Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр.София, 22 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФАНИ ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурор от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 727/2010 г. Делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъденият Б. Л. Х. за възобновяване на производството по нохд №315/2006 г. на Кубратския районен съд, отмяна на постановената по него, влязла в сила присъда №158/29.04.2008 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се твърди, че осъденият задочно Б. Л. Х. не е знаел за наказателното преследване срещу него, проведено по реда на чл.269, ал.3 НПК и приключило с осъдителна присъда. Изтъква се, че с ЕЗА е задържан на 13.07.2010 г. в К. Н. и е преведен в РБ за изпълнение на цитираната по-горе присъда, изпълнена на 06.10.2010 г., когато е постъпил в З. – Б.. Осъденият се явява лично в с.з. и с адвокат С. Д.- упълномощен защитник и поддържа искането си като основателно. Представителят на ВКП счита искането за основателно, защото ЕЗА съдържа гаранции за задочно осъденият да поиска възобновяване на делото, проведено в негово отсъствие. В последната си дума осъденият отново заявява, че иска зачитане на правото му на лично участие по решеното в негово отсъствие дело. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда №158 от 29.04.2008 г. по нохд№315/06г. на Кубратския РС, подсъдимият Б. Л. Х. - роден на 31.01.1974г. в[населено място] , Р. област, живущ в[населено място] , български гражданин , с основно образование , неженен , осъждан , безработен , ЕГН [ЕГН], е признат за виновен в това , че на 10.04.2002г. в[населено място] , [община] , Р. област, при повторност, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и след като се сговорил предварително[населено място] А. и Р. В. И., е отнел чужди движими вещи - 70 м ел.алуминиев кабел, 60 м кабел рекордоман и 1 брой бутало за двигател "Лейланд", на обща стойност 370 лева, немаловажен случай, от владението на [фирма][населено място], без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.т.3 ,4 ,5 и 7, във вр. с чл. 28 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. Съгласно чл.46 б."б" от ЗИН е постановено да изтърпи наказанието при първоначален общ режим. На основание чл.68 ал.1 от НК определеното общо наказание от шест месеца лишаване по реда на чл.23 от НК като общо най-тежкото между наложените с протоколно определение от 17.05.2000г. по НОХД № 466/98г. на PC-Р. и с протоколно определение от 10.07.2000г. по НОХД № 373/97г. на PC-Р. наказания, е постановено да бъде изтърпяно отделно, при общ режим.Присъдени са разноските по делото. Депозираното искане на задочно осъденият е допустимо за разглеждане в настоящото производство, тъй като е в съответствие с изискванията на чл.423, ал.1,предл.първо от НПК относно реда и срока за разглеждането му. Преценката на данните по делото сочи, че не е налице правното основание към което е насочена претенцията. Основанието по чл.423, ал.1, предложение второ НПК изисква проверка и анализ на всички данни по делото , които изясняват характера на незнанието на задочно осъдения за проведеното в негово отсъствие задочно производство. Законът и съдебната практика разглеждат правото на задочно осъденият да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, не при всяко незнание, а само когато то е обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него във всички фази и стадии на процеса. Очертаните в чл.55 от НПК основни права на подсъдимото лице в наказателния процес са диспозитивни. Правото му да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, както правото на даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения и пр., са неотменими права, които са част и от стандартите на справедливия процес по чл.6, пар.З, б.б. а, b, с и d от ЕКЗПЧОС. Упражняването им е една правна възможност, зависеща от волята на подсъдимото лице. От друга страна, те не са абсолютни и не могат да препятстват постигането на целите на наказателния процес по чл.1 НПК за своевременно и ефективно наказателно правосъдие. Ето защо въведеният институт на задочното производство, при предпоставките по чл.269, ал.3 НПК, който ограничава до известна степен възможностите за пълноценно реализиране правата на обвиняемото лице в наказателния процес, е съвместим с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ. Проверката по делото показва, че осъденото лице е било информирано за започналото срещу него наказателно преследване както в досъдебната , така и в съдебната фази на процеса. Х. е бил привлечен като уличен с постановление от 08.07.2002г. по дознание№2055/02 год. на ПУ[населено място], Р. област за престъпление по чл. 195 ал. 1, т.т. 3 , 4 , 5 и 7 НК. На същата дата е разпитан в това му качество, при участието на упълномощен от него защитник - адвокат С. от АК,[населено място]. Взета му е мярка за неотклонение подписка, с мотиви, че е с установен адрес в[населено място], обл.Р. и няма опасност да се укрие. Видно от съдържанието на протокол за предявяване на дознание от същата дата( спр.л.41 от досъд.пр.), в присъствието на защитник Х. се е запознал с материалите по приключилото досъдебно производство срещу него и срещу още две лица, с които е обвинен за съучастие в извършване инкриминираното деяние. На 22.11.2006 г. е образувано нохд№315/06 г. по описа на РС гр.Кубрат на основание внесен обвинителен акт срещу Б. Х. за престъпление по чл. 195 ал. 1, т.т. 3 ,4 ,5 и 7 НК и срещу А. А. и Р. И. по чл.195 ал.1, т.т.3 ,4 ,5 НК. От действията на съдията-докладчик по делото е видно , че с разпореждане от 27.11.2006 г. по чл.248 –чл.254 НПК е изпълнил всички процесуални задължения на съда във връзка с информирането на подсъдимите лица за насрочването на делото в открито съдебно заседание и за получаване от тях на съдебните книжа- препис от обвинителния акт и призовка за съдебното заседание , насрочено на 31.01.2007 год. от 9.00 ч. От данните, съдържащи се в приложените по делото, връчени на подсъдимите призовки е видно, че призовката за първото съдебно заседание, ведно с препис от обвинителния акт е връчена на Б. Х. лично на 01.12.2006 год. Следователно, налице са обективни данни, че Х. е бил надлежно информиран от съда за внесения срещу него обвинителен акт и съответно за фактическите и юридически параметри на обвинението, т.е. за характера и причините за започналото срещу него наказателно преследване в съдебната фаза. Още повече, че на 31.01.2007 г. Х. и останалите двама подсъдими са упълномощили по свой избор за свой общ защитник в процеса адвокат П. Д. от АК,[населено място] , спр. л.17 от съдебното производство, за защитата им по процесното нохд№315/06г. на РС Кубрат. Информираността им за съдебното производство е установена и от факта, че и тримата подсъдими са се явили в първото насрочено заседание по делото. Последващото отлагане на делото по причини, предизвикани от поведението на подсъдимите и на защитата им, е извън дейността на съда. Една от причините е ненамирането на подсъдимите на известните по делото им адреси, поради напускане и непосочване на актуални такива, каквото поведение е изисквало изпълнението на задължението им по наложените им мерки за процесуална принуда „подписка” за уведомление на съда за новото им местонахождение. Положените процесуални усилия на съда са обективирани в изискани и предоставени официални справки по делото, от които е видно, че Бюлет Х. не е намерен на известния по делото адрес, нито в следствените арести или в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Мероприятията на съда за установяване на местоположението на подс.Х., са изяснили, че в хода на съдебното производство той е напуснал известния по делото адрес в[населено място]. В отговор на запитване от съда, О. дирекция на полицията -[населено място] с писмо от 07.05.07 г. го е информирала , че Х. е напуснал територията на РБ на 08.04.07 год. и е с неизвестен адрес в чужбина (спр. л.23-25 от съдебното производство). При тези данни съдът законосъобразно е изпълнил процедурата по чл.269, ал.З НПК с участието на защитник на подс.Х., адвокат С. от АК[населено място], при което проведеното съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда е по стандартите на справедливия процес. ВКС и Съдът в С. са категорични, че буквата и духът на чл.6 от ЕКПЧОС не забраняват на едно лице, по своя собствена воля, да се откаже изрично или мълчаливо от правото си на справедлив процес. Този отказ е действителен за преследваните от Конвенцията цели , когато бъде категорично установен. В случая, с поведението си подсъдимият е демонстрирал отказа си да участва лично в съдебното производство. Макар към датата на провеждането на съдебното производство по процесното дело регламентираният институт да не е бил усъвършенстван, с последвалите промени, обнародвани с ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г. процесуалната норма на чл.423, ал.1 в актуалната й редакция предвижда императивно уважаване на депозираното от задочно осъдения искане за възобновяване на делото, само поради неучастието му в наказателното производство, предпоставено от неизпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Законодателните разрешения в нормите на чл.254, ал.4, чл.423, ал.1 и чл.269, ал.З, т.З от НПК, в хронологията на тяхното приемане (ДВ, бр.109/2008г. и бр.32/2010г.) утвърждават последователната воля на законодателя да изведе само обективното незнание на осъдения за започналото наказателно преследване като основание за възобновяване на делото, водено в негово отсъствие. Конкретиката на фактите по настоящото дело сочи на тъкмо обратното. Осъденият Х. е бил надлежно и своевременно уведомен за съдебното производство по нохд№315/06 г. на К. и последвалата промяна в местоживеенето на лицето с напускането на страната и с установяване на адрес, неизвестен в чужбина до неговото задържане , сочи на укриване на подсъдимото лице, препятствало участието му в съдебната фаза на наказателния процес. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че проведеното съдебното следствие и обявяването на окончателния съдебен акт по делото на К. в отсъствие на осъдения не са в нарушение на процесуални норми от съдебната инстанция, разгледала делото при условията на задочна процедура по чл.269, ал.З НПК. Това категорично мотивира неоснователност на искането за отмяна на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването. Неоснователни са направените доводи, че осъденият може да се ползва в случая от основанието по чл.423, ал.5 НПК. Действително то е самостоятелно и абсолютно основание за възобновяване на наказателното производство, без оглед на това дали лицето е знаело за започналото срещу него съдебно производство, но само в случаите, при които основанието за предаденият на Р.България от друга държава задочно осъден съдържа и изрично предоставени от страната ни гаранции в ЕЗА за възобновяване на делото. От съдържанието на писмо №13687/09 г. от 08.11.10 г. на ВКП, ведно с фотокопие от ЕЗА на РП[населено място] за лицето Б. Л. Х. е видно, че правното основание за издаването на заповедта е привеждане в изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда по нохд№315/06г. на К.. Формалното посочване в съдържанието на ЕЗА за наличието в националното ни законодателство и на процедурата по чл.423, ал.1 НПК не достатъчно условие то да се третира като самостоятелно и абсолютно основание за възобновяване на делото по чл.423, ал.5 НПК. Воден от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Б. Л. Х. за възобновяване на производството по нохд №315/2006 г. на Кубратския районен съд и за отмяна на постановената по него, влязла в сила присъда №158/29.04.2008 г. и за връщане на делото за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :