Р Е Ш Е Н И Е № 60195 гр. София, 06 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 613/2021 година Производството по делото е на основание чл. чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Образувано е по жалба на адвокат Г. Х. Г. от Варненска адвокатска колегия против решение от 28.05.2021 г. по дисциплинарно дело № 8/2021 г. на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет, с което за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 132, т. 10 вр. чл. 40, ал. 1 ЗА са му наложени дисциплинарни наказания „ПОРИЦАНИЕ” и „ГЛОБА” в размер на две минимални работни заплати”. В жалбата се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като ход на делото е даден в отсъствие на дисциплинарно обвинения адвокат, не е бил призован за съдебните заседания на 23.04 и 28.05.2011 г., а обвинението е неясно и непрецизно формулирано. Развива и съображения за нарушение на материалния закон, липса на обсъждане на обективната и субективната страна на дисциплинарното нарушение. Изтъква се, че атакуваното решение е неясно. Твърди се, че дисциплинарното нарушение е несъставомерно. Подчертава се, че ВДС не е бил независим, безпристрастен, а производството по отношение на жалбоподателя било несправедливо и в разрез с критериите на чл. 6 ЕКЗЧОС. Излагат се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнителни молби, депозирани от дисциплинарно обвинения адвокат се поддържат същите оплаквания като, се моли да се прецени и дали не е изтекла погасителната „преследвателна” давност. Представени са и писмени бележки от адв. К. Г., пълномощник на адв. Г. Г.. Развиват се съображения, че недопустимо едновременно са наложени наказанията „порицание” и „глоба”. Излагат се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – доказателствата са интерпретирани едностранчиво и превратно в полза на обвинението. Изтъква се, че в диспозитива на дисциплинарното обвинение не е посочено населеното място на извършване на дисциплинарното нарушение и не е посочена дата, а период на извършването му. Подчертава се, че е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на дисциплинарното обвинение. Сочи се също, че в дисциплинарното обвинение не е посочено по какъв начина е реализирано дисциплинарното нарушение. В заключение се прави искане атакуваното решение да бъде отменено, евентуално да бъде изменено с произтичащите от това последици, алтернативно да се намали размера на наложеното наказание, както и да се присъдят направените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят не се явява редовно призован. Не се явява и неговия представител, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура предлага да бъде оставено в сила атакуваното решение на Висшия дисциплинарен съд. Изтъква, че в атакуваното решение ясно е описано деянието и квалификацията на дисциплинарното нарушение, посочена е връзката със закона и Етичния кодекс, а глобата е наложена в минимален размер. Подчертава, че съгласно чл. 139, ал. 1 ЗА, неявяването на адвоката и неучастието му в производството, не е пречка за разглеждането му. Сочи, че дисциплинарният състав в свое заседание се е произнесъл по исканията и приел становище - възражение от адв. Г. Г.. Представителят на Висшия адвокатски съвет адвокат Д. В. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Развива доводи, че възраженията на дисциплинарно обвинения адвокат не могат да бъдат споделени и изтъква, че от събраните по делото доказателства по несъмнен е установено, че адв. Г. Г., без да има пълномощия, се е представил за пълномощник на лице, което изобщо не е знаело за това. .Моли решението на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, постъпилите допълнителни молби, писмените бележки и изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка в законоустановените предели, намери за установено следното. С решение от 28.05.2021 г. по дисциплинарно дело № 8/2021 г. Висшият дисциплинарен съд на адвокатурата на РБългария е признал дисциплинарно обвинения адвокат Г. Х. Г. от Варненска адвокатска колегия, с ЛН // за ВИНОВЕН в това, че с легитимирането си като пълномощник на лицето Ж. С. А. по гр. д. № 2958/2019 г. по описа на ВРС в периода от 01.07.2020 г. – датата на представяне на пълномощното по делото, до датата на приемане на експертизата – 21.10.2020 г., установяваща неистинност на подписа на упълномощителя и без валидно упълномощаване в разрез с изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗА и чл. 11, ал. 1 ЕКА, се е представял за негов процесуален представител и защитник, с което е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 132, т. 10 ЗА вр. Чл. 40, ал. 1 ЗА, поради което са му наложени дисциплинарни наказания „порицание” и „глоба” в размер на две минимални работни заплати”. Дисциплинарно обвиненият адвокат Г. Х. Г. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева. Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните изисквания на глава тринадесета "Дисциплинарна отговорност" от Закона за адвокатурата. Оплакването на жалбоподателя, че не е участвал лично в дисциплинарното производство, не представлява процесуално нарушение, което да е накърнило в съществена степен неговите права и законни интереси. Видно е от приложените по делото призовки и съобщения до жалбоподателя, че той е бил редовно призоваван за заседанията на Висшия дисциплинарен съд и всякога е искал отлагане на делото, тъй като е бил ангажиран по други дела. Съгласно чл. 139, ал. 1, изр. второ от Закона за адвокатурата обаче неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат не е пречка за разглеждане на делото. Оплакването му, че не е призован надлежно за заседанята, е несъстоятелно и се опровергава от приложените по делото доказателства. Следа да се отбележи, че производството пред Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата е приоритетно, с оглед на предвидената кратка погасителна давност. Жалбоподателят е имал възможност да упълномощи свой защитник в това производство, но той не е сторил и това. Неоснователно е и възражението, че дисциплинарното обвинение е неясно, неточно и непрецизно формулирано. Видно е от материалите по делото, че са описани конкретно всички елементи на състава на дисциплинарното нарушение, описано е какво е било поведението на дисциплинарно обвинения адвокат и са положени усилия, чрез събиране на необходими и относими доказателства да се установи обективно фактологията по делото. От всички доказателствени източници несъмнено е установено, че дисциплинарно обвинения адвокат Г. Г. се е легитимирал като пълномощник на лицето Ж. С. А. по гр. д. № 2958/2019 г. по описа на ВРС в периода от 01.07.2020 г. – датата на представяне на пълномощното по делото, до датата на приемане на експертизата – 21.10.2020 г., установяваща неистинност на подписа на упълномощителя и без валидно упълномощаване в разрез с изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗА и чл. 11, ал. 1 ЕКА, се е представял за негов процесуален представител и защитник, с което е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 132, т. 10 ЗА вр. Чл. 40, ал. 1 ЗА. След като жалбоподателят се е представял за пълномощник на посоченото по-горе лице по дело на Варненския районен съд, очевидно е и мястото на извършване на дисциплинарното нарушение. Не е посочена и конкретна дата на дисциплинарното нарушение, тъй като то е извършено в период, който е конкретно очертан. Така от конкретно установената фактология, въз основа на съпоставка на доказателствени източници, които очертават обективните признаци на състава на дисциплинарното нарушение, несъмнено се установява и умисъла, с който е действал жалбоподателя. Несъстоятелно е и възражението, че Висшият дисциплинарен съд на адвокатурата не е бил безпристрастен и независим. Това е така, защото поначало това твърдение е голословно, а от друга страна липсват каквито и да било обективни или субективни предпоставки, за да се приеме, че членовете на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата са били предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Напротив, констатира се, че са били положени усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като са събирани доказателства, които да очертаят действителното положение, при което е действал дисциплинарно обвинения адвокат. В този смисъл производството по дисциплинарното дело е протекло при спазване на критериите, залегнали в чл. 6 ЕКЗЧОС. Така въз основа на обективно установената фактическа обстановка са направени и верни правни изводи, че адв. Г. Х. Г. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 132, т. 10 ЗА вр. чл. 40, ал. 1 ЗА. Не е изтекла и предвидената в закана давност. Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗА дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя. Ал. 2 на същата норма по отношение на спирането и прекъсването на давността препраща към съответните разпоредби на Наказателния кодекс. В конкретния случай дисциплинарното нарушение и извършено в периода от 01.07.2020 г. – датата на представяне на пълномощното по делото, до датата на приемане на експертизата – 21.10.2020 г., установяваща неистинност на подписа на упълномощителя. Решението на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата е постановено на 28.05.2021 г., т.е. преди предвидения в ЗА едногодишен давностен срок. Понастоящем с оглед разпоредбите на НК, към които се препраща по отношение на спирането и прекъсването на давността, а именно чл. 81, ал. 3 НК, не е настъпила и абсолютна давност, тъй като не е изтекъл срок надвишаващ с една втора предвидения едногодишен давностен срок. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, то и това оплакване Върховният касационен съд намира за неоснователно. Несъстоятелно е твърдението, залегнало в писмените бележки на адв. К. Г., че наказанията „порицание” и „глоба” не могат да се налагат едновременно едно с друго. Действително разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗА дава възможност наказанията „порицание” и „глоба” да бъдат налагани заедно с друго наказание и това е така, защото те са по-леки по вид. Щом като две по-леки по вид наказания, могат да бъдат налагани заедно с друго по-тежко наказание, то логично следва извода, че те могат да бъдат налагани и двете едновременно едно с друго. Именно поради и законодателят не е очертал изрично тази възможност. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между целите на наказанието и поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на наказанието, защото би било проява на прекомерна снизходителност, с характера на допуснатото дисциплинарно нарушение, което съществено уронва престижа на адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.05.2021 г., по дисциплинарно дело № 8/2021 г. на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата на РБългария. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.