Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 152   гр. София, 19.10.2009 година                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 774 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г” О. , гр. С. чрез процесуалния представител адв. Й срещу решение № 167 от 07.05.2008г. по гр. д. № 774/2008г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решението от 05.10.2007г. по гр. д. № 12151/2004г. на СРС, ГК, 31 състав, с което е отхвърлен изцяло иска, предявен от „Г” О. , гр. С. срещу В. Л. Б. от гр. С. за сумата 3 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 11.11.2004г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 400 лв. – разноски. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като от нея и молбите от 07.06.2005г. и 12.02.2007г. не е ясно от къде произтича сумата от 3 000 лв., търсена като обезщетение за вреди от бездействието на ликвидатора. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението, поради това, че съдът не е съобразил, че отношенията възникват между дружеството и ликвидатора и ликвидаторът носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите изпълнителни органи съгласно чл. 266, ал. 6 ТЗ, както и че са налице предпоставките за реализиране имуществената отговорност на ответника. Излага доводи, че решаващият съдебен състав не е обсъдил претърпените вреди – пропуснати ползи в резултат на неразпределяне на печалбата и неполучаване на ликвидационен дял, както и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал исканите доказателства. Касаторът моли решението да се обезсили и делото върне на въззивния съд с указания за оставяне на исковата молба без движение и отстраняване на нередовностите й, евентуално решението да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства. Ответникът В. Л. Б. чрез процесуалния си представител адв. С оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че съдът не е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: За да направи извод, че предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 от ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 от ТЗ задължения на ликвидатора. Изложил е съображения, че между съдружника в обявеното в ликвидация дружество и ликвидатора не възниква облигационно отношение. В обжалваното решение е изразено и становище, че реализираната печалба от друго дружество от стопанска дейност, сходна с тази на дружеството в ликвидация, в което ликвидаторът е съдружник, не може да нанесе вреда на дружеството в ликвидация, тъй като след прекратяване на дружеството поради ликвидация, то не може да сключва нови сделки, с изключение на хипотезата на чл. 268, ал. 1 от ТЗ. С определение № 119/04.03.2009г. по т. дело № 774/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимите за спора процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които няма практика на ВКС на РБ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са свързани с активната легитимация на съдружника в дружество с ограничена отговорност в ликвидация да предяви срещу ликвидатора иск за заплащане на обезщетение за вреди от бездействието на последния и с отговорността на ликвидатора по чл. 266, ал. 6 ТЗ. Неоснователен е касационният довод, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. С исковата молба и молбите от 07.06.2005г., 18.11.2005г. и 13.02.2007г. ищецът „Г” О. , гр. С. съдружник в „М” О. в ликвидация, гр. С. е предявил иск срещу В. Л. Б. от гр. С. за заплащане на сумата 3 000 лв., представляваща претърпени вреди в резултат на действия и бездействия на ликвидатора, с които са нарушени неговите задължения към дружеството в ликвидация – пропуснати ползи, изразяващи се в следното: 1/ полагащата се на ищеца част от разпределението на печалбата, реализирана от „Б” О. от търговските сделки със същия предмет на дейност като предмета на дейност на „М” О. в ликвидация; 2/ неполучения ликвидационен дял от имуществото на „М” О. в ликвидация. Претенцията за изплащане на пропусната полза в размер на част от печалбата, реализирана от „Б” О. от търговските сделки със същия предмет на дейност като този на „М” О. в ликвидация, е обоснована с твърдението за нарушение на задължението на ответника да не извършва търговска дейност, сходна или същата като дейността на „М” ООД. Претенцията за заплащане на неполучения ликвидационен дял от имуществото на „М” О. в ликвидация е обоснована с твърдението за бездействие на ликвидатора, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по чл. 267, 268, 270 и 271 ТЗ. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди. С приемането на функциите на ликвидатор след решението за определянето му като такъв, между ликвидатора и дружеството възниква частноправно правоотношение, което по своята правна характеристика е мандатно. По силата на това правоотношение след вписването в търговския регистър ликвидаторът има правата и задълженията на управителя, ограничени с оглед целите на ликвидацията. Той управлява и представлява дружеството в ликвидация /чл. 269, ал. 1 ТЗ/, има специфични задължения във връзка с ликвидацията /чл. 267, чл. 268, чл. 270 и чл. 271 ТЗ/ и носи същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества /чл. 266, ал. 2 ТЗ/. Отговорността на управителя по смисъла на чл. 145 ТЗ за причинени вреди е имуществена и е спрямо дружеството. При неизпълнение на задълженията на ликвидатора, визирани в чл. 267, 268 и чл. 270 ТЗ, за причинените в резултат на това преки и непосредствени вреди ликвидаторът отговаря по отношение на дружеството съгласно чл. 266, ал. 6 във връзка с чл. 145 ТЗ. Поради изложените съображения и с оглед обстоятелството, че между съдружника в обявеното в ликвидация дружество и ликвидатора не възниква договорно правоотношение, за съдружника не е налице материалноправна легитимация да претендира обезщетение - пропусната полза в размер на част от печалбата, реализирана от „Б” О. от търговските сделки със същия предмет на дейност като този на „М” О. в ликвидация. Въпросът дали ликвидаторът има право да извършва конкурентна на дружеството в ликвидация дейност без съгласие на последното или забраната по чл. 142, ал. 1 ТЗ се отнася и за него, е относим по иск, предявен от дружеството в ликвидация, но не и от отделния съдружник, поради което не следва да бъде обсъждан. Неизпълнението на задължението на ликвидатора по чл. 271 ТЗ да разпредели между съдружниците останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество може да рефлектира върху имуществената сфера на съдружника. Съдружникът има право да претендира заплащане на ликвидационния си дял от дружеството преди неговото заличаване, когато наличното имущество е осребрено и след удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество. Ако след осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество между съдружниците по вина на ликвидатора и дружеството вече е заличено, ищецът има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени в резултат на виновни противоправни действия на ликвидатора, в размер на ликвидационния му дял от останалото имущество. В настоящия случай нито в исковата молба, нито в молбите – уточнение има изложено подобно твърдение. Неоснователен е касационният довод за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на исканите доказателства. При направени доказателствени искания съдът следва да прецени доколко исканите доказателства са относими, допустими и необходими. Софийски градски съд е извършил тази преценка и приемайки, че чрез исканите доказателства не биха се установили факти в предмета на доказване, практически е направил извод, че посочените във въззивната жалба доказателствени искания не са необходими. Този извод е правилен и обоснован. Ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение - пропусната полза в размер на част от печалбата, реализирана от „Б” О. от търговските сделки със същия предмет на дейност като този на „М” О. в ликвидация, както и неполучения ликвидационен дял от имуществото на дружеството преди наличното имущество да е осребрено и кредиторите да са удовлетворени. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Софийски градски съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 300 лв. – разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 07.05.2008г. по гр. д. № 774/2008г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение. ОСЪЖДА „Г” О. , гр. С., ул. „Д” 10 да заплати на В. Л. Б. от гр. С., ул. „П” № 13 на основание чл. 78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/ – разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: