Р Е Ш Е Н И Е № 66 Гр. София, 09 май 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 224/17 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на упълномощения защитник на подсъдимия А. П., адв. В. К. срещу решение № 217 на Апелативен съд – Бургас, Наказателно отделение, постановено на 13.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 252/2016 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. В подкрепа на направеното оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са изложени доводи за неправилна проверка и оценка на доказателствата, въз основа на които е изведено авторството на деянието. Развита е тезата за недоказаност на обвинението, поради наличието само на косвени доказателства, които разгледани съвкупно не водят до единствено възможния извод, че подсъдимият е извършител на убийството. Твърди се липса на установен мотив за извършване на убийството, като се оспорва приетия от съда, за натрупан гняв, породен от неоказана защита от пострадалия на насилието, което свидетелят С. е упражнил спрямо подсъдимия. Оспорва се и механизма на деянието, като се сочи, че същият е възприет само на базата на отречените самопризнания на подсъдимия, без в тяхна подкрепа да са налице други доказателства. Сочи се, че по делото не е опровергана възможността друго лице да е извършило деянието, като се цитират показанията на свидетеля М. за оказвано безпричинно насилие от С. и П. върху пострадалия, както и за отправена от последния заплаха вечерта преди деянието, че при повторно бягство от фермата К. ще бъде изхвърлен в кладенеца. В същата насока се оценява и липсата на подаден сигнал от тези свидетели за изчезването на пострадалия, както и обясненията на подсъдимия, че след процесната дата те са потвърдили пред него, че К. е бил намерен и бит от техни хора и ще се прибере когато оздравее. Твърди се, че не са отчетени и противоречията в показанията на същите свидетели относно състоянието, в което е намерен подсъдимият след деянието – със следи от побой или в добро физическо състояние, което е в пряка връзка с поведението му по време на извършване на деянието. Оспорва се и тезата, че пострадалият е изхвърлен в кладенеца вечерта на процесната дата, като се цитират показанията на свидетелката С. П., собственик на имота, че през лятото на 2014 г. кладенецът е бил изпразнен и почистен, без следи от труп в него, които съдът необосновано е отхвърлил като ги е противопоставил на противоречащите им показания на свидетелите Ж., П., С. и М., без да вземе предвид, че касаят друг период от време. В същата насока се разглежда и заключението на медицинската експертиза по делото за времето след което изхвърленият в кладенеца труп би изплувал на повърхността на водата, от което се прави извод, че тялото е попаднало във водата в по-късен момент и не е било изхвърлено от подсъдимия на процесната дата. В жалбата се твърди, че самопризнанията на подсъдимия от досъдебното производство са дадени под натиск и не се подкрепят от други доказателства, а тези от съдебно заседание противоречат на съдебномедицинската експертиза на труп относно характеристиката на ударите, станали причина за настъпването на смъртта. Липсата на следи от кръв върху приобщената като веществено доказателство дървена дъска, с която съдът е приел, че подсъдимият е извършил убийството се сочи, че опровергава направените от същия самопризнания. Оспорва се и причинната връзка между наличните увреждания, причинени на пострадалия от удара с дървената дъска и настъпването на смъртта, като се сочи, че възможността това да е резултат от удавяне не е изключена от експертите медици, изследвали трупа на пострадалия. Допуснатите съществени процесуални нарушения, описани по-горе се счита, че са довели и до неправилно приложение на материалния закон и подсъдимият е бил признат за виновен при недоказано авторство. В заключение се иска да се отмени въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението по чл.115 от НК или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно поддържаното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с неправилна преценка на тежестта на смекчаващите обстоятелства, които са значителни, като за справедливо се счита наказание близо до минималния размер, в какъвто смисъл се иска да се измени решението на апелативния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. К. поддържа изцяло жалбата по изложените писмени доводи и с направеното искане за отмяна на решението и оправдаване на подзащитния й или за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като изводите на съдилищата по фактите, от които се извежда вината на подсъдимия почиват на предположения. В случай на направен извод от касационната инстанция за доказано авторство се моли за намаляване на размера на наложеното наказание. Подсъдимият П. в съдебно заседание пред ВКС, в последната си дума моли за справедливост. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че касационната жалба на защитата е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди решението на въззивната инстанция. Намира, че при въззивната проверка на първоинстанционната присъда не са допуснати съществени процесуални нарушения и въззивният съд правилно е изградил правните си изводи. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 83 от 26.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 152/2016 г., по описа на Ямболски окръжен съд подсъдимият А. А. П. е признат за виновен относно това, че на 03.04.2014 г., около 02.05 часа в дворно място с къща, находящо се на [улица] [населено място], [община], /област/ умишлено е умъртвил К. К. М., поради което и на осн. чл.115 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четиринадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК. На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел времето на първоначалното задържане на подсъдимия и периода на мярката за неотклонение задържане под стража при изтърпяването на наказанието. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимият П. да заплати направените разноски в полза на държавното обвинение. С въззивно решение № 217 от 13.01.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 252/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд, НО присъдата на Ямболски окръжен съд № 83, постановена по н.о.х.д. № 152/2016 г., е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирано за това лице, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. Не се констатира контролираните инстанции да са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на гласните и писмени доказателства, въз основа на които са изведени правно значимите факти, от които е установено авторството на деянието. Както първата инстанция, така и въззивният съд са реализирали оценъчната си дейност при стриктно спазване на изискванията на разпоредбите на чл.13, ал.2 и чл.14 от НПК, което е резултирало в правилно формирано вътрешно убеждение, основано на обективно всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Възражението на защитата, че присъдата е основана на косвени доказателства, от които не следва единствено възможния извод, че подсъдимия е автор на престъплението не може да бъде споделено. На първо място доказателствата, събрани в резултат на направеното от подсъдимия самопризнание в качеството му на обвиняем, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279 от НПК по естеството си представляват преки доказателства, които съдилищата правилно са поставили в основата на осъдителната присъда и потвърдителното решение. Същите доказателства са оценени изцяло в съответствие с изискванията на чл.116 от НПК, посредством детайлна съпоставка и анализ с останалите косвени доказателства от значение за авторството на П., за които правилно е посочено, че изцяло им кореспондират. В същите обяснения се съдържа конкретен мотив за извършване на убийството, като подсъдимият подробно е описал обстоятелствата, които са го мотивирали да упражни насилието спрямо пострадалия К. и психическото състояние, в което се е намирал в този момент. Последното съответства изцяло на психологическата характеристика на личността му, съдържаща се в съдебно-психиатричната експертиза по делото и на експертната оценка на личностовото му развитие и структура, определена от експертите като личностна дисхармония, ниска емпатия и прекалена чувствителност към собствената личност, както и за слабо развити умения за общуване, което намалява шансовете в конфликтни ситуации за намиране на изход, различен от проява на насилие. Не може да бъде споделен защитният довод, че цитираните обяснения съдържат противоречие в частта относно мотивите на подсъдимия, както и че в тяхна подкрепа няма други доказателства. По делото се съдържат множество данни за конфликтния характер на взаимоотношенията между К. и А. П., изведени от показанията на свидетелите М., С., П., като включително последният свидетелства за предходно насилие от подсъдимия към пострадалия, следите от което са били видими по лицето на К.. Последното изцяло кореспондира на обясненията на подсъдимия за натрупан гняв от предходните им отношения и последиците от тях / включително и факта, че част от побоите който свидетелят Н. П. му е нанасял са били свързани с пострадалия / резултирали в яростта, с която му е нанесъл смъртоносния удар с дървената дъска, от който впоследствие е настъпила смъртта. В приобщените обяснения на подсъдимия П. се съдържа подробно описание на конкретния механизъм, по който е бил нанесен ударът в долната челюст на пострадалия, средството, което е използвал за това и състоянието на К., в което е изпаднал след причиняването на увреждането. Кредитирането на тези обяснения от контролираните инстанции, при наличните противоречия с останалите обяснения, дадени от П. не е голословно. Отчетена е пълната им кореспонденция със заключенията на тройната основна и допълнителна и това на петорна съдебномедицински експертизи, съгласно които констатираните по трупа увреждания – счупване на долна и горна челюст могат да бъдат причинени от силен удар с посока отдолу нагоре в областта на челюстта, при което се получава увреждане на мозъка, несъвместимо с живота. Настъпването на смъртта при това увреждане е неминуемо и е в рамките на минути до часове. В противовес на този механизъм, описания в противоречащите им обяснения на подсъдимия – чрез нанесен отдалечен удар с дърво, попаднал в областта на лявото слепоочие на пострадалия, от който той загубил съзнание и паднал по гръб на земята е оценен от експертите медици като напълно негоден да причини смъртоносно увреждане, поради което с основание е отхвърлен като защитна версия на П.. Относно възражението за вероятния механизъм на причиняване на уврежданията, възприет в експертизите, е необходимо да се отчете, че по делото са назначени три експертизи - основна тройна с последващи допълнителна тройна и петорна експертизи, заключенията на които следва да се разглеждат съвкупно. В заключението на основната експертиза е отразено тежко счупване на долната челюст, което е дало основание на вещото лице да допусне тежки мозъчни увреждания, като резултат от това увреждане, поради невъзможността да се изследва състоянието на мозъка, с оглед напредналото трупно разложение. Допълнителната експертиза, която е извършила т.н. мацерация на главата , при което се отстраняват меките тъкани е дало възможност на експертите да определят с точност вида и характера на счупванията – както на долната, така и на горната челюст. Последното е наложило извода, че ударът в долната челюст е бил много значителен, за да причини счупване и на горната челюст, както и това, че при такъв силен удар неизбежно биха се получили увреждания на мозъка т.е. черепно –мозъчна травма. Що се отнася до възможността смъртта да е настъпила от удавяне, експертите са отчели липсата на такива данни при аутопсията и реаутопсията, както и че при напредналия разложителен процес е невъзможно да се даде категоричен отговор на базата на аутопсионната находка, но едновременно с това са заключили, че при наличните данни ударът в областта на долната челюст, е единствената възможна причина за настъпването на смъртта, тъй като е нанесен с голяма енергия и неминуемо води до увреждане на мозъка. / л.141 от съд.сл./. Кредитираните обяснения на подсъдимия от досъдебното производство са валидно приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, поради противоречия с обясненията, които той е депозирал в хода на съдебното следствие пред първия съд. Разпитът е проведен в присъствието на служебен защитник, което опровергава тезата му за оказан психически натиск от страна на разследващите при депозирането им. Присъствието на защитник при разпита на подсъдимия на досъдебното производство е вид гаранция за законосъобразно упражняване на процесуалните му права и в частност правото му на защита и на справедлив процес. Не без значение е и обстоятелството, че средството на престъплението, дъска, за което подсъдимият е заявил, че е използвал за да нанесе удара е намерено на мястото, посочено от него в същите обяснения, като описанието му съвпада изцяло с даденото от П.. Липсата на следи от кръв по дъската съответства изцяло на давността на изхвърлянето й от подсъдимия, повече от година преди да бъде намерена и изследвана и на заключението на биологичната експертиза, че следите от кръв биха се отмили за този период в резултат на атмосферните въздействия. Възражението, че подсъдимият дава различно описание на размерите на дъската в отделните си разпити не е от естество да опровергае достоверността на обясненията му, които съдилищата са кредитирали, тъй като в зависимост от поддържаната от подсъдимия версия е и описанието на съответната дъска. Намерената при огледа дъска кореспондира изцяло с описанието, което П. дава на оръдието, което твърди, че е използвал за да нанесе удара спрямо К. , който единствено е оценен като обективно възможен механизъм за причиняване на наличните увреждания и правилно е приета от контролираните инстанции за оръдие на убийството. Становището не почива на предположения, а е резултат на цялостно и подробно изследване на доказателствата, относими към средството на престъплението. В резултат на данните, посочени при разпита на подсъдимия като обвиняем е била намерена и процесната дъска при извършен оглед на съседното място на имота, в който е извършено убийството. Проведения след огледа следствен експеримент с участието на подсъдимия изцяло кореспондира с данните от огледа за мястото на изхвърляне на същата дъска. Правилно и в съответствие с показанията на свидетелите М. и С. са направените изводи, че облеклото на трупа на пострадалия съответства на дрехите, които М. е закупил и му е предоставил след наемането му на работа във фермата и които той практически не е събличал. Възражението в жалбата, че наличните доказателства от показанията на свидетелите С., П., и М. сочат на друг възможен извършител на убийството, с оглед твърденията им, че след изчезването му К. е бил видян и бит от техни познати не почива на верен прочит на гласните доказателства. Единствено свидетелят М. при разпита му пред съда изказва съмнения, че свидетелят С. е възможен извършител на убийството, което противоречи на данните по делото, че по време на извършването му С. и П. са се намирали в къщата на родителите му, където са пренощували и сутринта заедно са посетили къщата на работниците, където не са открили К.. В това отношение показанията на двамата свидетели съвпадат изцяло и правилно са оценени от съдилищата като истинни. ВКС изцяло споделя доказателствения анализ на контролираните инстанции, въз онова на който е отхвърлена тезата за друг възможен извършител, който да е умъртвил пострадалия след като той е избягал от фермата. В тази връзка правилно са интерпретирани фактите, че в къщата са били намерени всички вещи на К., докато при предходните му бягства той ги е взимал със себе си, заявеното от подсъдимия, че без причина му е предоставил часовника си, както и местонахождението на трупа, в кладенец в двора на къщата, което свидетелства, че убийството е извършено именно там. Отделно от това разположението на тялото в кладенеца , с лице към водата, периода на изплуването му на повърхността и състоянието на трупа / т.н. от експертите “осапунване”, което е възможно да се получи само ако тялото е изхвърлено във водата веднага след настъпването на смъртта /и характера на трупното разложение правилно са оценени в полза на обвинителната теза за датата на деянието и механизмът на извършване, както и на авторството на подсъдимия. В контролираните съдебни актове се съдържа подробен отговор на тезата на защитата на подсъдимия, че тялото е изхвърлено в кладенеца на по-късна дата от инкриминираната, което се обосновава с показанията на свидетелката С. П., че през лятото на 2014 година кладенецът е бил чист и сух. В тази връзка подробно са обсъдени показанията на всички свидетели, които са депозирали възприятията си за състоянието на кладенеца от процесната дата до намирането на трупа, които напълно кореспондират и противоречат на заявеното от П.. Свидетелите са еднопосочни в твърдението, че кладенецът е бил пълен с вода и нечистотии, като водата била с неприятен мирис и опитите да бъде почистен са били осуетени по различни причини, включително и поради повреда на помпата, с която са направили опит да премахнат водата. Относно възражението, че свидетелят М. е извадил от същия кладенец паднал заек, при внимателния прочит на показаният му /могат да бъдат обсъждани само депозираните в съдебно заседание, тъй като тези от досъдебното производство не са били прочетени по реда на чл.281 от НПК/ се установява, че в показанията на този свидетел не е посочен конкретен период на това събитие, за да се съотнесе към датата на деянието, както и че заекът е бил на повърхността на водата и е възможно това да е станало докато тялото още не е било изплувало от кладенеца, което съгласно медицинското заключение изисква период не по-кратък от 3 месеца след изхвърлянето му във водата. С оглед изложеното, изводите на контролираната въззивна инстанция по фактите от значение за авторството на деянието са основани на обективен прочит на доказателствените източници и доказателствата по делото и на изготвените експертизи, при оценката на които не са допуснати нарушения в процесуален план. По тези съображения не се установи да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за съществено нарушение на процесуалните правила от контролираната въззивна инстанция и жалбата в тази и част е неоснователна. Въз основа на вярно установените факти съдилищата са направили правилен извод за обективната и субективна съставомерност на деянието по смисъла на чл.115 от НК. В жалбата същата се оспорва само в контекста на невярно установеното съдържание на релевантните факти, за които се установи, че в съдебните актове на контролираните инстанции са възприети въз основа на правилно формирано и в съответствие с процесуалният закон вътрешно убеждение, поради което не могат да бъдат преразглеждани от касационната инстанция. Поведението на подсъдимия по нанасяне на силен удар с дървена дъска в областта на долната челюст на пострадалия, резултирало в счупване на двете му челюсти и причинило тежка мозъчна травма, при което смъртният изход е бил неизбежен го определя като умишлено убийство. Характеристиката на обективните действия на дееца определят и субективното му отношение към деянието и наличието на умисъл за умъртвяване на К.. С оглед изложеното материалният закон е приложен правилно и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е налице. За основателно се намери оплакването по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието. Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е при условията на чл.54 от НК, като същото е определено с четири години над законовия специален минимум, предвиден в разпоредбата на чл.115 от НК и индивидуализирано на четиринадесет години лишаване от свобода. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са отчетени високата степен на обществена опасност на деянието, неправилно изведена от вида на засегнатите обществени отношения и настъпилия вредоносен резултат, които са съставомерни елементи и не могат повторно да бъдат определящи за тежестта на деянието. Останалите обстоятелства, посочени от въззивния съд като липса на трудови навици у подсъдимия и направен опит да се укрие след деянието не кореспондират с данните по делото, че подсъдимият е работел във фермата и я е напуснал принудително по инициатива на неговите работодатели, като не се е укривал, поради което също не могат да бъдат ценени в негова тежест. С оглед изложените съображения размера на наказанието е определен при неправилно отчитане на отегчаващите обстоятелства и не съответства на степента на обществената му опасност, поради което са налице основания за редуцирането му по размер, за да се приведе в съответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК. За съответно на извършеното деяние, което е и справедливо касационната инстанция прецени, че се явява наказание в размер от дванадесет години лишаване от свобода, което налага решението на въззивния съд да бъде изменено като се намали наложеното на подсъдимия П. наказание от четиринадесет на дванадесет години лишаване от свобода. В останалата част решението следва да се остави в сила. С изменение на чл. 301, ал.1, т.6 от НПК / ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. / определянето на типа на съответното затворническо заведение, в което следва да се изтърпи наказанието лишаване от свобода е изключено от правомощията на съда и с изменение на чл.58 от ЗИНЗС възложено в изключителната компетентност на затворническата администрация, поради което и настоящият съд няма правомощия да контролира правилността на въззивното решение в частта относно мястото на изтърпяването му. Независимо от това към датата на постановяване на въззивното решение текстът в актуалната му редакция не е бил в сила, поради което и не са налице основания за корекция на постановения съдебен акт в тази му част. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл.354, ал.1, т. 1 и 3, вр. ал.2 , т.1 от НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 217 на Апелативен съд – Бургас, Наказателно отделение, постановено на 13.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 252/2016 г. в частта относно наказанието като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А. П. наказание за извършеното от него престъпление по чл.115 от НК от четиринадесет на дванадесет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: