О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 434 гр. София, 15.10.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1469 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 356 от 17.12.2019г. по гр.д. № 734/2019г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 65 от 09.05.2019г. по гр.д.№ 577/2017г. на Каварненски районен съд в обжалваната част, касаеща извършването на делбата по чл.349, ал.2 ГПК и вместо това е постановено изнасяне на публична продан на съсобствения недвижим имот - поземлен имот в [населено място] с идентификатор *** с площ 1429 кв.м., заедно с първия етаж от многофамилна жилищна сграда, построена в имота, който е застроен на 132 кв.м., както и на пет други сгради, построени в имота, от които една сграда за обитаване и четири стопански сгради, подробно описани в решението, като получената при публичната продан сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно: за Т. Д. С. 5/12 ид.ч., за С. Д. С. 5/12 ид.ч. и за Н. П. С. 2/12 ид.ч. Касационни жалби са подадени от всички съделители. Жалбоподателката Н. П. С. иска отмяна на решението и извършване на делбата чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК. Излага съображения, че от имота, предмет на делбата, могат да се образуват два дяла, тъй като според вещото лице ползваната от нея част с площ 39 кв.м. може да се обособи като самостоятелно жилище, при ползване на складово помещение в някоя от стопанските сгради. Счита, че съделителите Т. С. и С. С. са от едно коляно и няма пречка да им се разпредели общ дял, въпреки липсата на тяхното изрично съгласие. За обосноваване достъпа до касационно обжалване изтъква противоречие с практиката по Решение № 45 от 31.05.2018г. по гр.д. № 2145/2017г. на I г.о. като повдига въпроси, свързани с наследяването по колена и извършването на делбата по колена. Обща касационна жалба е подадена от съделителите Т. Д. С. и С. Д. С.. Те считат, че делбата следва да се извърши чрез възлагане по чл.349, ал.2 ГПК в полза на първата жалбоподателка, както е постъпил първоинстанционния съд. Предпоставките за това възлагане според тях са налице, тъй като претендиращата възлагане е декларирала, че не притежава друг жилищен имот и това твърдение не е оспорено от насрещната страна. Съдът е приел, че притежаването на идеална част от жилищен имот, не е пречка за възлагането, но е отказал да извърши такова поради това, че Т. С. не е доказала, че няма друго жилище. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по три въпроса: 1/ за изискванията, на които следва да отговаря оспорването на декларация за имотното състояние на съделител по чл. 349 ГПК; 2/ за правомощията и задълженията на въззивната инстанция по чл. 269, изр.2 ГПК и 3/ за задължението на съда да извърши комплексна преценка на събраните доказателства и по-конкретно тези, установяващи изискването съделителят да не притежава друго жилище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Производството е по делба във фазата по извършването й. Делбата е допусната между С. Д. С., Т. Д. С., двамата с дял по 5/12 ид.ч. и Н. П. С. с дял 2/12 ид.ч на поземлен имот в [населено място], заедно с жилище на първи етаж от построената в имота многофамилна жилищна сграда, както и лятна кухня, гараж и три стопански сгради. Делбеният имот е бил собственост на общия наследодател С. Д. П., починал 1965г., наследен от съпругата си Н. П. П. и децата си Д. П. и П. П.. Между тези наследници е извършена делба през 1984г., при която поземленият имот и жилищната сграда са останали съсобствени между съпругата Н. с дял 1/3 и сина Д. с дял 2/3, а синът П. е получил парично уравнение. Д. П. е починал 1996г. и е наследен от настоящите съделители-ищци Т. Д. и С. Д. и от съпругата си С.. Н. П. П. - съпруга на общия наследодател е починала 1999г. и е наследена от сина си П. С. П. и дъщеря си И. П. Н.. Синът П. е починал 2005г. и негов наследник е ответницата Н. П. С. заедно със съпругата му С. П.; последната е дарила своята 1/12 ид.ч. на дъщеря си Н. С.. И. П. Н. е продала през 2004г. своята 1/6 ид.ч. на майката на ищците С. П.. Последната е починала 2005г. и е наследена от двамата ищци. Проследявайки този начин на възникване на съсобствеността съдът е приел, че Надежда С. участва в съсобствеността, като низходяща - внучка на съпругата на общия наследодател Н. П., наследена от дъщеря си И. Н., която не е низходяща на общия наследодател, и от сина си П. П. /син и на общия наследодател и баща на Н. С., който при делбата през 1984г. е получил парично уравнение за наследения от баща си дял/. Страните по договора за продажба от 2004г. И. Н. и С. П. не са наследници С. Д. П. от едно коляно, поради което тази сделка препятства извършването на делбата по колена. За да се извърши такава би следвало съделителите С. и Т. С. да участват в делбата с дела, който е имал прекият им наследодател Д. П., а съделителката Н. П. С. да участва с дела, който е имала съпругата на общия наследодател Н. П. - 1/3. Това не е така, тъй като част от дела на съпругата Н. П. е преминала в коляното на другия наследник на общия наследодател. Поради това съдът е приел, че въпреки качеството им на наследници от едно коляно, на съделителите С. и Т. С., не може да се разпредели общ дял без тяхно съгласие, а те изрично се противопоставят на такъв начин на извършване на делбата. По-нататък съдът е изтъкнал, че от делбения имот не могат да се образуват три дяла - за всеки съделител по един. Поради това е пристъпил към разглеждане на предявената от Т. С. възлагателна претенция по чл.349 ал.2 от ГПК и е счел, че тя не е доказала, че не притежава друго жилище. Приел, че притежаваните от нея идеални части от друг жилищен имот не са пречка за възлагането, но твърдението за липса на друго жилище, обективирано в нотариално заверена декларация, не е достатъчно. Декларацията е оспорена от насрещната страна и тежестта за доказване на декларираното е на декларатора, който следва да установи декларираните отрицателни фактически твърдения по косвен път с доказването на съвкупност от положителни факти. В тази насока съдът се е позовал на практиката по решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на II г.о. на ВКС. В случая, след заявеното оспорване на твърдението, че не притежава жилище, съделителката не е ангажирала никакви доказателства в негова подкрепа. Така тя не е доказала наличието предпоставката по чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане. При тези изводи Добрички окръжен съд е приел, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и делбата му не може да се извърши с разпределянето на реален самостоятелен или общ дял за всеки съделител или група съделители, както и няма основание за възлагането му по чл.349 ал.2 от ГПК. Затова е постановил извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива са налице по една от жалбите. По жалбата на Т. Д. С. и С. Д. С.. Повдигнатият първи правен въпрос е за изискванията, на които следва да отговаря оспорването на декларация за имотното състояние на съделител по чл.349 ГПК. Той произтича от доводите на тези жалбоподатели, че оспорването на декларацията не е било ясно и конкретно заявено. Те не кореспондират с данните по делото. При представянето на декларацията е заявено от пълномощника на Н. С., че декларацията е некоректна, тъй като имат данни, че съделителката притежава по наследство къща в [населено място]. Това оспорване е достатъчно ясно и не буди съмнение в позицията на страната. Вторият въпрос - за правомощията на въззивната инстанция по чл.269, пр. 2 ГПК се основава на доводите, че във въззивната жалба на Н. С. липсва оплакване, касаещо декларацията на имуществено състояние на Т. С.. Тези доводи не съответстват на съдържанието на жалбата - в нея отново са наведени възраженията, че декларацията е некоректно дадена и е с некоректно съдържание /л.8 от въззивно гр.д. № 578/2019г./. Поради това посочените два въпроса не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. На трето място е поставен въпросът за задължението на съда да извърши комплексна преценка на събраните доказателства и по-конкретно на тези, установяващи изискването съделителят да не притежава друго жилище. Този въпрос има отношение към решаващият извод на Добрички окръжен съд, че Т. С. не е доказала непритежаването на жилищен имот. Този извод съдът е направил само на база заявеното оспорване на декларацията и непредставянето на доказателства от страна на претендиращата съделителка в подкрепа на твърденията в декларацията. Съдът не е обсъдил нито представеното от Т. С. удостоверение от Службата по вписванията в [населено място] за вписванията на нейно име в периода 1997 - 2018г., нито представената от Н. С., въз основа на съдебно удостоверение, справка от Служба по вписвания гр. Варна, която отразява вписванията спрямо лицето в цялата страна. От последната е видно, че Т. С. е собственик заедно със С. С. на поземлен имот с едноетажна жилищна сграда в [населено място], т.е. че притежава 1/2 идеална част от този жилищен имот. Пред въззивния съд е представена и нова декларация с нотариалнозаверен подпис от 15.08.2018г., че Т. С. не притежава право на собственост върху самостоятелно жилище, която също не е обсъдена. Ето защо изводът на въззивния съд, че съделителката не е доказала обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест, е направен е при необсъждане на всички събрани доказателства, което е отклонение от трайно установената практика Върховния касационен съд, израз на която са посочените от касатора решения, включително Решение № 270 от 19.02.2015г. по гр.д. № 717582013г. на ІV г.о. Горното налага допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По касационната жалба на Н. С.. Формулираните в изложението въпроси са: 1/ участието на съпругата на прекия наследодател на ищците С. и Т. Д. променя ли начина на разпределение на наследственото имущество, след като тя е починала към момента на завеждане на делото и нейните наследници са същите като на Д. П.; 2/ когато съделителите са наследници на двете колена на общия наследодател С. П., а именно на Д. П. /негови наследници са ищците/ и на П. П. /негов наследник е жалбоподателката/, може ли да се приеме, че участват в делбата на различно основание и не са наследници от едно коляно; 3/ когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се обособи на толкова дяла, колкото са съделителите, но може да се обособят дялове за всяко от наследствените колена, следва ли делбата да се извърши по колена; 4/ възприетата хипотеза за разпределение по колена осигурява ли спазване на принципа на чл. 69 ЗН за получаване на реален дял при делбата; 5/ за разпределение на делбените имоти по колена има ли значение дали предмет на делбата са земеделски имоти или други наследствени имоти; 6/ след като имотът може да се подели по колена, необходимо ли е съгласието на отделните съсобственици от едно коляно за възлагане в общ дял. Видно, че въпросите са твърде конкретни и обвързани с фактите по делото /които са интерпретирани не съвсем точно/, така че не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК за посочване на общозначим правен въпрос. Независимо от това, ясно е, че всички така формулирани въпроси се отнасят до предпоставките за извършване на делбата по колена. Визира се от касатора противоречие с Решение № 45 от 31.05.2018г. по гр.д. № 2145/2017г. на I г.о. Прието е в решението, че когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване и преките наследници на лицето, което е притежавало собствеността върху земеделските земи преди тяхното обобществяване, също не са живи към датата на възстановяване на собствеността, делбата следва да се извърши по колена като наследството да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството на общия наследодател. Ако права върху наследството има и преживелият съпруг на наследодателя, но същият е починал към датата на възстановяване на собствеността и припадащият му се дял се разпределя между същите низходящи, броят на дяловете се определя от броя на низходящите, от които се формират колената в наследяването на общия наследодател. Въззивното решение е в съответствие с това разрешение. С основание е прието от въззивния съд, че в случая е налице пречка за извършване на делбата по колена, тъй като от една страна, делба на наследството на общия наследодател С. П. е била извършена през 1984г., при което съсобствениците от трима са останали двама; предмет на делба понастоящем е наследството на двамата съсобственици Д. П. и Н. П.. Освен това, един от наследниците на Н. е прехвърлил своя дял на един от наследниците на Д.. Именно тези конкретни за случая обстоятелства препятстват извършването на делбата по колена. По същите съображения не е налице отклонение и от практиката по второто приложено от касатора решение - Решение № 21 от 29.03.2016г. по гр.д. № 3948/2015г. на ІІ г.о. С оглед на това касационно обжалване по жалбата на Н. С. не може да бъде допуснато. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 17.12.2019г. по гр.д. № 734/2019г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на Т. Д. С. и С. Д. С. . УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 2073,17 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото решение по касационната жалба на Н. П. С.. При внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: