Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 01.08.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова при секретар Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Михайлова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНД № 492/19г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на Н. Н. Д. срещу решение № 46 от 22.03.2019г., постановено по ВНОХД № 602/2017г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 71 от 08.09.2017 г. по НОХД № 2154/17г. на Пловдивския окръжен съд. Подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 04.06.2014г. в [населено място], обл. Пл., като управител на „Е." ООД, при условията на посредствено извършителство - чрез Д. Н. Д., действащ като пълномощник, представил пред Областна дирекция на Държавен фонд „З." [населено място], Общинска служба „З." [населено място], обл.Пл., неверни сведения в общо заявление за подпомагане за 2014г. от 04.06.2014 г. като в приложена към него таблица за ползваните парцели за 2014 г., е посочил, че ползва - обработва 161 бр. парцели в землищата на [населено място] и [населено място] с обща площ 119,03ха, в нарушение на задължението да се представят такива сведения, регламентирано в чл.3, ал.1, т.3, б. "в" от Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ на Министъра на земеделието и горите, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по "Схема за единно плащане на площ", и на основание чл.248а, ал.3 вр. ал.2 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за тригодишен изпитателен срок. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за това, че на 31.05.2014г. лично, като управител на „Е."ООД е представил пред Областна дирекция на Държавен фонд „З." [населено място], Общинска служба „З." [населено място] неверни сведения в Общо заявление за подпомагане за 2014г. с УИН ....., УРН ..... от 31.05.2014 г., като в приложената към него таблица за ползваните парцели за 2014г. да е посочил, че ползва - обработва 35 бр. парцели в землищата на [населено място] и [населено място] с обща площ 31,81ха, в нарушение на задължението да се представят такива сведения, регламентирано в чл.3, ал.1, т.3, б. "в" от Наредба № 5/27.02.2009г., за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по "Схема за единно плащане на площ", както и за това, да е осъществил продължавано престъпление. И двете инстанции са възложили в негова тежест направените по делото разноски. С жалбата са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се иска оправдаването на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Като съществени процесуални нарушения се изтъкват липсата на мотиви по част от възраженията на защитника, включването в присъдата на парцели, различни от посочените в обвинителния акт, без да е направено изменение на обвинението, и незаконосъобразното отстраняване на очевидна фактическа грешка. В резултат на неправилната интерпретация на доказателствата, според касатора е осъден невинен подсъдим и материалният закон е приложен неправилно. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с неотчитането на многобройни смекчаващи обстоятелства и несъобразяване с целите по чл.36 от НК. Становището на представителя на ВКП е, че жалбата е неоснователна, тъй като по безспорен начин е установено, че площите са обработвани от друго лице. В съдебно заседание самият подсъдим поддържа, че е невинен, че е обработил инкриминираните площи като угар през октомври 2013г., което е достатъчно и е съобразено с Наредбата за подпомагане, че е жертва на кампания за отстраняването му, инициирана от конкуренти, че съдът е интерпретирал превратно доказателствата и необосновано е дал вяра на пристрастни свидетели, които нямат лични възприятия. Изразява съмнение, че К. действително е засадил земите и заявява, че ако го е сторил, той не би могъл да знае. В този смисъл е и представеното писмено становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, мотивите на атакувания съдебен акт и извърши проверка в пределите по чл.347 от НПК, намери следното: Основната част от изложението в жалбата и в писменото становище на подсъдимия, съставлява подробен анализ на отделните писмени доказателства и свидетелски показания. По този повод, настоящият състав намира за необходимо да поясни, че касационната инстанция не притежава каквито и да било правомощия да проверява установените по делото фактически положения, да ги оспорва под една или друга форма, още по-малко да приема нови такива. На контрол подлежи процесуалната дейност на предходните инстанции по точното очертаване на предмета на доказване, събирането на доказателства и доказателствени средства за изясняване на обстоятелствата, включени в него, проверката, надлежният им анализ и обективната интерпретация, доколкото неспазването на разпоредбите на чл.12, ал.2, чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК представлява процесуално нарушение. В случай, че такова не е допуснато и се претендират и останалите касационни основания, ВКС проверява правилното приложение на материалния закон към установените факти, както и справедливостта на наказанието. В рамките на спомената процесуална дейност, настоящият състав констатира, че действително апелативният съд е допуснал процесуални нарушения, довели до непълно изясняване на фактическата обстановка и едностранчива оценка на доказателствените материали. Съществено процесуално нарушение съставлява отказът да бъдат установявани факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК. Става въпрос за обстоятелството, дали подсъдимият или друго лице е легитимният ползвател на посочените в обвинителния акт парцели. Неяснотата произтича от събитията, развили се преди инкриминираната стопанска 2014 година. Инстанциите са установили, че Д. е имал договор със земеделската кооперация на [населено място] и с отделни собственици. На общо събрание член-кооператорите решили да го прекратят. Сключили договори със св.К.. Той започнал да обработва земите, да раздава рента и да заплаща наем. Прието е за установено дори, че е давал рента на собственици, с които нямал договори, защото фактически обработвал земите им. Някои притежатели обработвали лично парцелите си. Междувременно Д. атакувал решението за прекратяване на договора в съда, който се произнесъл в негова полза и кооперацията била осъдена да му заплати обезщетение. Така възникнал проблем – в няколко поредни години се стигнало се до „застъпване“ на земите при подаване на заявленията в ДФЗ. Кандидатите срещали трудности да докажат правото си да ползват парцелите, много от тях се отказали да кандидатстват за подпомагане. По време на наказателното производство процесуалната активност на подсъдимия е била насочена към установяване на обстоятелството, че именно той, а не св.К. или трето лице има право да обработва парцелите. Позицията на въззивния съд по тези доводи съвпада с тази на първоинстанционния и е изразена категорично и многократно в решението: Дали подсъдимият е имал договор със ЗК е „извън предмета на делото“./л.838/; „Имат ли договорите действие, не е от съществено значение, защото е важно кой обработва земите реално, а не кой разполага с валиден договор.“/л.838/; „Процедурата по отпускане на средства за подпомагане не се интересува от основанието, на което се ползват земите“/л.870/; „Самите договори не доказват факта на обработване на земите, поради което не са с водещо значение.“/л.870/; „Доводите за липса на валиден договор с К. не са във фокуса на настоящото производство.“/л.877/; „Въпросът…няма значение за настоящото произнасяне и е безпредметен, тъй като право на субсидия има земеделски стопанин, който не само разполага с право да ползва земите, но и реално обработва същите.“/л.878/. Това становище не може да бъде споделено. Правнозащитеният обект са обществените отношения, установени с цел насърчаване и подпомагане на стопаните, занимаващи се със земеделие и животновъдство, чрез предоставяне на финансови средства. Редът и предпоставките за субсидиране са стриктно регламентирани в актове на ЕС и в националното законодателство – в Закона за подпомагане на земеделските производители и в Наредба № 5/2009г. на министъра на земеделието и храните. Анализът на нормативната уредба не оставя никакво съмнение по въпроса, че първата предпоставка, за да придобие земеделският стопанин право на помощ, е да има качеството „ползвател“ на земеделска земя. В чл.2а на Наредбата изчерпателно са изброени лицата с такъв статут, както и способите за легитимацията им. Вярно е, че само по себе си, наличието на правно основание за ползване на земеделската земя не е достатъчно, за да бъде отпусната субсидия, а е необходимо парцелите действително да се обработват и поддържат в добро земеделско състояние. Тази предпоставка безспорно също следва да е налице. Тъй като кумулативното наличие на посочените условия е задължително за предоставяне на помощ, в процедурата по приемане и проверка на заявленията се събира информация и в двете насоки. Умишленото и със специална цел представяне на неверни сведения от заявителя би било съставомерно по чл.248а от НК, както когато тези сведения се отнасят до това дали е ползвател на земите, така и когато касаят обработването им. Няма съмнение, че от значение за правилното целево разходване на държавните средства и на средствата от фондове на ЕС е създаването на механизми за предотвратяване на неправомерно облагодетелстване на лица, които реално не се занимават със земеделие или животновъдство. Също толкова важно е обаче установяването на стабилност в сферата на тези обществени отношения и благоприятна стопанска среда за дейността на земеделските производители, което е немислимо без зачитане правата на легитимните ползватели. За съжаление действащата нормативна уредба не изключва напълно опасността в отделни случаи подпомагането да се получи от друго лице, а не от легиминия ползвател на земите. За улеснение на администрацията, при застъпване на парцели не се изисква служебно да се провери чие заявление е грешно, а се разчита на активността на конкуриращите се претенденти. При отказ на един от тях се презюмира, че другият е правоимащ. Това не винаги отговаря на действителното правно положение, поради което възникват проблеми, за каквито има данни и по настоящото дело. Избраният от апелативния съд подход да се дезинтересира от въпроса дали подсъдимият е „ползвател“ по смисъла на чл.2а от Наредба № 5/2009г. е неправилен и провокира допълнително задълбочаване на проблема. Не трябва да се забравя, че наказателноправната норма е създадена за защита на нормалното развитие на дадените обществени отношения, а не на възникналите в практиката нежелателни отклонения от тях. В контекстна на конкретното наказателно производство, изясняването на легитимния ползвател несъмнено е елемент от предмета на доказване. Ако се установи, че единствено подсъдимият Д. има правно основание да ползва инкриминираните земи, но въпреки това, други лица /напр. св.К./, без негово съгласие и против волята му са ги засели, значението на това обстоятелство би се проявило в няколко направления. Навлизането в чужд имот против волята на владелеца несъмнено представлява противоправно поведение, независимо дали е било с цел да се обработва земята. Освен това, от гледна точка на гражданското право, добивите представляват приращение и арендаторът, концесионерът или наемателят придобива плодовете от земята по производен начин на основание учреденото му право на ползване. Това означава, че ако лице, различно от легитимния ползвател продава реколтата или раздава рента на селяните, извършва присвояване. Ако такова лице, на основание фактическите си действия в парцелите, заяви пред държавните органи претенции за подпомагане, би осъществило и престъпление. Изложеното би наложило преосмисляне на позицията, че тези лица и близките до тях са безпристрастни и добросъвестни свидетели, чиито показания следва да бъдат кредитирани. Игнорираното от апелативния съд обстоятелство е важно и от гледна точка и на материалния закон, който би следвало да се приложи различно, според това дали подсъдимият е легитимен ползвател или не, при положение, че по делото е безспорно установено, че земите действително са обработвани. Законовата регламентация не поставя изискване към кандидатстващите за подпомагане земеделските производители лично да обработват земите си. Особено валидно е това, в случаите по ал.3 на чл.248а от НК, когато субсидиите ще бъдат получавани от юридическо лице. Ако Д. е ползвател, а друг е обработил негов парцел за негова сметка, съдът дължи преценка, дали подсъдимият не е изпълнил валидно задължението си. Такава хипотеза предполага допълнително изясняване на факти – знаело ли е лицето, че върши чужда работа без мандат, както и дали е претендирало право на помощи за себе си на същото основание, на което и подсъдимия. В тази връзка е показателно обстоятелството, че извън наказателното производство, проверката дали Д. обработва заявените земи, би се осъществила чрез посещение на терен от служители на ДФЗ, които биха проверявали състоянието на парцелите, а не с чия техника са обработвани. В още по-голяма степен казаното се отнася до хипотезата, при която две различни лица обработват един и същи терен – първият я разорава /оставя под угар/, а вторият я засява. Тезата на подсъдимия е, че именно това се е случило. Вън от съмнение е, че в такава ситуация при подаване на заявление за подпомагане, поведението на легитимния ползвател не би било съставомерно, за разлика от това на лицето, което обработва без правно основание. Съществено процесуално нарушение е допуснато и при анализа на доказателствата и доказателствените средства, на които въззивният съд се е позовал, за да отхвърли обясненията на подсъдимия че е обработвал парцелите, който е непълен, едностранчив и тенденциозен, както и с отказа да коментира значителна част от материалите по делото. Съдът не е проявил дължимата прецизност по отношение на това, какви точно обстоятелства се установяват с помощта на гласните доказателствени средства. Безспорно, конкретни възприятия по спорния въпрос могат да имат лица, които лично или чрез наети работници са обработвали земите или са присъствали на място. Такива са обаче, само малка част от разпитаните по делото. Във възможностите на останалите е да съобщят впечатления от случайни наблюдения, информация добита от други или предположения, основани на това кой раздава рента. По тази причина възражението на подсъдимия, че показанията на преобладаващата част от свидетелите не са годни да обосноват позицията на съда, е напълно логично. Обратното би предполагало, свидетелят да установи постоянно наблюдение и безпогрешно да разпознава техниката и работниците на всеки от земеделските производители. В мотивите на въззивното решение липсва разграничаване на двете групи свидетели, а такова е необходимо за преценката доколко дадени показания са противопоставими на обясненията на подсъдимия. В редица случаи дори самите свидетели не претендират да са категорични, но въпреки това инстанциите по фактите са се позовали на тях, за да отхвърлят тезата на подсъдимия, което сочи на некоректна интерпретация на доказателствения материал. Основният аргумент, с който съдът е обяснил позицията си, че подсъдимият не е обработвал земите е, че това няма как да се е случило, защото са засети от св.К. /л.886/. Тезата на Д. е, че в началото на селскостопанската година /началото на октомври 2013г./ извършил дълбока оран на парцелите, но се отказал от намерението да ги засее с пшеница, поради проблемите, които му създавали конкурентите; Декларирал ги като угар, при което подпомагането е в по-малък размер; През пролетта, без негово знание и съгласие К. засял в разораните парцели пшеница и слънчоглед – насажденията, за чието наличие свидетелстват значителна част от разпитаните. Липсват мотиви и не става ясно, защо съдът е разглеждал вероятностите и двамата да са обработвали последователно земите като взаимно изключващи се. По правилата на формалната логика очевидно не са такива. Един от най-съществените доводи на защитата е останал без отговор. Не са достатъчно убедителни мотивите, с които съдът е дал вяра на определени свидетелски показания, а други е обявил за несъответстващи на действителността. Декларирано е солидаризиране с позицията на окръжния съд, който от своя страна е използвал напълно лишената от конкретика фраза, че едни показания са „логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал“, без да обяснява защо, а други „аргументирано и с основание не е кредитирал“. На практика са отхвърлени показанията на синовете и племенника на подсъдимия, както и на още трима свидетели, ангажирани работили с него. Шестимата са заявили, че са участвали в обработката на парцелите и са подкрепили обясненията му. Вярно е, че са в близки отношения с Д., но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за дискредитирането им. То налага единствено по-внимателна проверка на съобщената информация, и съпоставката й с данни от други източници, а сред безспорно установените факти са и тези, че въпреки проблемите с кооперацията и конкуренцията, през инкриминирания период подсъдимият не е престанал да се занимава със земеделие. Поддържал е земеделска техника, отглеждал е трайни насаждения в района. През 2013г. е раздал жито като рента. В продължение на почти две години /включително и през процесната/ е положил значителни усилия да преодолее упоритата съпротива от страна на кмета на [община] да изпълни влезли в сила съдебни решения за изземване на земите от К., който ги ползвал без правно основание и предаването им на дружеството „Е. С.“. Четирикратно е подавал молби до кмета за приложение на чл.34 от ЗСПЗЗ, и след това жалби до съда срещу мълчаливите откази. Установено е, че в предходни години е прилагал практиката да поддържа част от парцелите си като угар, както и че през стопанската 2014г. в землището е имало угар, макар в значително по-малък размер. Критичният подход към показанията на свидетелите, които потвърждават обясненията на подсъдимия, не е приложен към останалите свидетели, въпреки че са налице достатъчно основания. Няма как да бъдат пренебрегнати редица факти, като тези, че св.К. обработва и извлича печалба от същите земи, за които подсъдимият представя договори, че подсъдимият е предявил иск срещу него, че е подал множество сигнали, че се е снабдил със заповеди за извеждането му от терените. Жалбата, по която е образувано настоящото производство изхожда именно от П. К.. Подсъдимият е предявил иск и срещу св.Н., определен от апелативния съд като безпристрастен. Стопаните, в чиито заявления ДФЗ констатира застъпвания с парцелите, очертани от Д., също са заинтересовани от елиминирането му като претендент за подпомагане. Такива са Т. и Ч.. Лесно обясними са предпочитанията на членовете на земеделската кооперация към конкурента на Д. – от него получават пари и рента, докато подсъдимият ги е осъдил да му заплатят неустойка в размер на 40 000лв. и да го въведат във владение на земите. Изложените процесуални пропуски налагат връщане на делото на въззивната инстанция, която да изясни надлежно действителните отношения между участниците в производството, да прецени чие поведение е добросъвестно и чие незаконосъобразно, какви са интересите и зависимостите, след което да направи аргументирани фактически изводи. Част от оплакванията в жалбата са неоснователни. Възражението, че корекцията в номерата на парцелите е следвало да бъде извършена по реда на чл.287, ал.1 от НПК, не може да бъде уважено. Действително, в обвинителния акт е пропусната първата цифра от кода на блоковете в земеделското стопанство – вместо 55926 е записано 5926. Кодът се състои от три части, като първата /сгрешената/ обозначава местонахождение на блока в землището на [населено място]. Тъй като, от една страна, преди изброяването на парцелите, включващо изписване на уникалния идентификатор, изрично е заявено, че те се намират в землището на [населено място], а от друга в това землище не съществуват блокове, чиито идентификационен код да съответства на погрешно изписания 5926, няма никакво съмнение, че пропускът е технически. Уточнението, че пред всички кодове на блоковете в [населено място] има още една цифра „5“, не променя парцелите, за които обвинението твърди, че не са обработвани от подсъдимия. Без изменение на фактите чл.287, ал.1 от НПК е неприложим. В резултат на корекцията за подсъдимия не са възникнали неясноти относно съществените обстоятелства и затруднения да разбере в какво точно е обвинен, т.е. обсъжданата неточност не обосновава наличие на отменителното основание по чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Изразената претенция, че няма нанесена щета, е без връзка със законосъобразността и правилността на проверяваното решение, тъй като престъплението е на формално извършване. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя решение № 46 от 22.03.2019г., постановено по ВНОХД № 602/2017г. на Пловдивския апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.