1 6 Р Е Ш Е Н И Е №68 гр. София, 04.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕ СЪД, Първо търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи април, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Боян Балевски Членове: Кристияна Генковска Иванка Ангелова при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 258 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА, образувано по искова молба, пода- дена на 28.01.2022г. от „Дад Стил“ ЕООД /н/, чрез синдик М. Н., и В. Й. П. против „АСТ Бетон“ ЕООД, [населено място], за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.2, т.4 и т.6 ЗМТА на Решение № 15 от 04.11.2021г. по арб.д. № 5 по описа на АС при СНЦ „Асоциация за Развитие на Правото“ за 2020г., в частта, с която „Дад Стил“ ЕООД и В. Й. П. са осъдени солидарно да заплатят на „АСТ Бетон“ ЕООД сумата от 85 513.08 лв., представляваща неизплатена главница по Договор № 011/2019 от 01. 03. 2019г., сключен между „АСТ Бетон“ ЕООД, като продавач, и „Дад Стил“ ЕООД и В. Й. П., като купувачи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 45862.56 лв., представляваща неустой- ка за забавено плащане на главницата, ведно с разноски за арбитражното производство. Ищците поддържат следните основания за отмяна: - по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, формулирано като отсъствие на арбитражна клауза, обосновано с твърденията, че лицето В. Й. П. не е страна по Договор № 011/2019 от 01.03.2019г., не е поемал солидарна отговорност, наред с купувача по същия, не е поемал поръчителство по смисъла на чл.138 ЗЗД, встъпване в дълг – по чл.101 ЗЗД, заместване в дълг – по чл.101 ЗЗД, както и каквато и да е друга форма, обосноваваща солидар- ната отговорност, поради което не е страна по същия. Поддържа, че не е подписвал договора в качеството му на физическо лице, вкл. и процесуалния договор за разглеждане и разрешаване на спорове от арбитражен съд; - по чл. 47, ал.1,т.6 ЗМТА, поради липса на договорка между страните за разглеждане на спора в състав от едноличен арбитър; - по чл.47, ал.1,т.4 ЗМТА – поради неуведомяването им в качеството на ответници в арбитражното производство за назначаването на арбитър. Насрещната страна „АСТ Бетон“ ЕООД депозира отговор, с който оспорва предявения иск, като излага подробни съображения. В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По допустимостта на иска: Предявените искове по чл.47, ал.1, т.2, т.4, и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение са процесуално допустими, като предявени от надлеж- ни страни в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Позовавайки се на съдържащо с в Договор № 011/2019 от 01.03.2019г., сключен между „АСТ Бетон“ ЕООД като продавач и „Дад Стил“ ЕООД и В. Й. П., като купувач, арбитражно споразумение, на 27.07. 2020г. „АСТ Бетон“ ЕООД е сезирало АС при „Асоциация за развитие на правото“, [населено място], с искове за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на дължима цена на продадени в изпълнение на договор за доставка на бетон и услуги, които са уважени за сумата от 85 513.08 лв. главница, ведно със законната лихва, мораторна неустойка в размер на 45862.56 лв., и са присъдени арбитражни разноски. І. По иска на В. Й. П. за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал.1,т.2 ЗМТА: Искът е неоснователен. Наличието на валидно сключено между страни- те арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА/ е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява само- стоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. Няма спор в теорията и практиката по въпроса, че ответни- кът следва да направи възражение, че арбитражният съд не е компетентен, най-късно с отговора на исковата молба /чл.20, ал.1 ЗМТА/, като пропусне ли да го направи своевременно, това възражение се преклудира, освен ако пропускът е извинителен /чл.20, ал.3 ЗМТА/. Настъпилата преклузия за възражението важи както за арбитражното производство, така и при иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА. В случая, в качеството му на ответник, В. Й. П. с отговора на исковата молба е оспорил съществуването и наличието на процесуален договор – арбитражно споразумение. Твърди, че договорът на който ищецът в арбитражното производство се позовава, не съдържа подпис на В. Й. П. или на негов пълномощник. Възражението, че не е подписвал споразумение, съдържащо арбитражна клауза, поддържа и в подадения иск по чл.47 ЗМТА. Същото е неоснователно. В последното изречение от Договор № 011/2019г. се съдържа договорка, съгласно която: „Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към ново- възникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани по избор на ищеца от компетентния съд или от Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото, със седалище и адрес на управление: [населено място], съобразно неговия правилник за дела, основани на арбитражни споразумения“. Договорът е сключен между „АСТ Бетон“ЕООД, в качеството му на про- давач, и „ЗАД Стил“ЕООД, представлявано от В. П., посочен като солидарен длъжник, в качеството му на управител, наричан купувач, т.е. на страна на купувача са търговското дружество и неговият управител, в лично качество като солидарен длъжник. С оглед становищата на страните, в арбитражното производство не е имало спор, че подписът за“ купувач“ под договора е на ответника В. Й. П., върху който е положен печат на управляваното от него дружество. Настоящият състав напълно споделя константната практика на ВКС, според която „Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него, се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него като физическо лице, не е необходимо той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество. Наличието на положен от него един подпис върху документа го обвързва и в двете качества“ – Решение № 60104 от 06.10.2021г. по т.д. № 905/21 г. на ВКС, І т.о.; Решение по т.д. № 1519/2017г. на ВКС, І т.о. Ищецът не оспорва полагането на свой подпис под текста на договора, съдържащ арбитражната клауза, поради което наличието на валидно положен от него подпис го обвързва и в двете качества. ІІ. По иска на „ЗАД Стил“ЕООД за отмяна на арбитражното решение, за който след тълкуване твърденията и доводите на страната в исковата молба, намира че е по чл.47, т.6 ЗМТА, тъй като соченото нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото в състав от един арбитър, а не в състав от трима арбитри, е относимо към образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура, за които сочи незаконосъобразност на разпоред- бите на Правилника на Арбитражния съд, на които същият се е позовал при конституиране на състава, постановил решението. Съгласно чл.47 т.6 от ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяна докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на закона, когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Под арбитражен съд законът има предвид конкретния решаващ състав, който се състои от един или повече арбитри, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за разрешаване спора. В чл.11 и чл.12 от ЗМТА е уреден съставът и конституирането на арбитражния орган. Тези разпоредби намират приложение доколкото страните не са уговорили процедура за образуването му или ако уговорената процедура противоречи на императивни норми на закона. В случая страните по делото изрично в обсъдената по-горе арбитражна клауза са предвидили като приложима процедурата, установена в Правил- ника на АС при Асоциация за развитие на правото, която следва да се приеме, че е относима включително и към образуването на арбитражния съд. Разглеждането на арбитражния спор от един арбитър, а не съгласно заявеното с отговора на исковата молба на „ДАД Стил“ ЕООД искане за състав на арбитражния съд от трима арбитри е предшествано от следните обстоятелства: С отговора на исковата молба ответното дружество своевре- менно е заявило искане съставът на арбитражния съд да се състои от трима арбитри, което съответства на чл.19, ал.1 от Правилника на АС, без обаче да сочи поименно арбитър, съгласно дадените му указания и разпоредбата на чл.13 от правилника. С разпореждане от 20.07.21г. председателят на АС е разпоредил на страната да посочи арбитър, за което й е дал нова възможност, както и да внесе арбитражна такса по сметка на арбитражния съд в размер на 8027.52лв. за разглеждането на делото в състав от трима арбитри, на основание чл.7, ал.3 от Правилника на АС, съгласно който страната, която е поискала делото да се разгледа от троен състав, дължи арбитражна такса за двама арбитри, съгласно чл.1, ал.3 от тарифата, като за всеки арбитър се определя отделна такса. В изпълнение на дадените указания, ответното дружество е депозирало молба, вх.№ 58/29.07.21г., с което е посочило двама арбитри, включително и резервни, като изрично е заявило, че не дължи и няма да заплати такса в посочения размер. На 09.08.21г. председателят на АС след като е установил отказа на страната да внесе дължимата арбитражна такса и на основание чл.7, ал.3 от правилника е оставил без уважение искането на „ДАД Стил“ ЕООД за разглеждане на арбитражното дело в състав от трима арбитри. Съгласно чл.7, ал.3, изр.второ от Правилника на АС, при неплащане в указания 7 дневен срок от съобщението на дължимата арбитражна такса за двама арбитри по тарифата, искането на страната делото да се разгледа от троен състав, се оставя без уважение. При изрично заявен от ответника отказ да заплати определената такса за двама арбитри, разпореждането на предсе- дателя на АС, с което е оставил без уважение искането му за разглеждане на делото в троен състав на АС, е в съответствие с действащите разпоредби на Правилника на АС. Този ред, който дерогира правилото на чл.11, ал.1,пр.2 ЗМТА, тъй като в същността си представлява съгласие за броя на арбитрите, според различните посочени в Правилника на Арбитража хипотези на чл.19 и 20, е бил изцяло спазен в арбитражното производство по делото. Възражението на ищеца „ДАД Стил“ ЕООД за незаконосъобразност на разпоредбите на Правилника на АС, които са в противоречие с разписаното в чл.24 ЗМТА императивно правило за предоставяне на равни възможности на всяка от страните да защитят своите права, като конкретно се позовава на противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал.1 ЗМТА, е неоснователно. Разпоредбите на ЗМТА относно конституирането на решаващия състав /и съблюдаването на процедурата/ са диспозитивни и приложение намират уговорените от страните правила, които видно от данните по делото са спазени. Не е налице и последното поддържано от ищците основание за отмяна на арбитражното решение, а именно, че не са били уведомени за назначаването на определения по делото арбитър – основание по чл.47, ал.1,т.4 ЗМТА. Разпореждането от 12.08.2021г. за насрочване на делото е постановено от назначения по делото арбитър, изпратено е на ответниците по арбитражния спор с призовките за насроченото съдебно заседание, надлежно връчени на процесуалния им представител на 19.08.2021г., видно от върнатите съобщения. При установена редовност на призоваването и връчване на книжата по делото, при неупражнено от последните правото да участват в двете проведени съдебни заседания, в които своевременно с оглед разпоредбата на чл.5 ЗМТА да заявят възражения по арбитражния състав, каквито недопустимо за пръв път сочат в исковата молба, основанието по чл.47, ал.1,т.4 ЗМТА не се установява. При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество сторените разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК представляват сумата от 4 400 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, което обстоятелство е удостоверено и от представения по делото договор за правна помощ. Възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е осно- вателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и извършените по същото процесуални действия, като следва да се присъди минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 4 156.50лв. / по 2078.25лв. от всеки ищец/, с оглед цената на уважените с арбитражното решение искове от общо 131 375. 64 лв. Мотивиран по гореизложения начин, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дад Стил“ ЕООД /н/, чрез синдик М. Н., и В. Й. П. искове за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.2, т.4 и т.6 ЗМТА на Решение № 15 от 04.11.2021г. по арб.д. № 5 по описа на АС при СНЦ „Асоциация за Развитие на Правото“ за 2020г., в частта, с която „Дад Стил“ ЕООД и В. Й. П. са осъдени солидарно да заплатят на „АСТ Бетон“ ЕООД сумата от 85 513.08 лв., представляваща неизплатена главница по Договор № 011/2019 от 01.03. 2019г., сключен между „АСТ Бетон“ ЕООД, като продавач, и „Дад Стил“ ЕООД и В. Й. П., като купувачи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020г. до окончателното й изплащане, и сумата от 45862.56 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата. ОСЪЖДА „Дад Стил“ ЕООД/н/, ЕИК –[ЕИК] , [населено място], [улица], чрез синдик М. Н., и В. Й. П., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица] да заплатят на „АСТ Бетон“ ЕООД, ЕИК -[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя К. Ф., по 2078.25лв., разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.