4 Р Е Ш Е Н И Е № 100 СОФИЯ, 25.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4966/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. К. като пълномощник на А. Г. К. и Н. С. К., против решение № 178 от 15.04.2013 г. по в.гр.д. № 249/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С определение № 35 от 27.01.2014 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда в режим на етажна собственост, функционално предназначена за задоволяване на складови нужди и свързана с отделните жилища и коя е приложимата материалноправна норма за определяне режима на собственост върху нея. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че процесната пристройка представлява самостоятелен обект на собственост и по правилото на чл. 92 ЗС е собственост на ищците като собственици на терена. Считат, че този извод не кореспондира с установените по делото конкретни характеристика на постройката. В отговора на касационната жалба ответниците по касация Г. А. К. и Г. П. К. са изразили становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъда оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 15 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 863/2012 г. на Велинградския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Г. А. К. и Г. П. К. владението върху източната част от второстепенна пристройка, долепена до жилищната сграда, построена в УПИ VІІІ- 1274,1275 в кв. 275 по плана на [населено място], която част е с площ 38 кв.м и се състои от три складови помещения с двукрила гаражна врата на южната фасада. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че спорната пристройка представлява самостоятелен обект на правото на собственост и на основание чл. 92 ЗС е собственост на ищците Г. и Г. К., които са собственици на терена, върху който е изградена. От фактическа страна по делото е установено, че в УПИ VІІІ- 1274, 1275 по плана на [населено място] е изградена жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа. Дворното място е било закупено през 1968 г. от Г. К. през време на брака му с Г. К.. С нотариален акт № 49, т.ІІ, дело № 484/81 г. Г. К. отстъпил на синовете си А. и Ф. безсрочно и безвъзмездно право на строеж за построяване на втори жилищен етаж по одобрен архитектурен проект. Ф. К. е починал през 1986 г. Негови наследници по закон са родителите му Г. и Г. К.. Установено е също, че северната част на дворното място е с няколко метра по- висока от южната, в която е построена сградата. Това е наложило между двете части да бъде изградена подпорна стена. В пространството между нея и жилищната сграда е изградена пристройка, за северна стена на която е ползвана подпорната стена, а за южна - стената на жилищната сграда. Пристройката се състои от две части, разделени от преградна стена. Западната част е с площ 44 кв.м и се състои от три свързани едно с друго складови помещения. Входът й е от западната стълбищна клетка, през която се осъществява и достъпът на ищците до жилището им на първия етаж. Източната пристройка е със застроена площ 38 кв.м. и също се състои от три свързани едно с друго складови помещения. Входът й е от източната стълбищна клетка, от която се осъществява достъпът до втория жилищен етаж. На южната фасада на всяка от двете пристройки има поставена двукрила гаражна врата. Западната пристройка се ползва за задоволяване на складови нужди от ищците, а източната – от ответниците. При така установените факти въззивният съд е приел, че пристройката не представлява обща част на сградата нито по естеството, нито по предназначението си, поради което по принципа на приращението е собственост на собственика на дворното място - в случая на ищците. В решение № 263 от 26.02.1985 г. по гр.д. № 24/85 г. на ВС, І г.о., е разгледана хипотеза, при което е била изградена пристройка, присъединена към жилищната сграда и е направен извод, че по силата на чл. 97 ЗС тя е станала собственост на собственика на сградата. Прието е, че нормата на чл. 92 ЗС намира приложение само когато построеното може да съществува като самостоятелен обект с оглед изискванията на строителните правила и норми. Тази практика се споделя от настоящия състав, но в случая тя не намира пряко приложение. Безспорно е установено по делото, че изградената към жилищната сграда пристройка е разделена с преградна стена на две части, които нямат връзка помежду си. Това обособяване е извършено при строителството на пристройката, което следва непосредствено построяването на сградата през 1982 г. Освен от двора, всяка обособена част има и самостоятелен вход откъм жилищната сграда през стълбищната клетка, от която се осъществява и достъпът до обособените самостоятелни жилища на първия и на втория етаж. Предназначението на пристройката е за задоволяване на складови нужди. Установено е, че източната част на пристройката се ползва от ответниците, които складират там дърва и са поставили котел за парно отопление, обслужващо техния етаж, а западната част се ползва от ищците. Така установените по делото обстоятелства налагат извод, че всяка реално обособена част от пристройката е конструктивно и функционално свързана със съответното жилище в сградата, което я определя като принадлежност към него по смисъла на чл. 98 ЗС, а съгласно цитираната разпоредба, принадлежността следва главната вещ. По изложените съображения, като е приел, че процесната пристройка на основание чл. 92 ЗС е собственост на ищците, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание по чл. 281, т.3 ГПК въззивното решение да бъде отменено като неправилно. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като предявеният от Г. К. и Г. К. иск за ревандикация на източната част на пристройката с площ от 38 кв.м, следва да бъде отхвърлен. Тази част от пристройката е функционално свързана и представлява принадлежност към жилището на втория етаж, което е собственост на ответниците, видно от представения по делото нотариален акт № 18, т.ІІІ, дело № 212 от 07.09.2009 г. на нотариус с рег. № 542 на Нотариалната камара. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 178 от 15.04.2013 г. по в.гр.д. № 249/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част, с която А. Г. К. и Н. С. К. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Г. А. К. и Г. П. К. владението върху източната част от второстепенна пристройка, долепена до жилищната сграда, построена в УПИ VІІІ- 1274,1275 в кв. 275 по плана на [населено място], която част е с площ 38 кв.м, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. К. и Г. П. К. против А. Г. К. и Н. С. К. иск за ревандикация на източната част от второстепенна пристройка, долепена до жилищната сграда, построена в УПИ VІІІ- 1274,1275 в кв. 275 по плана на [населено място], с площ 38 кв.м, състояща се от три складови помещения с двукрила гаражна врата на южната фасада. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: