Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е    №  230   гр.София,  31.03.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                     Председател:надежда зекова                                            Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                  светла бояджиева                                                                               при секретаря    Ю.Георгиева            като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 42 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 22.07.2008г. по гр.д. № 937/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД Жалбоподателят Ж. С. В. поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения срещу нея иск. Ответникът „ВИК” ООД гр. В. не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с определение от 11.03.2009г. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 19.02.2008г. по гр.д. № 8839/2007г. Варненски РС, е осъдил Ж. С. да предаде на „ВИК” ООД гр. В., държането на 1/2идеална част от апартамент в гр. В., на основание 233, ал.1 ЗЗД. Съдът е изложил съображения, за това че с решение по гр.д. №851/1998г. Варненски РС е предоставил процесния апартамент, представляващ към онзи момент семейно жилище, след прекратяването на брака на жалбоподателката със С. С. , за ползуване на нея и непълнолетното й към онзи момент дете, за което жилище в решението е посочено, че е ведомствено. При тези данни съдът е приел, че между дружеството „ВИК” ООД гр. В. и бившите съпрузи е бил сключен договор за наем, който след прекратяването на брака е продължил да съществува между жалбоподателката и дружеството като безсрочен такъв. Съдът е приел, че същият е прекратен с предявяване на исковата молба, поради което е осъдил жалбоподателката да върне държането на 1/2 идеална част от апартамента на основание чл.233 ЗЗД. За да уважи частично предявения иск съдът е приел, че между страните е имало сключен наемен договор, който е прекратен от наемодателя с отправено предизвестие, поради което жалбоподателката е осъдена да върне държането на 1/2идеална част от имота, без да е установил дали между страните по делото има сключен такъв договор, по силата на който наемателя да дължи връщане на наетата вещ. В представените към жалбата решения по гр.д. №240/2003г., гр.д. №1225/2000г. и гр.д. №29/1976г. на ВКС е застъпено разбирането, че се дължи връщане на веща на наемодателя само след като се установи, че същата е предоставена именно от него на наемателя. Настоящия съдебен състав на Върховен касационен съд намира за правилно второто становище. В случая въззивния съд в противоречие с това разбиране е приел, че се дължи връщане на веща, без да е дал отговор на въпроса дали между страните по делото е възникнало наемно правоотношение и по отношение на каква вещ. Въззивният съд не е дал отговор на въпроса дали между страните по делото именно е бил сключен договор за отдаване под наем на ведомствено жилище, за да може да се приеме, че след като ползуването продължи от бивш съпруг по силата на решение за предоставяне ползуването от бракоразводен съд, ще важат общите правила за наемните договори съгласно чл. 239 ЗЗД, т.е. че след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното отношение, ако използуването на наетата вещ продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен (чл. 236, ал. 1 ЗЗД) и при прекратяване на наемния договор съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, но именно на наемодателя. Съдът не е установил, включително и с помощта на експертиза, наличието на наемно правоотношение между страните по делото, за каквото липсват каквито и да е данни по делото. Задължението на наемателя по чл. 233 ЗЗД да върне наетата вещ след прекратяването на договора за наем е такова само спрямо наемодателя и единствено последният е легитимиран да иска изпълнението на това задължение. В случая нямат значение обстоятелствата кой е собственикът на имота и какви са отношенията между него и лицето, сключило наемния договор, и дали съобразно с тези отношения наемодателят е имал право да отдаде жилището под наем. Като е приел въпреки това, че правото да иска да развали наемния договор не принадлежи на наемодателя - страна по наемния договор, а на собственика на наетия имот, макар и последният да не е страна в наемно договорното отношение, съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 21 ЗЗД. Ето защо следва да бъде отменено обжалваното решение, а на основание чл.292, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото е съдът следва да установи, включително и с помощта на експертиза съществува ли наемно правоотношение между страните по делото, за каквото липсват каквито и да е данни по делото, както и ако съществува изпълнявани ли са задълженията по него от страна на наемателя и наемодателя и докога, с оглед възможността да бъде прекратен същия при условията на чл.238 ЗЗД. Предвид изложените съображения, съдът     Р Е Ш И :     О Т М Е Н Я В А решение от 22.07.2008г. по гр.д. № 937/2008г. на Варненски окръжен съд.   В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: