1 Р Е Ш Е Н И Е № 438 София, 28 декември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1555/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Е. А. за възобновяване на нохд № 21/2010г. по описа на РС-Севлиево. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е знаел за образуваното срещу него наказателно дело. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в качеството на обвиняем на досъдебното производство на осъдения А. му е била взета мярка за неотклонение “подписка” с адреса по местоживеене-гр.Севлиево. Освен на този адрес, където е следвало да се изпълнява мярката за неотклонение, осъденият е бил призоваван и издирван на всички известни по делото адреси, но след като не е намерен мярката му за неотклонение е била изменена в “задържане под стража” и е бил обявен за общодържавно издирване. Счита ,че осъденият сам се е поставил в невъзможност да му бъде връчен обвинителния акт и да участва лично в процеса пред първоинстанционния съд, поради което няма основания за възобновяване на наказателното производство. Адвокат В., защитник на осъдения поддържа искането и моли за уважаването му.Изразява становище, че са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, тъй като същото е проведено задочно, а от данните по делото се установява, че А. не се е укривал. Защитата намира, че съдът незаконосъобразно е провел задочното производството срещу А., тъй като не е положил максимални усилия за щателното му издирване. Твърди, че осъденият А. не е бил призован от всички известни по делото адреси и по-точно от този в [населено място], /община/. Ето защо счита , че са налице основанията по чл.423, ал.1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият А. А. поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство и моли за уважаването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Постановление от 02.09.2009г., прокурор при Районна прокуратура-Севлиево е образувал досъдебно производство срещу А. Е. А. за престъпление по чл.129, ал.2, пр.8 и 9, вр. аб.1 от НК. В хода на това досъдебно производство с постановление от 26.11.2009г., А. Е. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като присъствено му е предявено обвинение за престъпление по чл.131а, пр.2, вр. чл.129, ал., б.”А” и „Б” от НК и му е взета мярка за неотклонение – “подписка”. Непосредствено след привличането е бил извършен разпит на А. в качеството му на обвиняем. На същата дата/26.11.2009г./ водещият разследването е предявил материалите от разследването на обв.А.. На 19.01.2010г. в Районен съд – Севлиево е било образувано нохд № 21/10г. по внесен обвинителен акт срещу А. Е. А.. За първото по делото заседание подсъдимият А. е бил нередовно призован, като призовката на адреса в [населено място] е била върната с отбелязване, че той е напуснал този адреса. Постановено е призоваването на подсъдимия чрез РПУ - МВР, като резултатите са отразени в справка, от която е видно, че подсъдимият не живее на адреса в [населено място], в служба „ЕСГРАОН” няма данни за нова адресна регистрация, а по данни на съседи местоживеенето му е в [населено място]. В цялост е върната и призовката, изпратена за връчване чрез кмета на селото, който с писмо е уведомил съда относно причините за невръчването й, а именно, че лицето не живее в селото и по данни на близки и съседи живее в [населено място], като се сочи известният по делото адрес по постоянна регистрация. В проведеното на 16.02.20101г. съдебно заседание, съдът е констатирал, че са налице предпоставките на чл.66 от НПК, тъй като подсъдимият е нарушил задълженията си, произтичащи от взетата му мярката за неотклонение –„подписка” и е изменил същата в „задържане под стража”. Последвало е обявяването на подсъдимия за общодържавно издирване. В проведеното на 13.04.2010г. съдебно заседание, подсъдимият А. е бил нередовно призован, като независимо от издирвателните мероприятия същият не е бил установен. Първоинстанционният съд е дал ход на делото и го е разгледал в негово отсъствие, приемайки, че са налице основанията на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК. Подсъдимият е бил представляван от назначен служебен защитник. В отсъствие на А. е била постановена първоинстанционната присъда на 13.04.2010г., която е влязла в сила на 28.04.2010г. Той е постъпил в затвора Ловеч на 07.08.2015г., което и началната дата на изпълнение на наложеното му по горепосочената присъда наказание лишаване от свобода. Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК/във всички редакции до момента/ цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл.269 от НПК, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване на производството, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения А. обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при спазване на предвидените в НПК процесуални правила. Досъдебното производство е било проведено с участието на осъдения А., като той е бил привлечен в качеството му на обвиняем, както и присъствено са му били предявени материалите от разследването. В хода на досъдебното производство на А. му е била взета мярка за неотклонение „подписка”, като той е бил информиран за задълженията, произтичащи от мярката за процесуална принуда, сред които и това при смяна на местоживеенето си да уведоми компетентните органи/постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение-л.47 от досъдебното производство/. Горните фактически констатации обуславят извод за това, че осъденият А. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, с произтичащите от качеството му на обвиняем задължения, но е променил местоживеенето си и не е уведомил органите на досъдебното производство и съда, което е довело и до изменение на мярката му за неотклонение в по-тежка/”задържане под стража”/ и обявяването му за общодържавно издирване, респективно разглеждане на делото в негово отсъствие. След като е знаел за воденото срещу него наказателно производство, осъденият А. е имал процесуално поведение, което сочи на укриване и препятстване хода на делото. Неоснователно е възражението на защитата за неполагането на максимални усилия от страна на съда за щателно издирване на осъдения. Съдът е пристъпил към разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия едва след като е изчерпил всички процесуални възможности за осигуряване личното участие на А. и с това гарантиране на възможността той присъствено да упражни правата си, произтичащи от качеството му на подсъдим в процеса и гарантирани от разпоредбите на НПК. Включително невярно е и твърдението, че той не е бил издирван на адреса в [населено място]. Както беше посочено по-горе А. е бил издирван на този адрес и невръчената призовка и книжа са били върнати със съпроводително писмо от кмета на селото, в което са посочени причините за невръчването им-А. не живее на посочения в селото адрес. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения А. А., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Също така, съдилищата не са нарушили и стандартите на ЕКЗПЧОС и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото, но се изключва възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията , и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне.В насока на горното е практиката на ЕСПЧ. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. Е. А. за възобновяване на нохд № 21/2010г. по описа на РС-Севлиево. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: