил същата в частта й , с която на основание чл.210, ал.1, т.5 вр чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК е наложено наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода условно за срок от четири години, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК наложил на подсъдимата за това престъпление наказание от девет месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години.В останалата част присъдата е потвърдена. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА Съображенията изложени в подкрепа на този довод са свързани с пропуски при привличането на осъдената като обвиняема и несъответствието на обвинителния акт на изискванията по чл.235 НПК/преди изменението/ и те не се споделят от настоящия състав.Още при привличането в качеството на обвиняема , престъпленията за които е повдигнато обвинение са в достатъчна степен конкретизирани, поради което и твърдението, че е налице неяснота, която пък не позволявала в пълен обем да се упражни правото на защита, е невярно.Обвинителния акт също не страда от посочените пороци.В обстоятелствената му част са описани извършените деяния, времето, мястото и начина на извършване, пострадалите лица, както и размерът на причинените имуществени вреди.Ново обвинение, за деяние, което не е било обект на разследване, респ. предявяване не е налице, а волята на прокурора е ясна.Обстоятелството, че осъдената е обвинена за извършена през м.януари 1997г. измама по отношение на П. Б., а гражданския иск , последица от престъплението е уважен, считано от 17.01.1997г. не сочи на противоречие.Прието е, че измамливите действия са осъществявани от началото на м.януари 1997г. а по отношение на вредите за начален момент от който започват да текат и законните лихви е приета датата, на която фактически се е извършило разпореждането, от което са произлезли и имуществените вреди. Неоснователно е и възражението, че е налице нарушение на чл.13 и 14 НПК. При разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, които са преценявани в съответствие с изискванията на формалната логика.Наличието на противоречиви гласни доказателства е констатирано от съдилищата, които в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК са изложили убедителни съображения защо приема едни, а отхвърля други.Тези съображения изцяло се споделят и от настоящия състав, който не намери допуснати пропуски при оценката на доказателствените средства .Право на решаващия съд е при наличието на противоречиви доказателствени средства да приеме едни, а да отхвърли други и когато не са допуснати нарушения на процесуалните норми, фактическите изводи на съда не са предмет на проверка от настоящата инстанция.Възраженията в искането, касаещи преценката на доказателствената съвкупност всъщност оспорват обосноваността на съдебния акт и по своята същност те представят разбирането на защитата на осъдената по какъв начин следва да се преценяват събраните по делото доказателства. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА Съображенията обосноваващи това нарушение са, че не е налице съставомерно деяние, тъй като измамата е умишлено престъпление, а в случая осъдената не е действала с умисъл да придобие имотна облага, нито пък били причинени имуществени вреди за пострадалия . При приетите за установени фактически положения материалния закон не е нарушен.Установени са както действията на осъдената, така и последващото поведение на пострадалия Б., който заблуден именно от тези действия е прехвърлил имота си на осъдената.Обстоятелството, че по- късно със съдебно решение гражданския съд на основание чл.31, ал.1 ЗЗД е обявил договора за покупко- продажба на апартамента за унищожен, няма значение за наказателната отговорност.Дали са налице обективните и субективни признаци на чл.210, ал.1, т.5 вр чл.209, ал.1 НК се преценява към момента на извършване на деянието, а последващите промени имат значение единствено при решаване на въпроса за дължимото по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Неоснователни са и възраженията,касаещи уважените граждански искове.Те са доказани както по основание, така и по размер, поради което и не са налице основания нито за отхвърляне, нито за намаляването им. По изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати никакви нарушения, налагащи отмяната му по реда на възобновяването и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. В. Т. за възобновяване и отмяна на влязлото в сила решение № 487 от 29.12.2009г. постановено по в.н.о.х.д.№ 730/2009г. на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: