Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 04 юли 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията К. Харалампиев н. дело № 413/2014година. Производството е образувано по саморъчно написани искания от осъдените М. А. С. и К. А. Д. /макар и озаглавени съответно-„касационна жалба“ и „въззивна жалба“/ за възобновяване на нохд № 3033/2013 год. по описа на РС-Варна и отмяна/изменяване/ на постановената по него присъда и на решение № 19/23.01.2014год. по внохд № 1441/2013год. на Варненския окръжен съд с връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. От двете искания могат да се извлекат основанията за проверка по реда на възобновяването по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2, а от това на С. и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Като цяло с тях се твърди, че не е установено по безспорен и категоричен начин участието на всеки от осъдените в извършването на полов акт с пострадалата чрез употребата на сила. Съдилищата не са изпълнили задълженията си по разкриване на обективната истина, защото не са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и в резултат на това са изградили погрешно вътрешното си убеждение за доказаност на обвинението по отношение на всеки осъден. Според Д., последица от допуснатото процесуално нарушение е явната несправедливост, която е функция от неправилното приложение на закона, тъй като обвинението срещу него не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Пред Върховния касационен съд осъдените М. С., представляван от защитника му адв. Н. К., и К. Д., представляван от адв. И. С. И., поддържат исканията по сочените в тях и в представеното от адв. И. И. писмено становище основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за изцяло неоснователно. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426, във вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 352/30.10.2013год. по нохд № 3033/2013год. на Варненския районен съд К. А. Д. и М. А. С. са признати за виновни в това, че на 02.01.2013год. в [населено място], чрез употреба на сила се съвкупили с лице от женски пол-82-годишната Н. М. А., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 152, ал. 3,т. 1, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и чл. 54 от НК са осъдени на по девет години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален „Строг“ режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил Д. да изтърпи отделно наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 412/2010год. по описа на РС-Стара Загора. Подсъдимите К. А. Д. и М. А. С. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Н. М. А. сумата от десет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2013год. до окончателното й изплащане, а на държавата-дължимата такса върху размера на уважения иск. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които поравно присъдил в тежест на подсъдимите. С решение № 19 от 23.01.2014год. по внохд № 1441/2013год. на Варненския окръжен съд присъдата е потвърдена. Исканията са допустими, защото са подадени в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощени лица-осъдените по делото Д. и С., като по същество е основателно единствено искането на С. по довода за явна несправедливост. В искането на Д. основно се изтъкват доводи срещу оценката за достоверност на показанията на пострадалата. Върховният касационен съд може да проверява спазване изискванията на процесуалния закон при формиране на вътрешното убеждение въз основа на изложените от съда съображения, но не и да контролира оценката му по достоверността на доказателствените източници, което е суверенно право на инстанцията по същество. Видно от мотивите на решението, след собствен анализ и оценка на цялата съвкупност от доказателствени материали, Варненският окръжен съд също се е доверил на показанията на 82-годишната пострадала, за осъществен от двамата осъдени полов акт чрез употребата на сила, за които е открил косвена подкрепа в свидетелски показания на свидетелите Й. Н. Я., Д. М. Б. и Ю. И. Г.; в обективно причинените телесни увреждания на Н. А., сочещи за извършен груб полов акт и констатация за наличие на сперматозоиди във влагалищния й секрет, установени от медицинските документи /съдебномедицинска експертиза за освидетелстване на Н. А. от 02.01.2013год.-л. 86-87 от дознанието/; в заключенията на експертите, изготвили комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза/установяваща доказателствената способност на пострадалата да пресъздава правилно факти от действителността/, както и останалите обстоятелства, очертаващи цялостната фактология на инкриминираното по делото събитие. В този аспект, съдът е приел за изцяло опровергани от достоверните доказателствени източници и поради това, не е кредитирал обясненията на осъдените Д. и С. по оспореното от тях авторство в деянието, предмет на обвинението. Изложените мотиви са подробни, задълбочени, логични и законосъобразни, като дават възможност да се установи и спазване на изискванията, насочени към разкриване на обективната истина. Ето защо, не може да се сподели твърдението на защитата на двамата осъдени за повърхностен и избирателен подход към доказателствените материали, защото те аналитично са били преценявани поотделно и в съвкупност и са възприети в съответствие с техния действителен смисъл и съдържание. Вторият довод на Д., свързан с оспореното авторство на деянието се изразява в твърдението му, че е болен от сифилис и ако действително е извършил с А. полов акт, то това би се отразило на нейното и на осъдения С. здравословно състояние. Този, неподкрепен с надлежна медицинска документация довод, се прави за първи път пред настоящата инстанция и е несъстоятелен, не само защото Касационният съд не притежава пълномощия за събиране и проверка на доказателства, но и защото изложената теза е с хипотетичен характер, а и ако в действителност осъденият страда от това заболяване, експертите изследвали в съдебната фаза здравословното му състояние, биха го установили, което липсва като констатация в заключението на съдебномедицинската експертиза, приложена на л. 88 от нохд № 3033/2013год. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд намира, че при потвърждаване на първоинстанционната присъда, Варненският окръжен съд е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал съществено процесуално нарушение. Доводи за нарушение на материалния закон в искането на осъдените Д. и С. не са изложени, като в рамките на възприетите фактически положения, той е приложен правилно, поради което формалното оплакване и по това основание не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав, защото двамата са осъществили престъплението по чл. 152, ал. 3,т. 1, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, като се съвкупили с пострадалата употребявайки за това сила. Оплакването на осъдения С. за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348 ал.1, т.3 НПК е частично основателно. С него се твърди, че присъдата е явно несправедлива, като единственото конкретно съображение, което се съдържа в изготвената лично от него писмена защита се свежда до това, че при отмерване на санкцията не е взето предвид чистото му съдебно минало. При определяне на наказанието на осъдените, при условията на чл. 54 НК, са изследвани наличните обстоятелства определящи вината им. Верни са изводите, че степента на обществената опасност на деянието е завишена с оглед начина на извършването му чрез посегателството върху половата неприкосновенност на възрастна жена, чиято възможност за самоотбрана е силно занижена, както и за последиците върху психиката й, с породилите се в душевната й сфера чувства за срам, злепоставяне и безнадеждност. Степента на обществената опасност на двамата осъдени също е била изследвана, като е прието, че тя също е завишена, поради проявената престъпна упоритост. Определяйки наказанията на осъдените, съдът е отчел еднаквия им принос при извършване на общественоопасното деяние и за настъпилите общественоопасни последици, но при тази оценка, не е отдал необходимата тежест на чистото съдебно минало на С., което правнозначимо обстоятелство го охарактеризира като деец с по-малка обществена опасност от Д., който е с обременено съдебно минало. В изложения смисъл, оплакването на С. се явява основателно и в тази му част, искането му следва да се уважи, като наказанието се намали по реда на възобновяването, от девет на седем години лишаване от свобода. Искането на осъдения Д. за намаляване размера на наказанието, освен с оспореното авторство, не е подкрепено с други конкретни доводи по критериите, посочени в чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК - наложеното наказание очевидно да не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. При това положение, намирайки искането му за неоснователно по релевираните от него доводи за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК поддържаното оплакване за явната несправедливост не е налице. Намаляване на наказанието му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане на генералната и специалната превенции. Подсъдимият Д. следва да бъде изолиран от обществото за приетия по делото период от време, за да му се въздейства в необходимата степен поправително и му се отнеме възможността да върши други престъпления. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о., Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 19/23.01.2014год. по внохд № 1441/2013год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 352/30.10.2013год. по нохд № 3033/2013год. на Варненския районен съд, като намалява наложеното на осъдения М. А. С. наказание от девет години на седем години лишаване от свобода. ОСТАВЯ без уважение искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения К. А. Д. и на осъдения М. А. С. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: