Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №981   гр. София, 15.12.2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети декември през две хиляди и девета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 3822 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Постъпила е касационна жалба от О. д. ”П” гр. П. срещу решение № 344 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 343/08 г. на Апелативен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата Д. И. Н. оспорва същата. ВКС, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: С решение № 112 от 13.12.2008 г., допълнено с решение № 118 от 13.03.2008 г., по гр. д. № 1257/01 г. Окръжен съд гр. П. е осъдил на основание чл. 54 ЗЗД Д. Н. да заплати на О. д. ”П” гр. П..06 лв. заедно със законната лихва считано от 31.08.2001 г., представляваща изплатено на П. К. обезщетение за причинени от Д. Н. имуществени и неимуществени вреди, както и 558 лв. юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решенията и е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Според съда, отговорността на ответника не може да бъде реализирана по реда на чл. 54 ЗЗД, тъй като правото да се предяви регресен иск срещу служител на МВР е уредено в чл. 251 ЗМВР /отм./ в редакцията с ДВ бр. 122/97 г. В касационната жалба се твърди че решението е незаконосъобразно, тъй като чл. 243 ал. 2 ЗМВР /отм./ препраща към гражданските закони, а и към момента на предявяване на иска ответникът не бил служител на МВР. С определение № 68 от 06.11.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора специфичен въпрос - дали отговорността на ответника може да бъде реализирана по реда на чл. 54 ЗЗД, след като в ЗМВР /отм./ е предвиден специален ред за регресна отговорност. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Видно е от данните по делото, че с влязла в сила присъда Д. Н. е признат за виновен в това, че на 05.06.1991 г. причинил по непредпазливост средна телесна повреда на П. К. , като по време на деянието е действувал като младши районен инспектор към РПУ гр. П.. По предявен от П. К. иск, на основание чл. 49 ЗЗД, с О. д. ”П” гр. П. била осъдена и заплатила на пострадалата 19 429.06 лв. заедно със законната лихва считано от 31.08.2001 г. и направените по делото разноски. В чл. 243 от ЗМВР /отм./ са разгледани две хипотези на имуществена отговорност на служителите от МВР за причинени вреди - ограничена и пълна. Ограничената отговорност е за вреди причинени по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните задължения, като в този случай служителите в МВР не носят имуществена отговорност към увредения, а държавата е длъжна да обезщети увредения гражданин за всички имуществени и неимуществени вреди, съобразно общите правила на гражданското право. Пълна е имуществената отговорност на служител за вреди които са причинени умишлено, или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения. В този случай отговорността на служителите в МВР се определя от гражданските закони. Според чл. 251 ЗМВ /отм./, пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, а в чл. 252 изрично е посочено, че за неуредените в този раздел въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на гражданския закон. Това законодателно разрешение на отговорностите е възприето и с чл. 235 ал. 3 от действуващия ЗМВР. Въпреки че разглежда различна хипотеза, тази за ангажиране отговорността на държавата и нейни органи за вреди причинени на граждани и юридически лица по реда на ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/04 г., ОСГК на ВКС също е приело, че съгласно ЗМВР /отм./, когато вредите са причинени умишлено на държавата или на гражданите, или са в резултат на престъпление, или са причинени не при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на служителите се определя от гражданските закони съгласно чл. 245 ал. 2 във вр. с чл. 243 ал. 3 ЗМВР /отм./, а за причинени по непредпазливост вреди държавните служителите отговарят ограничено. С исковата молба срещу ответника е предявен регресен иск, като се иска ангажиране неговата пълната имуществена отговорност. С оглед на разгледаната законодателна уредба на двата вида отговорност следва да се приеме, че искът следва да бъде разгледан въз основа на нормите записани в общите граждански закони, към които специалният закон изрично препраща. Като е приел, че искът е недопустим, въззивният съд не е съобразил разпоредбите на закона и не е предприел необходимите процесуални действия за да определи вида на имуществената отговорност и приложимия закон, което е основание за касиране на решението и връщане на делото за постановяване на решение по същество на спора.   Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 1 и 3 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 344 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 343/08 г. на Апелативен съд гр. П. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: