1 Р Е Ш Е Н И Е № 405 С., 03 февруари 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети септември ........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ........................, като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ............................ КНОХД № .. 362 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия. Атакува се въззивна присъда № 26 от 15.04.10 год. по ВНОХД № 232/10 год. на Р. окръжен съд. Сочат се касационните основания – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. П. счита, че определеното общо наказание лишаване от свобода за престъпленията, за които Х. е признат за виновен от Р. окръжен съд по чл. 270, ал. 1, пр. 1 /ДВ, бр. 43/05 год. / и чл. 325, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК в размер на ШЕСТ месеца, незаконосъобразно е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от шест месеца. Иска се присъдата да бъде изменена, като са определи изпитателен срок за наказанието лишаване от свобода в размер на три години. В тази насока протестът се поддържа в съдебно заседание. Пледира се, че извършеното от Х., осъществява признаците на хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като не са реализирани квалифициращите признаци „дързост” и „цинизъм”. Прокурорът намира, че е изтекъл срокът на абсолютната давност по чл. 270, ал. 1 НК. От страна на подсъдимия съдебният акт се атакува като постановен при нарушение по чл. 13 и 14 НПК и се акцентира, че деянието по чл. 325 НК е несъставомерно, поради което не може да са ангажира наказателната отговорност на Х.. Иска се оправдателно решение на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Поддържа се прекратяване на наказателното производство за повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, поради изтекла абсолютна давност. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на подадения протест. Върховният касационен съд, като взе предвид подадените протест и жалба, доводите и становищата на страните, намира следното: С присъда № 9 от 19.01.10 год., постановено по НОХД № 2555/09 год. подсъдимият Х. е признат за невинен в това, че на 06.09.07 год., в землището на[населено място] – главен път І – 5, 13 километър, противозаконно попречил на орган на власт – служители на „Пътно полиция” при ОД на МВР – Р., да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, нарушавайки правилото за движение по чл. 103 ЗДвП, като на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК. Признат е за виновен в това, че по същите време и място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл. 325, ал. 1 и чл. 78а НК и чл. 301, ал. 1, т. 4 НПК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лв. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК. Признат е за невиновен и в това, че по същите време и място противозаконно повредил чужда движима вещ – л.а „Опел А.”, с рег. № С 03 86 ХМ, собственост на ОД на МВР –[населено място], като причинил побитост върху рамката на тавана – повреда на стойност на 64.60 лв., поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 НК. С атакувания съдебен акт по протест на прокурора и жалба на подсъдимия е отменена присъдата на районния съд в частите й, с които Х. е оправдан за престъпленията по чл. 270, ал. 1 и по чл. 325, ал. 2 НК и е признат за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК с налагане на административно наказание. С новата присъда подсъдимият е признат за виновен в тава, че на 06.09.07 год. в землището на[населено място] – главен път І-5, в района на 13-ти километър, противозаконно попречил на орган на власт – служители на „Пътна полиция” при ОД на МВР –[населено място], да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП за контролиране на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, нарушавайки задължението си по чл. 103 ЗДвП, поради което и на осн. чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК /ред. ДВ, бр. 43/05 год. /, вр. чл. 2 НК е осъден на глоба в размер на 200.00 лв. Признат е за виновен и в това, че по същите време и място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, поради което и на осн. чл. 325, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Определено му е на осн. чл. 23, ал. 1 и 3 НК общо наказание ШЕСТ месеца лишаване от свобода, към което е присъединена глобата в размер на 200.00 лв. Приложена е разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК за срок от ШЕСТ месеца. Оправдан е за причиняването на побитост върху полицейския автомобил, като деяние от състава на престъплението по чл. 325, ал. 1, пр. 1 и 2 НК. Първоинстанционният акт е потвърден в останалата му част. Доколкото част от деянията, обхванати от обвинението по чл. 325, ал. 2 НК като най-тежко, са преценени от въззивния съд при условията на идеална съвкупност с деянията, реализиращи съставите на чл. 270, ал. 1, пр. 1 и чл. 216, ал. 1 НК, настоящата инстанция намира, че следва да се анализират преди преценката за извършено престъпление по чл. 325 НК. Въпросът за приложението на чл. 66 НК е свързан с реализирането на наказателната отговорност в санкционната част на подсъдимия, поради което следва да се прецени последен. За да оправдае подсъдимия по обвинението по чл. 216, ал. 1 НК, районният съд е приел, че от двата удара с тилната част на главата Х. е причинил побитост върху тавана на полицейския автомобил. Повредата не е довела до изменение в субстанцията или структурата на същия, водещи до временна или частична негодност за използване по предназначение, т.е. не е реализиран състава на престъплението от обективна страна. По-важна в случая е преценката му, че не е реализирано престъплението по чл. 216, ал. 1 НК от субективна страна. С категоричност е мотивирано, че Х. не е съзнавал, нито е искал или допускал вредоносен резултат, т.е. действията му са оценени като непредпазливи. Окръжният съд е споделил тези изводи, приемайки, че „от доказателствата по делото не може да бъде формулиран несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият се е стремил да повреди или унищожи полицейския автомобил с помощта на главата си”. Т. е. и двете инстанции по фактите са приели, че това деяние не е умишлено, поради което същото не може да се възприеме и като елемент от общото, съставно деяние по чл. 325, ал. 1 или 2 НК. По същия начин стои въпросът за друг елемент от деянието, което според окръжния съд е съставомерно по чл. 325, ал. 2 НК – демонстративно преминаване в нарушение на режима на скоростта покрай служители на „Пътна полиция”. Законосъобразно районният съд е приел, че се касае до административни нарушения по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. чл. 103 ЗДвП / не е спрял на подаден му сигнал за спиране / и по чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП /движил се е със скорост от 178 км/ч /. Съгласно практиката на ВКС е мотивирано разграничението между това административно нарушение - отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП и противозаконното пречене на орган на власт, съгласно състава на чл. 270, ал. 1 НК. Доколкото от страна на подсъдимия се прави искане за изтекла абсолютна давност, настоящата инстанция маркира разликата. Самото нарушение на режима на скоростта в никакъв случай не може да се приеме и като елемент от деяние съставомерно по чл. 325 НК. Касае се до административно нарушение, което контролните органи са имали възможността да регистрират и санкционират без опит да се преследва водача. Същите са засекли превишената скорост с техническо средство, констатирали са марката, цвета и регистрационния номер на МПС и обстоятелството, че се управлява от мъж. Нямало е пречки да се състави акт и наказателно постановление, а в рамките на административнонаказателното производство да се установи собственикът, съответно водачът, допуснал нарушението. Противното би означавало невъзможност да се контролира движението по пътищата и да се санкционират нарушителите чрез други съвременни технически средства, каквито са камерите, съответно да се приема, че водачите при условията на идеална съвкупност осъществяват и състав на престъпление по чл. 325 НК, несъобразявайки се с такъв контрол. Следващ подобен елемент, приет за допълващ фактическите обстоятелства на състава на хулиганството е, че Х. „демонстративно скъсал и смачкал официален документ – акт за установяване на административно нарушение № 284363”. От фактическа страна районният съд е приел, че „…след като преценил, че подс. Х. е приключил с възраженията си по подписания вече акт, св. С. Х. посегнал да вземе папката. Тогава подс. Х. започнал да дърпа „кочана” с актовете към себе си, след което и откъснал най-горния лист с акта и го намачкал в лявата си ръка.” Същото е възприето и от окръжния съд. Тези обстоятелства в никакъв случай не водят до безпротиворечив извод за умишлени действия, насочени към грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към работата на контролните органи. Х. е бил в пълното си право да отрази възраженията си и да посочи свидетели. Преценката за тава дали сочените такива са по констатиране на нарушението, или по обстоятелствата при съставянето на акта се извършва в административнонаказателното производство от съда, а не на място от служителите на МВР. От друга страна, за да има „дърпане” следва да има отсрещен субект, което обосновава възражението, че на подсъдимия е попречено да допише съответни обстоятелства, което е видно и от самото писмено доказателство, приложено на л. 28 от ДП. От същото се вижда, че е отделено от кочана и леко намачкано, което означава, че е станало по-скоро неволно при дърпането, отколкото умишлено с проявена демонстрация. Изключвайки посочените по-горе обстоятелства като умишлени деяния от фактическия състав на престъплението по чл. 325 НК, остават единствено за преценка възприетите обиди и закани с уволнение на служителите на „Пътна полиция”. Заявителски материал и отделно повдигнато обвинение за такова престъпление няма. За да се квалифицират като хулиганство по чл. 325, ал. 2 или 1 НК или като дребно хулиганство по УБДХ следва конкретно да се преценят през призмата на ППВС № 2/74 год. Съгласно т. 6 от същото и по силата на чл. 1, ал. 2 УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на отправените обиди и закани с уволнение на органите на МВР, възприети от съдилищата по фактите, изцяло припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Изречените изрази по своето съдържание и естество не са с характеристиките на грубо и дълбоко засягане на честта на служителите. Изречени са само пред тях и близки на подсъдимия по време и на място, които изключват публичност. Касае се до по-ниска степан на обществена опасност, както на самото деяние, така и на личността на дееца, който е трудово ангажиран, неосъждан, с добри характеристични данни, заинтересован от общественополезната работа на органите на МВР и не на последно място преустановил веднага негативното си поведение след намесата на служители на „О. полиция”. Без коментар настоящата инстанция оставя отразената в присъдата „симулация”, че Х. е „нападнат и бит” от служителите на полицията, тъй като такова обстоятелство не е залегнало в приетата фактическа обстановка, видно от мотивите. При тези съображения жалбата на подсъдимия е основателна. От обективна и субективна страна, същият не е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2 или 1 НК, а административно нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ и е следвало да бъде санкциониран по реда на този закон, поради което се налага, да бъде оправдан по повдигнатото обвинение на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. За престъплението по чл. 270, ал. 1 НК на 06.09.10 год. е изтекла абсолютната погасителна давност в размер на три години по чл. 81, ал. 3 НК и подсъдимият се позовава на същата, налагащо на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК образуваното наказателното производство да се прекрати. Към датата на извършване на деянието /06.09.10 год. / законът е предвиждал наказание лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева. По силата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 – две години преди изменението със ЗИД, бр. 26/10 год. Независимо от разсъжденията по-горе за съставомерността на извършеното деяние от обективна страна, следва да се зачете волята на подсъдимия за изтекла абсолютна давност като по-силно основание. Отразеното прави безпредметно обсъждането на въпроса за допуснато нарушение на закона по приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Посочената разпоредба е категорична, че изпитателния срок не може да бъде по-кратък от три години. С оглед общото решение на делото от съдебните инстанции следва по реда на чл. 306, ал.1, т. 4 НПК районният съд да се произнесе по въпроса за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 26 от 15.04.10 год. по ВНОХД № 232/10 год. ОС –Русе], като ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия А. Х. по обвинението по чл. 270, ал. 1, т. 1 НК. ОТМЕНЯВА същата присъда в частта, с която А. Х. е признат за виновен и осъден по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК, определено е общо наказание по чл. 25-23 НК и е приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, като ОПРАВДАВА подсъдимия А. М. Х., със снета по делото самоличност, по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................