Ключови фрази

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 227
София, 26.05.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 197 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 263910/26.10.2020 год. на С. Ц. Ц. и Н. Г. Ц. , и двамата от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител адв.С. А. АК Б. срещу въззивно Решение № III -250 от 24.08.2020 година, постановено по В. гр.д. № 1294/2020 год. на ОС-Бургас в производство по чл. 124, ал.1 ГПК.
С касационната жалба се поддържа довод за необоснованост на обжалваното въззивно решение като несъответстващо на изложените по делото от фактическа и правна страна твърдения на страните, поради необсъждане на всички възражения на ищеца – касатор, несъобразяване на събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната съвкупност и то до степен, че решението е абсолютно немотивирано.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите : 1./ придобил ли е ответникът правото на собственост по отношение на процесния имот по способите, предвидени в закона- респ. чл. 25 ЗСПЗЗ , чл. 19 ЗСПЗЗ ? 2./ Коя е приложимата правна норма- тази на § 4а, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или тази на чл. 25 ЗСПЗЗ, в случаите когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на предоставената му за ползване земеделска земя и бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно построената от него вилна сграда. Допустимо ли е в тези хипотези Общината да придобие правото на собственост върху определения от ПМС недвижим имот- предоставен по съответния за това ред като вещно право на ползване, на основание чл. 25 ЗСПЗЗ ? Какъв е характера- императивни или доспозитивни – на разпоредбите на §4а ЗСПЗЗ, § 61, ал.10 от ПЗР към ПМС № 456 от 11 декември 1997 година за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ. бр.122 от 1997 година , § 31, ал.6 от ПМС № 234 от 16.12.1999 год. За изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и длъжна ли е Общината да изнесе имота на публична продан? В хипотезите, когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на земята, а бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно изградената от него вилна сграда, и имотът заедно с постройката не е изнесен на публична продан, тече ли придобивна давност в полза на ползувателя? с довод за противоречие с Решение № 69 от 23.07.2015 година по гр.д. № 6268/2014 на ВКС, I г.о.; Решение № 271 от 30.10.2012 год. по гр.д. №477/2012 година на ВКС, II г.о.; Решение № 297 от 21.06.2011 година по гр.д. № 294/2010 год. на ВКС, както и с довод, че липсата на съдебна практика обуславя искането за произнасяне от страна на ВКС, а последното ще доведе до еднаквото и точно прилагане на закона, в случаите когато не са изпълнени хипотезите на § 4а, ал. 2 и 3 ЗСПЗЗ.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по процесуално правния въпрос: Може ли съдът да обоснове правните си изводи, кредитирайки акт за държавна собственост, съставен за друг имот, различен от процесния, акт който е отменен с нарочна заповед на областния управител ?
Искането да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпросите :
Ползват ли се с легитимиращо действие актовете за държавна и общинска собственост, в които не са посочени фактическите и правни основания за придобиване на имота по способ, посочен в разпоредбата на чл. 77 ЗС?, произнесен в противоречие с правните съображения по Решение № 81 от 24.07.2018 година по гр.д № 4029/2017 год. на ВКС,II г.о.; Решение № 87 от 01.08.2018 година по гр.д № 2714/2017 год. , ВКС – I г.о.
Чия е доказателствената тежест при доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост, в хипотезите, в които ищецът се легитимира като собственик на имота с констативен нотариален акт по давност, а ответникът - с акт за общинска или държавна собственост? произнесен с решението на въззивния съд в противоречие с Решение № 181 от 17.12.2019 година по гр.д 66/2019 год. на ВКС, I г.о.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие на многобройната - цитирана практика по решенията на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа и основанието по чл. 280, ал.2 предл. 3 –то ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение с доводи, че е налице тежък порок, резултат на неточно тълкуване и прилагане на закона, на събраните по делото доказателства и установените от тях правнорелевантни за спора факти.
Поддържа се довод, че обжалваното решение на ОС-Бургас е постановено в нарушение на чл.4, ал.1 на Конституцията на Република България, отричайки правната възможност ползувателят на недвижим имот да придобива собствеността на основание давностно владение без да изследва въпроса за обратното действие на закона по силата на което се отнема вече придобита собственост (права) и легитимира възможността за отнемане на собственост от Общината без равностойно обезщетяване, в която насока е Решение № 5/1996 година на Конституционния съд по конст.д № 4/1996 год., като се поддържа и основание за допускане на касационното обжалване на основание, чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Община Бургас, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, изведените правни въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК считат, че са свързани с преценката на решаващия съд на събраните доказателства и произнесения акт по съществото на спора. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с практиката на ВКС, позовавайки се на Решение № 427 по гр.д. № 3255/2008 год. на ВКС, II г.о.; Решение № 109 по гр.д. № 356/2016 год. на ВКС, I г.о. и др. Изложени са и се поддържат обстоятелствени доводи относно неоснователността на релевираните основания за отмяна на обжалвания съдебен акт на втората инстанция. Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската като прецени посочените в касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване в контекста на изискванията на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК , чл. 280, ал.2 ГПК и съобрази ограниченията за касационен контрол, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем акт на въззивния съд- произнесено решение по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за защита правото на собственост на недвижим имот, поради което същата е процесуално допустима.
След преценката на поставените въпроси и изложените доводи за наличие предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1./ придобил ли е ответникът правото на собственост по отношение на процесния имот по способите, предвидени в закона- респ. чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ ? 2./ Коя е приложимата правна норма- тази на § 4а, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или тази на чл. 25 ЗСПЗЗ, в случаите когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на предоставената му за ползване земеделска земя и бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно построената от него вилна сграда. Допустимо ли е в тези хипотези Общината да придобие правото на собственост върху определения от ПМС недвижим имот- предоставен по съответния за това ред като вещно право на ползване, на основание чл. 25 ЗСПЗЗ? Какъв е характера- императивни или доспозитивни – на разпоредбите на §4а ЗСПЗЗ, § 61, ал.10 от ПЗР към ПМС № 456 от 11 декември 1997 година за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ. бр.122 от 1997 година, § 31, ал.6 от ПМС № 234 от 16.12.1999 год. За изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и длъжна ли е Общината да изнесе имота на публична продан? В хипотезите, когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на земята, а бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно изградената от него вилна сграда, и имотът заедно с постройката не е изнесен на публична продан, тече ли придобивна давност в полза на ползувателя? с довод за противоречие с Решение № 69 от 23.07.2015 година по гр.д. № 6268/2014 на ВКС, I г.о.; Решение № 271 от 30.10.2012 год. по гр.д. №477/2012 година на ВКС, II г.о.; Решение № 297 от 21.06.2011 година по гр.д. № 294/2010 год. на ВКС, както и с довод, че липсата на съдебна практика обуславя искането за произнасяне от страна на ВКС, а последното ще доведе до еднаквото и точно прилагане на закона, в случаите когато не са изпълнени хипотезите на § 4а, ал.2 и 3 ЗСПЗЗ, както и на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК по въпроса: за възможността ползувателят на недвижим имот, намиращ се в терен по §4 ЗСПЗЗ да придобие собствеността на същия имот на основание давностно владение, в контекста на тезата за придадено обратното действие на закона (ПЗР на ЗСПЗЗ) по силата на което като правен резултат се отнема вече придобита собственост (права) и се легитимира възможността за отнемане на собственост от Общината без равностойно обезщетяване, в противоречие на общите принципи на правовата държава, предмет на произнесеното Решение № 5/1996 година на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 4/1996 год.
Останалите, поставените въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, нямат характера на обуславящи изхода на спора, но следва да получат отговр с решението на ВКС в рамките на осъществени правомощия на съда по чл. 293 ГПК.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи да заплати дължимата по Тарифата…. пропорционална ДТ, което в случая е равна на тази , събрана за въззивното обжалване т.е. в размер на сумата 51 ( петдесет и един ) лева. Задължението следва да се укаже на касаторите , като посочената сума е дължима в седмичен срок от съобщението до страните и следва да бъде заплатена по бюджетната сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия , на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 263910 / 26.10.2020 год. на С. Ц. Ц. и Н. Г. Ц. , и двамата от [населено място] , заявена чрез процесуалния им представител адв. С. А. АК Б. срещу въззивно Решение № III -250 от 24. 08. 2020 година, постановено по В. гр.д. № 1294/2020 год. на ОС-Бургас в производство по чл. 124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касаторите С. Ц. Ц. и Н. Г. Ц. задължението за заплащане на пропорционална ДТ в рамер на сумата 51 лв. ( петдесет и един лева ), вносима по бюджетната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страните.При неизпълнение на указаното задължение касационното обжалване подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2021 година , 9 часа, за която дата страните следва да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, чрез публикация в ДВ.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касаторите за надлежното съобщаване на дадените указания.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :