Р Е Ш Е Н И Е
№ 306/2011
гр. София 26.03.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 3 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 87 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците М. А. С. и Н. А. С., чрез адв. Ж. М. срещу решение № 92/02.11.2010 г. по в.гр.дело № 117/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 134/27.01.2010 г. по гр.дело № 344/2009 г. на Несебърския районен съд. С последното е допусната делба между Б. М. С., М. М. С., Н. А. С., Й. М. С., Т. Й. С. и А. М. С. ЕГН [ЕГН] на следния недвижим имот – сутеренен етаж с идентификатор *, находящ се в сграда с идентификатор *, изградена в имот с идентификатор *, който етаж е на площ от 110 кв.м. при делбени части – за Б. М. С. – 1/10 ид.част, за М. М. и Н. А. С. по 4/10 ид.части, за Й. М. С., Т. Й. С. и А. М. С. - 1/10 ид.част, като е отхвърлен иска за делба на посочения имот относно А. М. С. EГН [ЕГН] и е отменен н.акт № */2000 г., в частта с която А. М. С. ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на сутеренен етаж на площ 110 кв.м., находящ се в масивна жилищна сграда, изградена в УПИ *в кв.* по плана на [населено място] за горницата над 6/10 ид.части от правото на собственост върху описания имот.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор ответникът по жалбата Б. М. С., чрез адв. Д. С. е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Останалите ответници по жалбата А. М. С. ЕГН [ЕГН], Й. М. С. и А. М. С. ЕГН [ЕГН] не са изразили становище по жалбата.
С определение № 783/18.07.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн.чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос добросъвестно ли е владението възоснова на прехвърлителна сделка.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, е следва да се допусне съдебна делба по отношение на делбения имот - сутеренен етаж с идентификатор *, със застроена площ от 110 кв.м., находящ се в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ *, кв. * по плана на [населено място] между страните по делото. Прието е, че в полза на ответника по жалбата А. С. ЕГН [ЕГН] по време на брака му с Р. С. – майка на жалбоподателите и на ищеца Б. С. е учредено с типов договор на 16.02.1969 г. право на строеж за изграждане на жилищна сграда с изба и таван и сградата била изградена. С нот.акт № */74 г. А. С. ЕГН [ЕГН] дарил на сина си М. С. - починал през 2001 г., чиито наследници са ответниците по жалбата Т. С. – съпруга и Й. С. и А. М. С. – синове втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, а с нот. акт № */81 г. А. С. дарил на сина си Б. С. първия етаж от двуетажната жилищна сграда.
Съпругата на А. С. Р. С. починала през 1996 г. С нот. акт № */2000 г. А. С. ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на дворното място със сутеренния етаж и с нот.акт № */2001 г. последният дарил на М. С. и на Н. С. по ¼ ид.част от дворното място и по 1/2 ид.част от сутеренния етаж.
Въззивният съд е приел, че цялата двуетажна жилищна сграда с избения и тавански етажи е била придобита от А. С. ЕГН [ЕГН] и съпругата му Р. С. в режим на СИО. Приживе на съпругата е прието, че сутеренният етаж е имал статут на самостоятелен обект по смисъла на Наредба № 5. Въззивният съд е приел, че след смъртта на Р. С. сутеренния етаж и таванския етаж са станали съсобствени между преживелия съпруг А. С. и родените от брака деца – Б. С., М. С., М. С. и Н. С.. Прието е, че към 2000 г., към който момент А. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на сутеренния етаж същият не го е придобил на основание давностно владение. Към 2000 г. етажът е станал самостоятелен обект след разрешеното преустройство, поради което и не е придобит на основание давностно владение, изтекло в полза на А. С. ЕГН [ЕГН]. Съдът е съобразил и установения факт, че през 1998 г. А. С. ЕГН [ЕГН] е закупил дворното място и е станал едноличен собственик на същото, но сутеренният етаж не е придобит по приращение, тъй като е построен през време на брака му с Р. С.. При тези съображения съдът е направил извода, че към 2001 г. А. С. ЕГН [ЕГН] не е можел да се разпореди с целия сутеренен етаж, тъй като не е бил негов собственик.
Относно възражението на М. и Н. С. за изтекла в тяхна полза кратка петгодишна придобивна давност от прехвърлянето на процесния имот до предявяване на иска съдът е приел, че не е налице добросъвестно владение по смисъла на чл.70 ЗС. Прието е, че не е направено изявление за присъединяване на владението на М. и Н. С. към владението на праводателя им А. С. ЕГН [ЕГН]. Съдът е приел, че не са представени доказателства за осъществено необезпокоявано владение и отблъскване владението на останалите съсобственици – сънаследници, демонстрирайки намерение за своене само за себе си.
С оглед на изложеното съдът е приел, че страните по делото са съсобственици на процесния имот, без съделителя А. М. С. ЕГН [ЕГН] и е допуснал до делба сутеренния етаж при делбени части – за Б. М. С. – 1/10 ид.част, за М. М. и Н. А. С. по 4/10 ид.части, за Й. М. С., Т. Й. С. и А. М. С. - 1/10 ид.част и е отменил нот.акт № */2000 г. в частта, с която А. С. ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на сутерения етаж на площ от 110 кв.м. над 6/10 ид.части от правото на собственост върху описания имот.
По правния въпрос:
С ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/74 г. на П. т.9 е прието, че правни основания по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС са прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно право.
Съгласно разпоредбите на чл.70,ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. С посочената практика на ВС е изяснен въпросът за правните основания по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС и настоящият състав я възприема. С оглед на тази практика се налага извода, че владението е добросъвестно, когато е основано на валидна прехвърлителна сделка, без владелецът да знае, че праводателят му не е собственик. Владението е добросъвестно и при хипотеза, когато е основано на прехвърлителна сделка, при която е опорочена предвидената в закона форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока.
По касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.70,ал.1 ЗС и чл. 79, ал.2 ЗС.
Установено е по делото, че ответникът по жалбата А. М. С. ЕГН {EГН} през време на брака с Р. С., починала през 1996 г. е изградил масивна двуетажна жилищна сграда с изба и таван в дворно място с идентификатор № * със стар идентификатор УПИ * в кв.* по плана на [населено място] възоснова на учредено право на строеж с типов договор от 16.02.1969 г. С първия и втори етажи от изградената жилищна сграда А. С. ЕГН [ЕГН] се разпоредил в полза на синовете си Б. С. и М. С. – починал през 2001 г. и оставил наследници ответницата по жалбата Т. С.-съпруга и деца Й. С. и А. М. С. ЕГН [ЕГН]. Установено е, че с нот.акт № */74 г. А. С. дарил на сина си М. С. втория жилищен етаж от жилищната сграда, а с нот.акт № */81 г. дарил на сина си Б. С. първия етаж от сградата.
Установено е също, че към 1998 г. А. С. ЕГН [ЕГН] придобил правото на собственост върху дворното място, в което е построена жилищната сграда възоснова на договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост.
Възоснова на събраните по делото доказателства е установено, че през 2000 г. е одобрен проект за преустройство на сутерена в жилище. С нот. акт № */2000 г. А. С. ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на дворното място със сутеренния етаж, а с нот. акт № */2001 г. дарил на дъщеря си М. С. и на сина Н. С. по ¼ ид.част от дворното място и по ½ ид.част от сутеренния етаж.
Настоящият състав намира, че правото на собственост върху двуетажната жилищна сграда е придобито от А. С. ЕГН [ЕГН] и съпругата му Р. С. в резултат на реализирано право на строеж през време на брака им и поради това е в режим на семейна имуществена общност. Сутеренният етаж е представлявал самостоятелен обект по смисъла на Наредба № 5 приживе на съпругата Р. С..
След смъртта на Р. С. – починала на 13.05.1996 г. сутеренният етаж е станал съсобствен между А. С. ЕГН [ЕГН] – преживял съпруг и децата Б. С., М. С., Н. С. и М. С..
Съдът преценява, че издаденият в полза на А. С. констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № */2000 г. не го легитимира като собственик на целия сутеренен етаж. Към този момент за сутеренния етаж е одобрен проект за преустройство и е издадено разрешение за строеж за преустройството. След смъртта на съпругата Р. С. от 1996 г. до 2000 г. в полза на преживелия съпруг не е изтекъл необходимия давностен срок за придобиване собствеността на основание давностно владение върху целия сутеренен етаж, който както се посочи е бил в режим на СИО. Този извод не се променя от обстоятелството, че през 1998 г. преживелият съпруг е закупил дворното място.
С нот. акт № */2001 г. А. С. е дарил на децата си М. С. и Н. С. по ¼ ид.част от дворното място и по ½ ид.част от сутеренния етаж с площ от 110 кв.м. С извършеното дарение прехвърлителят се е разпоредил в полза на М. и Н. С. с по-голям обем права от притежаваните върху сутеренния етаж. Към момента на извършеното дарение А. С. ЕГН [ЕГН] е бил собственик на 6/10 ид.части от сутеренния етаж. Така извършеното разпореждане не е нищожно, тъй като не е сред изрично предвидените основания за нищожност на договорите в чл.26 ЗЗД, нито е предвидено като основание за нищожност в разпоредбите от ЗЗД, уреждащи договора за дарение – чл. 225 и следващите. Трайно установена е практиката на ВКС, че дарението на чужда вещ не е нищожно – Решение постановено по чл.290 ГПК № 695/19.01.2010 г. по гр.дело № 478/2009 г. II г.о.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос, посочено по-горе съдът намира, че договорът за дарение, извършен с нот. акт № */2001 г. в полза на жалбоподателите М. и Н. С. е правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Упражняваната фактическа власт от тях възоснова на това правно основание върху сутеренния етаж представлява добросъвестно владение. М. и Н. С. са добросъвестни владелци, тъй като са установили фактическа власт върху спорния сутеренен етаж на основание договор за дарение, без да знаят, че праводателят им не е собственик на целия етаж. Установено е по делото, че от сключване на договора за дарение през 2001 г. до предявяване на иска - 29.05.2009 г. М. и Н. С. са упражнявали фактическа власт върху процесния сутеренен етаж. Следователно същите са придобили собствеността върху процесния етаж на основание петгодишно добросъвестно владение съобразно чл.79, ал. 2 ЗС. Възражението на жалбоподателите за придобито право на собственост върху спорния имот на основание добросъвестно владение, упражнено за периода от време от сключване на договора за дарение на 07.12.2001 г. до предявяване на иска за делба е основателно.
Изложените съображения налагат извода, че собственици при равни права на сутеренния етаж са жалбоподателите М. и Н. С.. Въззивното решение, с което е оставено в сила решението на Несебърския районен съд, с което е допуснат до делба процесния сутеренен етаж между страните по делото следва да се отмени, като постановено при нарушение на материалния закон. Вместо отменената част предявеният иск за съдебна делба следва да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата 930 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № I – 92/02.11.2010 г. по в. гр. дело № 1117/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 134/27.01.2010 г. по гр.дело № 344/2009 г. на Несебърския районен съд и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск от Б. М. С. от [населено място], [улица], Бургаска област против А. М. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], М. А. С. от [населено място],[жк],[жилищен адрес] Н. А. С., от [населено място], [улица], Й. М. С. от [населено място], [улица], А. М. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Т. Й. С. от [населено място], [улица] за съдебна делба на недвижимия имот – сутеренен етаж с идентификатор *, находящ се в сграда с идентификатор *, изградена в поземлен имот с идентификатор * със стар идентификатор УПИ *, кв.*по плана на [населено място], със застроена площ от 110 кв.м. между съделителите и при делбени части както следва – за Б. М. С. – 1/10 ид.част, за М. М. С. и Н. А. С. по 1/10 ид.части, 1/10 ид.част за А. М. С. ЕГН [ЕГН], Й. М. С. и Т. Й. С. и 6/10 ид.части за А. М. С. ЕГН [ЕГН].
Осъжда Б. М. С. от [населено място], [улица], Бургаска област да заплати на М. А. С. от [населено място],[жк],[жилищен адрес] и Н. А. С., от [населено място], [улица] сумата 930 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |