Ключови фрази
Грабеж на движима вещ в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен * новооткрито чрез разследване обстоятелство * размер на имуществени вреди * незаконосъобразно споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 203

Гр. София, 26 май 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
С участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Д. Г. като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 298/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Окръжния прокурор и административен ръководител на Окръжна прокуратура – гр. Враца за възобновяване на н. о. х. д. № 248/2013 год. и за отмяна на определение от 14. 06. 2014 год., с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Враца и защитника на осъдения Ц. А. Ц.. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че след одобряване на споразумението наказателното производство е продължило спрямо другия обвиняем – П. М. К., като в хода на съдебното следствие е допуснато изслушване и е приета съдебно-оценителна експертиза, установяваща значително по-ниска стойност на инкриминираното имущество. Сочи се, че това обстоятелство е довело и до промяна в правната квалификация на деянието, като К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК. Поддържа се, че обстоятелствата, касаещи стойността на предмета на престъплението, не са били известни на съда, одобрил споразумението и същевременно имат съществено значение за правилното решаване на делото, с оглед което окръжният прокурор предлага да бъде възобновено наказателното производство по н. о. х. д. № 248/2013 год.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането.
Защитникът на осъдения счита, че искането е основателно и пледира същото да бъде уважено.
Осъденият Ц. Ц. се солидаризира със становището на прокурора и защитника и моли наказателното производство да бъде възобновено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК и е в полза на осъденото лице.
Разгледано по същество искането е основателно.
С определение от 14. 06. 2013 год. по н. о. х. д. № 248/2013 год. Врачанският окръжен съд е одобрил споразумение между К. Н. – прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Враца и адв. Е. Г. – защитник на осъдения Ц. А. Ц., съгласно което Ц. се признал за виновен в това, че на 22. 12. 2012 год. в [населено място], от златарски магазин „име”, находящ се на пл. „площад”, търговски комплекс „име”, ет. /етаж/, в съучастие като съизвършител с П. М. К. отнел от владението на П. Г. Х. чужди движими вещи – златни накити с общо нето тегло 576,30 грама на обща стойност 42 646,20 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като стойността на отнетите вещи е в особено големи размери и извършителите били въоръжени с автомат „марка” и пистолет „марка” – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Осъденият се признал за виновен и в това, че на 22. 12. 2012 год. в гр. Мездра без надлежно разрешение държал огнестрелно оръжие и боеприпаси: автомат „марка”, кал. 7,62 мм, без сериен номер, ведно с пълнител, съдържащ 26 патрона; пистолет „марка” без сериен номер, ведно с пълнител, съдържащ 12 бр. патрони, кал. 9х19, както и 8 бр. патрони, кал. 9х19 – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Съгласно постигнатото споразумение Ц. бил осъден на седем години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК и на две години лишаване от свобода за това по чл. 339 от НК. Защитникът и прокурорът се споразумели да бъде наложено най-тежкото измежду така определените наказания – седем години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
След одобряване на споразумението наказателното производство продължило по отношение на съучастника на осъдения – П. К.. Срещу него било образувано н. о. х. д. № 317/2013 год. по описа на ОС – гр. Враца. По искане на защитата и след като било установено, че експертът, изготвил заключението на оценителната експертиза не притежава специални знания в областта на оценката на благородни метали и скъпоценни камъни, както и че не е извършил оглед на накитите, приобщени като веществени доказателства, в хода на съдебното следствие било допуснато изслушване на повторна оценителна експертиза от вещо лице със съответната компетентност. След оглед на веществените доказателства златните накити били оценени на 37 818,20 лева. Експертното заключение било прието в съдебно заседание на 03. 12. 2013 год. и била поставена допълнителна задача на вещото лице. Съгласно това заключение, прието в съдебно заседание на 16. 12. 2013 год. стойността на допълнително оценените вещи е 292,40 лева.
С присъда № 43/16. 12. 2013 год. П. К. бил признат за виновен в това, че на 22. 12. 2012 год. в [населено място], от златарски магазин „име”, находящ се на пл. „площад" търговски комплекс „име”, ет. /етаж/, в съучастие като съизвършител с Ц. Ц. отнел от владението на П. Г. Х. чужди движими вещи – златни накити с общо нето тегло 576,30 грама на обща стойност 36 263,52 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на десет години и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК, по обвинението деянието да е извършено чрез заплашване с автомат „К.” и пистолет „марка”, както и за разликата до пълния размер на обвинението.
С решение № 164/12. 05. 2014 год. по в. н. о. х. д. № /2014 год. Софийски апелативен съд е изменил присъдата в санкционната и част, като е намалил размера на наказанието и я потвърдил в останалата и част.
С решение № 368/24. 10. 2014 год. по н. д. № 1109/2014 год. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение е оставил в сила въззивния съдебен акт.
Предвид тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело срещу осъдения Ц. Ц.. Производството срещу него е приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като съдът, одобрил споразумението, е разполагал единствено със заключението на оценителната експертиза, допусната с постановление на разследващия орган в досъдебната фаза на наказателния процес. С оглед спецификите на диференцираната процедура решаващата инстанция не е имала процесуална възможност да извърши проверка на компетентността на вещото лице и на научната обоснованост на изводите му, съдържащи се в тази експертиза, т. е. неизвестно за него е било отсъствието на специални знания на експерта в областта на ювелирството и изготвянето на заключението без оглед на накитите – предмет на експертизата. Обстоятелствата, свързани със стойността на имуществото, отнето при извършения от Ц. и К. грабеж, са били проверени задълбочено едва след внасяне на обвинителен акт срещу другия извършител на деянието – П. К.. Проведеното съдебно следствие по наказателното дело срещу К. представлява разследване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. В рамките на това разследване са установени нови обстоятелства, отнасящи се до съставомерен признак на деянието – размера на причинените от него вреди. Установената в хода на съдебното следствие стойност на отнетото имущество – 36 263,52 лева (след изключване на разходи за труд, печалба и на други разходи), не съответства на критериите за особено големи размери, залегнали в ТР № 1/98 год. на ОСНК, тъй като не надхвърля 140 кратния размер на минималната работна заплата за страната към момента на деянието (40 600 лева при минимална работна заплата от 290 лева). Тъй като предпоставят промяна в правната квалификация на деянието, извършено в условията на съучастие, и прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, обстоятелствата, свързани с размера на вредите, имат съществено значение за делото. Това налага наказателното производство срещу осъдения Ц. Ц. да бъде възобновено, като бъде отменено изцяло определението, с което е одобрено споразумение между защитника му и прокурора, а делото бъде върнато на прокурора за ново разглеждане от стадия „действия на прокурора след завършване на разследването”.
Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 248/2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца.
ОТМЕНЯ определение от 14. 06. 2013 год., с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Враца и адв. адв. Е. Г. – защитник на осъдения Ц. А. Ц. и с което е прекратено наказателното производство по делото.
ВРЪЩА делото на прокурора от стадия „действия на прокурора след завършване на разследването”.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.