Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
София, 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3307 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. А., М. Н. М., Х. Н. М., А. М. П. и М. М. П. срещу решение №11 от 20.02.2013г. по гр.д.№728/12г. на Сливенския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е излязъл извън указанията на ВКС, дадени с предходното отменително решение. Освен това неправилно съдът се е позовал на чл.34, ал.3 ЗТПС и на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, които нямат отношение към настоящия случай. Не бил съобразен с доказателствата по делото изводът на въззивния съд, че липсва идентичност между притежавания от техния наследодател и възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот.
Ответникът в производството – [община] оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение №371 от 02.07.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса как се извършва преценка за идентичност на имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, особено когато няма кадастрални планове към момента на образуване на ТКЗС.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Възстановяването на земеделските земи се извършва в стари реални граници и само ако те не могат да бъдат установени – с план за земеразделяне. В първоначалната редакция на чл.14 ЗСПЗЗ и чл.13 - чл.18 ППЗСПЗЗ липсва подробна регламентация на начините, по които общинската поземлена комисия събира данни за старите граници на земите. Въведено е обаче изискване към общините да предоставят на общинските поземлени комисии кадастралните карти и всички останали източници, които могат да имат отношение към процеса на възстановяване на собствеността – чл.18 ППЗСПЗЗ. Детайлна уредба на правилата, по които ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ установява старите реални граници на земите се съдържа в чл.13а ППЗСПЗЗ /нов, ДВ бр.122/1997г./. И преди въвеждането на този текст обаче поземлените комисии са ползвали не само наличните кадастрални планове, но и всички възможни данни за установяване на старите имоти и техните собственици.
В решение №320 от 17.10.11г. по гр.д.№1142/10г. на ВКС, І ГО е прието, че преценката за идентичност на имоти в административното производство по ЗСПЗЗ е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. Техническата експертиза в рамките на един съдебен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. Установената идентичност с решението на ОСЗГ, което е официален удостоверителен документ, има обвързваща съда доказателствена сила и в тежест на оспорващия е да опровергае установеното с решението.
Същите разсъждения са изложени и в решение №287 от 13.07.11г. по гр.д.№1032/10г. на ВКС, І ГО.
Посочените решения на ВКС са постановени в производство по чл.290 ГПК и са задължителни. Те следва да намерят приложение и в настоящия случай. Като е основал решението си на неточно интерпретиране на данните по заключенията на вещото лице по настоящото дело, въззивният съд е действал в противоречие с посочената практика на ВКС.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Сливенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №39 от 26.07.11г. по гр.д.№56/2009г. на Котелския районен съд, е отхвърлил предявените от К. Н. А., М. Н. М., Х. Н. М., А. М. П. и М. М. П. срещу [община] установителни искове за собственост на седем недвижими имота със самостоятелни идентификатори по действащата кадастралната карта на [населено място], съставляващи бивш имот с идентификатор 87031.501.883 по предходната кадастрална карта, с площ от 5991 кв.м. За този имот ищците са заявили права, основани на реституция по ЗСПЗЗ.
Установено е по делото, че наследодателят на ищците М. М. П. /М. М. А./ е закупил през 1946г. заедно с В. М. А. нива от 2,2 дка в местността А. Е., при граници А. А. П., път от две страни и И. Х. П., както и нива от 3,6 дка в същата местност, при граници: А. А. П., К. М., И. Г. и Х. К. Х.. С частен писмен договор от 25.12.1950г. В. М. А. е продал на М. М. П. нива от 2 дка в местността „А. Е.“ при граници А. А. П., Х. К. Х., К. Б. и Х. Ч., както и нива от 2 дка в същата местност, при граници: А. А. П., А. И. М. и от две страни път. При влизане в ТКЗС М. П. е декларирал две ниви от по 4 дка в местността “А. Е.” и още една нива от 1 декар в същата местност. По този начин той е заявил искане за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. С решение №20025 от 05.03.1992г. на ПК Котел е възстановена на М. М. П. собствеността върху нива от 5 дка в местността „А. Е.“ при съседи: К. П., А. П. и Х. Г., както и нива от 4 дка в същата местност, при граници от три страни път и А. П.. Според вещото лице процесният имот съвпада с имота, който е бил възстановен с това решение. Към този момент имотът се е намирал извън регулация. В последващи протоколи №16025 от 28.10.94г. и №17025 от 07.11.94г. на ПК Котел е записано, че не са признати имотите в регулацията на населеното място, тъй като не са представени скици и удостоверения от общината. Към този момент спорният имот вече е бил в регулацията на [населено място]. В първата кадастрална карта на [населено място] от 2007г. за процесният имот е записано, че е с неидентифициран собственик. Това е дало основание на [община] да състави акт за частна общинска собственост. От свидетелските показания се установява, че спорното място е било собственост на наследодателя на ищците още преди образуване на ТКЗС, за определен период му е било предоставено за лично ползване, а след това е върнато и понастоящем се работи от ищеца А. П., който си е направил там овчарник.
При тези данни въззивният съд е приел, че не е доказана идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот в местността „А. Е.“ и спорния имот, който му е възстановен от поземлената комисия. Този извод е направен на база заключението на вещото лице, както и на данните, че по разписния лист към кадастралния план от 1964г. процесният имот е записан като имот на АПК – лично ползване. Съдът е изложил и мотиви, че спорният имот е бил включен в държавния поземлен фонд. На основание чл.34, ал.3 ЗТПС са се отстъпвали земи от ДПФ за вечно и безвъзмездно ползване. Такива земи са отстъпвани за ползване и на основание актове на актове на МС, АПК, ТКЗС и др. Впоследствие правото на ползване върху тези земи е прекратено на основание §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като е дадена възможност при определени условия ползвателите да изкупят земята. Прието е, че след като процесните земи не са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ и не са изкупени по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, те са станали общинска собственост и на основание чл.7, ал.1 ЗОС не са могли да бъдат придобити по давност.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че с обжалваното решение въззивният съд е излязъл извън указанията, дадени с отменителното решение №255 от 12.11.12г. по гр.д.№348/12г. на ВКС, ІІ ГО. С това решение делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция само поради това, че искът за собственост е бил уважен по отношение на имот с идентификатор 87031.501.883 по предходната кадастрална карта на [населено място], който не съществува към момента на постановяване на първото въззивно решение по спора. Дадено е указание да се постанови решение по отношение на съществуващите имоти, образувани на основата на стария имот с идентификатор 87031.501.883. При новото разглеждане на делото въззивният съд е пререшил спора за собственост, без да има указания в тази насока от ВКС.
Основателни са и другите оплаквания в касационната жалба. Неправилен е изводът на въззивния съд, че липсва идентичност между притежавания към момента на образуване на ТКЗС и възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот. На първо място – такава идентичност е установена в административното производство по възстановяването на собствеността. В съдебния процес по настоящото дело са назначавани експертизи във връзка с оспорената идентичност. Вещото лице е заявило в заключението си от 13.04.2010г., че въз основа на представените от ищеца документи за собственост не може да се установи идентичност между притежавания и възстановения имот. Според посочената по-горе задължителна практика на ВКС това заключение няма предимство пред решението на ПК за възстановяване на собствеността. Същевременно по делото има данни, които сочат наличието на такава идентичност. Това са показанията на свидетеля Ф. К., който е установил, че процесният имот е бил на наследодателя на ищците М. П., той го е внесъл в ТКЗС и няколко години имотът е бил обработван от стопанството, а след това бившите собственици са започнали отново да го работят. Тези показания се подкрепят и от другите свидетели, както и от данните, че в местността „А. е.” притежаваните от бившите собственици имоти са им били предоставени от ТКЗС за лично ползване. Последното обстоятелство се свързва и с отбелязването за процесния имот по разписния лист от 1964г. – АПК лично ползване.
При тези данни следва да се приеме, че процесният имот е възстановен на ищците с решение №20025 от 05.03.1992г. на ПК Котел. В това решение са описани и границите на възстановения имот в местността „А. Е.”, който според вещото лице съвпада с процесния имот с идентификатор 87031.501.883 по предходната кадастрална карта на [населено място]. Към момента на издаване на решението на ПК не е имало изискване да се издава скица към него, затова по силата на това решение е настъпил реституционният ефект. Последващите протоколи №16025 от 28.10.94г. и №17025 от 07.11.94г. на ПК Котел не могат да отменят настъпилото възстановяване на собствеността, тъй като поземлената комисия като административен орган няма правомощие сама да отменя свои решения, извън хипотезите на чл.14, ал.7 и чл.14 а ЗСПЗЗ. Тези протоколи са основани на обстоятелството, че имотът в местността „А. Е.” е в регулация и общината не е издала за него скица. Към момента на възстановяване на собствеността през 1992г. обаче имотът е бил извън регулация според заключението на вещото лице, представлявал е земеделска земя и не се е изисквало издаването на скица от общината като предпоставка за възстановяването.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и спорът да се реши според изводите на настоящата инстанция. Искът за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции. В първата инстанция ищците са направили разноски в размер на 844 лв., от които 124 лв. държавна такса, 500лв. за вещо лице и 220 лв. за скици. Няма данни договореното адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 22.10.2009г. в размер на 1000лв. и от 22.10.2009г. в размер на 150 лв. да е внесено, а това е задължително условие за присъждането му, съгласно т.1 на ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС. За въззивното производство ищците са направили разноски в размер на 700лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 13.01.12г. За второто касационно производство ищците са направили разноски в размер на 848, 50лв. Общият размер на направените разноски е 2392,50лв. и тази сума следва да се присъди с решението. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №11 от 20.02.2013г. по гр.д.№728/12г. на Сливенския окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], че К. Н. А. от [населено място], [улица]; М. Н. М. и Х. Н. М., двамата от [населено място], [улица]; А. М. П. от [населено място], [улица] М. М. П. от [населено място], [улица] са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], образувани на основата на стар имот с идентификатор №87031.501.883 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-8 от 28.03.2007г., а именно:
ПИ с идентификатор №87031.501.2202 с площ от 945 кв.м., при съседи и граници: ПИ №87031.501.1002; ПИ №87031.501.2082; ПИ №87031.501.585; ПИ №87031.501.2203 и ПИ №87031.501.2072;
ПИ с идентификатор №87031.501.2203 с площ от 943 кв.м. при съседи и граници: ПИ №87031.501.1002; ПИ №87031.501.585; ПИ №87031.501.2204; ПИ №87031.501.2072 и ПИ №87031.501.2202;
ПИ с идентификатор №87031.501.2004 с площ от 964 кв.м., при съседи и граници: ПИ №87031.501.585; ПИ №87031.501.2205; ПИ №87031.501.2072 и ПИ №87031.501.2203;
ПИ с идентификатор №87031.501.2005 с площ от 976 кв.м., при граници и съседи: ПИ №87031.501.2004; ПИ №87031.501.585; ПИ №87031.501.586; ПИ №87031.501.2072 и ПИ №87031.501.2206;
ПИ с идентификатор №87031.501.2006 с площ от 875 кв.м., при граници и съседи: ПИ №87031.501.2005; ПИ №87031.501.585; ПИ №87031.501.586; ПИ №87031.501.2208; ПИ №87031.501.2072 и ПИ №87031.501.2207;
ПИ с идентификатор №87031.501.2007 с площ от 559 кв.м., при граници и съседи: ПИ №87031.501.2206; ПИ №87031.501.2208; ПИ №87031.501.2104 и ПИ №87031.501.2072;
ПИ с идентификатор №87031.501.2008 с площ от 707 кв.м., при граници и съседи: ПИ №87031.501.586; ПИ №87031.501.2104; ПИ №87031.501.2207 и ПИ №87031.501.2206.
ОСЪЖДА [община] да заплати на К. Н. А.; М. Н. М.; Х. Н. М.; А. М. П. и М. М. П. сумата от 2392,50лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |