7 Р Е Ш Е Н И Е № 402 Гр. София, 10 декември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ЦЕКОВА и след становище на прокурора от ВКП, Д.ГЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1309/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.420, ал.1, пр.2 вр.чл.419, ал.1, вр. чл.422 ал.1, т.5 от НПК, по искане на главния прокурор на Република България, за възобновяване на нохд № 174/2014 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, за отмяна на постановеното по същото дело определение от 26.01.2015 г., с което е одобрено споразумение в частта за престъплението по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК и относно определянето на общо наказание по чл.23 от НК и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд. В искането за възобновяване се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради одобряване на споразумение, което противоречи на закона и на това основание на разпоредбата на чл. 382 ал.7 от НПК, и за нарушение на материалния закон в частта, с която осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, с оглед липсата на предвидено в разпоредбата на чл.343г от НК наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК за престъпленията по чл.343в ал.2 от НК. Посочва се, че към момента на извършване на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК осъденият не е притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като спрямо него е била в сила Заповед № 10019/02.12.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата, с която същото е било отнето Счита се, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.14 от НПК относно изясняване на обстоятелството, притежава ли осъденият правоспособност да управлява МПС, което е съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. С оглед допуснатите нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и на това основание се иска възобновяване на делото в частта относно престъплението по чл.343в, ал.2 от НК и определеното общо наказание по чл.23 от НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото. Позовава се на ППВС № 1 от 17.01.1983 г., съгласно което е недопустимо лице, което не притежава съответно право, да бъде санкционирано чрез лишаването му от същото право, поради което намира, че делото следва да се възобнови с връщането му на първия съд. Осъденото лице, редовно уведомено за съдебното заседание, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, адв. Г., която застъпва становище, че не са налице основания за връщане на делото на първия съд след възобновяването му, като намира, че ВКС разполага с правомощия самостоятелно да отмени наложеното наказание лишаване от права. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от компетентен орган в съответствие с правомощията му по чл. 420, ал.1, пр.2 от НПК по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК. Същото не е обвързано със срок относно неговото подаване, тъй като е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество, искането за възобновяване се явява основателно по следните съображения: От материалите по делото се установява, че осъденият А. И. Б. е бил предаден на съд по обвинение за две престъпления, извършени в реална съвкупност, съответно за престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.5 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на съдебното производство по делото е било постигнато споразумение между страните /прокурор при Окръжна прокуратура, Благоевград и упълномощеният защитник на осъденият Б. / , което е одобрено от съда с определение, на осн. чл.384 вр. чл.381 от НПК. Споразумението е било одобрено с протоколно определение № 370, постановено на 26.01.2015 г. по същото дело, съгласно което осъденият А. И. Б. се е признал за виновен относно извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 пр.5 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, при условията на чл.66, ал.1 от НК. Със същото определение е одобрено споразумението и в частта, с която А. Б. се е признал за виновен относно това, че на 30.01.2013 г. около 17.30 часа в [населено място] е управлявал лек автомобил марка „ ”, модел „Л.” с ДК [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянието в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, НП № /2012 г. на Сектор „ПП” към ОД на МВР-гр. Перник, влязло в сила на 04.05.2012 г., престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК. За това престъпление е санкциониран с лишаване от свобода за срок от десет месеца, изтърпяването на което, на осн. чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. На осн. чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На осн. чл.23, ал.1 от НК осъденият Б. е санкциониран с общо най-тежко наказание измежду определените по споразумението в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на осн. чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. Към общото наказание, на осн. чл.23 ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е присъединено и наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство за срок от една година. Определението е необжалваемо, поради което е влязло в сила на датата, на която е постановено, 26.01.2015 г. Установените по делото факти относно правоспособността на осъденото лице за управление на моторно превозно средство към датата на извършване на деянието и дали същата е била отнета, следва да бъдат обсъждани само от гледна точка на правилната квалификация на деянието, доколкото приетата в споразумението правна квалификация по чл.343в, ал.2 от НК изключва изобщо възможността за приложение на чл.343г от НК и за налагане на допълнително наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. От фактическа страна обвинението по чл.343в ал.2 от НК се основава на НП № / 2012 г. на Сектор „ПП” към ОД на МВР- гр.Перник, влязло в сила на 04.05.2012 г., с което се твърди, че осъденият е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Според обвинението, на процесната дата 30.01.2013 г. осъденият е управлявал процесният лек автомобил без съответно свидетелство за управление на МПС, което деяние е извършил в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за същото деяние, което е било наложено с НП № /2012 г. Наказателно постановление № /2012 г. е приложено по делото, след като е изискано от съда в хода на съдебното производство. Видно от неговото съдържание, осъденият Б. е санкциониран, на осн. чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП, за това, че е управлявал моторно превозно средство, след като е бил лишен от това право по административен ред, в срока на лишаването от съответното право, като последното е било наложено, с влязло в сила на 02.05.2011 г, НП № / 22.02.2011 г. за срок от три месеца. По делото е приложена детайлна справка от Директор на ОД-МВР, гр.Перник, с дата 23.09.2014 г., относно осъдения А. Б. като правоспособен водач на МПС / притежаващ свидетелство за управление на МПС №[ЕИК], валидно до 10.10.21013 г./ относно издадени спрямо същия актове за административни нарушения, наказателни постановления и заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДП. От съдържанието на същата справка се установява, че по отношение на А. Б. са налагани принудителни административни мерки по ЗДП, съответно, на осн. чл.171 т.1 б.”б” от ЗДП със Заповед за постановяване на принудителна административна мярка /ЗППАМ / № 573/08.02.2011 г., временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и на осн. чл.171 т.4 от ЗДП, със ЗППАМ № 10019/02.12.2013 г., изземване на свидетелството му за управление на МПС. В искането за възобновяване Главният прокурор се позовава на втората принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 10019/02.12.2013 г., с която се твърди, че към инкриминираната дата свидетелството за правоуправление на осъденото лице е било иззето. Цитираната заповед е влязла в сила на 02.12.2013 г., след датата на извършване на деянието, която е 30.01.2013 г., поради което и наложената със същата принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП, изземване на свидетелството му за управление на МПС, е напълно ирелевантна към фактическия състав на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, тъй като към датата на деянието, принудителната административна мярка не е била постановена, респективно към тази дата свидетелството за управление на МПС на Б. не е било иззето и осъденият не е извършил действия по управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление. От приложената по делото справка от Директора на ОД –МВР, гр.Перник се установява, че с НП № /14.08.2012 г., влязло в сила на 21.11.2012 г. , осъденият Б. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като към датата 30.01.2013 г., която е инкриминирана за престъплението по чл.343в ал.2 от НК , този срок не е бил изтекъл . С оглед изложеното от фактическа страна, че на процесната дата 30.01.2013 г. осъденият е управлявал МПС в срока на лишаването му от това право, с НП № /2012 г., в сила от 21.11.2012 г., като свидетелството му за управление не е било иззето, се налага извода, че извършеното неправилно е квалифицирано по чл.343в ал.2 от НК, при липса на елемент от фактическия състав на деянието, деецът да е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние.Установените факти относно управление на МПС в срока на лишаване по административен ред на осъденото лице от това право, определят извършеното като престъпление по чл.343в ал.1 от НК. Изложеното относно приложимата правна квалификация не се отразява на основателността на искането за възобновяване, което видно от неговото съдържание, за отмяна на наложено допълнително наказание, е направено в интерес на осъденото лице. Престъплението по чл.343в, ал.1 от НК е по-тежко наказуемо от престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, поради предвидената за първото допълнителна санкция в чл.343г от НК, лишаване от права, поради което квалификация на деянието по чл.343в, ал.1 от НК би довела до влошаване положението на осъденото лице, което с оглед предмета на направеното искане е недопустимо. Понастоящем срокът по чл. 421 ал.1 от НПК е изтекъл /споразумението е влязло в сила на 26.01.2015 г. / и възможността за отправяне на искане за възобновяване на делото за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление е преклудирана, поради което възобновяването може да се извършва само в полза на осъдения, респективно в рамките на приетата от страните правна квалификация по чл.343в, ал.2 от НК. При постановяване на определението в частта относно престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е наложил на подсъдимия наказание, което инкриминираният престъпен състав не съдържа в санкционната си част. Съгласно разпоредбата на чл.343 г от НК, лишаването от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК е предвидено само за престъпленията по алинея първа на чл.343в от НК, като относно закрепените в алинея втора от същата разпоредба, кумулативно наказание лишаване от права не е предвидено, както в редакцията към датата на деянието, така и в сега действащата редакция на чл.343в от НК(И.. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.). Легалното тълкуване, възприето в ППВС № 1 от 1983 г., на което се позовава прокуратурата, при тази квалификация е неприложимо, тъй като касае случаите, в които за съответното престъпление по транспорта е предвидено наказание лишаване от право за управление на МПС като част от законовата санкция, но деецът няма такава правоспособност . Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. С одобряването на споразумение за налагане на наказание, което не е предвидено като вид за съответното престъпление, / независимо дали се касае за основно или допълнително наказание / съдът е постановил акт в нарушение на закона. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото, съгласно изричната разпоредба на чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, като съгл. чл. 381, ал.5, т.2 от НПК съдържа съгласие по въпроса какъв да бъде видът и размерът на наказанието, което съгласие може да бъде одобрено от съда само при положение , че определеното наказание не противоречи на закона. С определянето на допълнително наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство, за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, за което законодателят не е предвидил такъв вид санкция, съдът е приложил закон, който не е следвало да бъде приложен, поради което е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за възобновяване на делото. С оглед изложеното, искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено, като се възобнови наказателното дело в частта относно престъплението по чл.343в, ал.2 от НК и относно определянето на общото наказание по чл.23, ал.2 от НК. Направеното искане е в интерес на осъдения Б., поради което в правомощията на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 425, ал.1, т.3 от НПК е да измени определението, с което е одобрено споразумението, сключено по същото дело, в частта относно наложеното наказание за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, лишаване от право за управление на моторно превозно средство за срок от една година, както и в частта по чл.23, ал.2 от НК, с която към общото наказание лишаване от свобода е присъединено наказанието лишаване от права, като отмени определението в съответните части / в този смисъл Р № 204/07.05.2009 г. по н.д. № 158/2009 г., ВКС, ІІІ НО / . По изложените съображения и на осн. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1 т.1 от НПК и чл.425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 174/2014 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, и ИЗМЕНЯ постановеното по същото дело определение от 26.01.2015 г., с което е одобрено споразумение за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, само в частта, в която на осн. чл.343г от НК вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, на подсъдимия А. И. Б. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и в частта, с която, на осн. чл.23, ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК към общото най-тежко наказание от една година и два месеца лишаване от свобода е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като ОТМЕНЯ определението в тази му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.